Сополанковците пораснаха, станаха милионери и ще наритат ”кресливите” майки

В историята и за по-дребни неща са избухвали граждански войни.

Не е нормално нормални хора да предлагат ненормални неща. Работодателите го направиха, което засили съмненията, че в ненормалността винаги има и неморалност. Сякаш не тристанката заседаваше в МС, а фенклуб на обергрупенфюрера от СС Райнхард Хайдрих. Онзи, който опита да изтреби болните, евреите, циганите, славяните и възрастните, за да заживеят чистите арийци в рая. Резултатът: за 4 години 60 млн жертви, по 15 млн на година или 42 000 на ден. За майките, дето се вика, 3-4 часа ще са напълно достатъчни. А ако присъщата ни хуманност надделее, може да някой наличен стадион да бъде преустроен в трудов лагер. Чрез съответната обществена поръчка, разбира се.

Един от работодателите, тези успели хора, заяви по адрес на майките: "Това е хунта, нека ви припомня, че само преди месеци ние протестирахме с над 20 хиляди работници, отново можем да го направим и няма да дадем легитимно избраната власт да бъде малтретирана. Във властта се влиза с избори и се излиза след избори. Всичко останало е хунта”. Разбира се, видният работодател не казва какво да се прави, когато нещата не вървят, когато министри и цели институции се отнасят с гражданите и най-вече към тези със специални потребности като към досадни мухи. Освен това хунта в съвременния език означава военна диктатура, установена в резултат на държавен преврат. Нещо като въоръжени до зъби майки, които командват две-три бригади, въоръжени до зъби, нали?

Същият работодател изрече още: „… няма да дадем легитимно избраната власт да бъде малтретирана“. Малтретирана от жени, които по 24 часа в денонощието тренират за мускули, като гледат болни деца и се грижат за семействата си?

А властта, милата, може да изправи срещу тези женски спецчасти сал малобройните МВР, ДАНС, дестина тайни служби, прокуратурата, армията, гражданска защита, барети, качулки и пр. Затова и работодателите ще дадат своя принос – 20 000 щика от предприятия, цехове и заводи.  

Сигурно има някаква грешка… Та нали работодателите са родители, имат деца, внуци, дъщери, съпруги, любовници, служителки, които поздравяват за 8 март и Свети Валентин… Имат и майки – какво ще им кажат? Те на майките си и майките на тях. Интересно е да се чуе такъв разговор.

Не, наистина има грешка. Хора, които притежават фирми и предприятия, които управляват бизнес и икономически процеси, не могат да мислят и говорят на такъв език. В едно интервю Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“ казва: Ако майката може да бъде упрекната за нещо, то това е за прекалените грижи към своето дете. Прекалено силни и прекалено дълго.

Втората поправка в Американската конституция се отнася за правото на всеки американец да притежава оръжие. За да защитава семейството, себе си и собствеността си, но и да се противопостави, ако избраното правителство нарушава обществения договор, не изпълнява своите обещания и срещу избхналите по този повод протести изпрати въоръжени формирования. В нашата Конституция няма такава поправка, затова са въоръжени армията, полицията, престъпниците, охранителите, ловците и немалко работодатели. Оръжието на майките с черни фанелки са инвалидните колички и патериците на децата им. Равностоен сблъсък ще се получи...

Работодателите би трябвало да бранят закона. Да бранят служителите, които работят за тях. Да бранят потребителите, които купуват техните продукти и услуги. Защо не изкараха 20 000 души, когато промени в закона дадоха право на определени институции да запорират имущество и банкови сметки, преди да се е произнесъл съдът? Мълчаха и за промените в законодателството за отмяна на сделки. Нищо не казаха и за разширените правомощия на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Именно по тях са атакувани техни колеги и обвинени за създаване и ръководене на организирани престъпни групи (ОПГ). В тесен кръг много работодатели признават, че са рекетирани. Признават също, че си плащат, за да им върви бизнеса. Но не казват и дума срещу корупцията, не изкарват своите 20 000 пехотинци срещу тази хидра, която убива бизнеса и чуждите инвестиции. Не протестират и срещу прокуждането на над 2 милиона българи зад граница, които тук биха катализирали бизнеса им. Да не би „няма да дадем легитимно избраната власт да бъде малтритирана“ означава, че тези работодатели са сключили сделка за сметка на други?

Помните ли колко щастлив бе милионерът Кирил Домусчиев и как се умилкваше около премиера Борисов и финансовия министър Горанов, когато му отпуснаха 5 млн лв за трибуната „Моци“ на частния му стадион в Разград? Наши пари. По-късно Валери Симеонов му развали кефа като почна да го съди за неизпълнени следприватизационни ангажименти към Българския морски флот. Симеонов нарече внесените промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол: “Спасяването на редник Киро”. Каква ирония – днес „редник Киро“ брани Симеонов и ще го защитава, като обяви тотална мобилизация във фармацевтичните си предприятия и футболния „Лудогорец. Както се казва: Брани тази власт, че следващата може да ти изпрати прокурорите. Същите, дето сега вършеят в двора на съседите...

Всъщност най-добре е работодателите наистина да извадят 20 000 служители срещу майките. Да видим как точно ще стане тази работа. Не е честно само Националната опера да се перчи с ония синковци, дето омазаха Монумента на жертвите в Хирошима. Време е работодателите да кажат тежката си дума и да смаят света. Ще е мега патриотично.

И ще ни обгърне мрак, вследствие на прекалените и дълго продължили грижи на някои майки за техните деца… 

Д-р Димитър Попкутуев