Симона, нямаш понятие каква отровна попара сърбаме!

Симона Радева обаче е доста закъсняла – сърбаме си попарата отдавна. Надробихме си такива като нейния човек с фалшивата шофьорска книжка и агресия до козирката. В попарата вкарахме и деградиралите политици, крадливите управници, скапаното здравеопазване, мизерните пенсии и заплати, ограбените пътища и магистрали, съсипаната природа, битите хора по селата, избягалите два милиона и половина на Запад, путинофилите, мутропатриотите, хитлеро-националистите, турбо фолка, ченгетата, задкулисието…

Да, истината ще излезе в един момент, както твърди Радева. Но коя истина? Че момичетата са се движили с несъобразена скорост? Че някой тайно е сложил нещо в чая на Семерджиев? Че самата Симона е полицай за образец, който се грижи за спокойствието на гражданите? Че човекът с над 50 нарушения от всякакъв вид не е бил зад волана? Че е прекрасен човек, а не агресивен, безскрупулен тип? Ще научим сигурно, че някой по-голям шеф е наредил нещо на полицай Симона Радева. Също, че Семерджиев е информатор на тайни служби...

Гответе се за „новите“ истини и гледни точки.

Но и Симона трялва да е готова да живее с мисълта за убитите като в кланица нейни връстнички на тротоара. Да знае, че не са имали никакъв шанс. И как живот и мечти се съсичат от кого? - тя да ще трява да си отговори.

Полицай Радева тепърва ще научи неща, за които въображението й в момента не стига. И ще осъзнае в един момент, че всички в тази държава отдавна сърбаме отровната попара, която сме надробили сами… И попара, която ни пробутват всякакви сбърканяци, помислили се за божества. Неясно въобще как още сме живи. Живи ли сме наистина? Не умираме ли постоянно заедно с прегазените от наглеците?

Емил Азар