Тактиката на Борисов: „Г..а си с рози накичи…“

Самюел Джонсън е по-малко директен: „Пътят към ада е осеян с добри намерения“, а Албер Камю го удря на философия: „Адът, това животът на твойто тяло, който все пак е по-добър от небитието“. Борисов може да вярва, че е безсмъртен, но едно мъничко съмнение го кара да се погрижи за тялото си. Мъничкото нещо се нарича страх от възмездие.

Борисов мълча дълго след изборите. След това с умниците край него измислиха нещо от индианската традиция – Хайде да изпушим лулата на мира. По Винету…

И изплуваха ангелите на мира Росен Плевнелиев и Соломон Паси, които щели да сдобряват враждуващите племена, за да оцелее племето в резервата на ЕС, известен като България.

Освен като велик Вожд Борисов иска изява и като Моисей, обещавайки на народа да го изведе през Великия изход, морето, пустинята и планините до спасителния бряг.

Веднага плъзнаха да разнасят посланията на Борисов партийните влъхви Деница Сачева по Нова тв. Екатерина Захариева по бТВ и Десислава Атанасова по БНТ. С благ тон, но с плам в очите и подлички удари по ПП.

Приоритет на приоритетите, според Борисов е заявката кой е „за“ Путин и кой – „против“. Странно, рекламиращият се шумно като евроатлантик, май е забравил, че сме член на НАТО от 2003 г., а на ЕС от 2007 г. Българското общество е направило своя цивилизационен избор. Това, че има българи и някои партии, които не харесват това, е техен проблем. Заветът на възрожденците ни, в чиято пает всички се кълнат, е да сме в европейското семейство, където винаги сме били, и където ни е мястото. Някой да му го каже това на Борисов.

Тактиката, тактиката е важна...

А воплите за помиряване на партиите и обединение около идеята за експертно правителство, спасяване на държавата и нацията са чисто и просто опит за спасяване на самия Бойко Борисов. На него са му ясни три неща, които го побъркват.

- Той просто не може да управлява, защото моделът му е деградирал до степен на обществено отвращение. Защото е корупционен и мафиотски.

- Няма с кой да си партнира, защото той и върхушката на партията са токсични.

- Никой не желае да прави кооперация с него, защото ще пострада политически и репутационно и години след това ще бъде в политическа карантина.

Подкрепата, на която се опира ГЕРБ и печели избори, е гласът на около двеста хиляди служители, оказали се в структурите и институциите през 12-е години на Борисов. Плюс местната администрация, където ГЕРБ има кметове. Плюс техните семейства и близки. Плюс гласовете на фирмите, абонирани за обществените поръчки и захлебващи щедро от държавата. Техният страх, че може да бъдат извадени от комфорта и благата, които ползват, ги прави лоялни на Вожда. Нищо друго. Те са наясно и знаят дори повече от останалите граждани за схемите, по които се източва държавата. Но са съучастници и ще продължат за гласуват за Борисов. Такава е логиката на мишите сърца.

На Борисов му е нужно прехвърляне на отговорностите на други политически субекти. Той влиза в ролята на загрижения за българските съдбини герой и ако още две-три партии се хванат на въдицата му, да им прехвърли товара на управлението.

Ако пък никой не му се върже, ще изплаче пред народа, че той е направил всичко, но е останал неразбран, което прави останалите виновни.

Семпъл номер. Според умствения му капацитет и този на дружинката му.

Цялата клоунада е заради страхът му от перспективата да бъде разследван за престъпленията по време на 12-годишното му властване. Знае, че заслугите му страната да е на дъното по всички показатели за стандарт на живот, най-боледуваща, най-умираща и топяща се с всеки изминат ден, са огромни. А липсата на върховенство на правото и повсеместна корупция са логото на неговото управление.

Знае също с какво усърдие е обслужвал интересите на Путин, а днес зове срещу своя ментор през последните години. И ние трябва да му повярваме? На човека с чекмеджетата, пачките и златото, който Мата Хари снима в спалнята, зад гърба на охраната?

Това, което чуваме откъм Банкя е зов за амнистия: Да се хванем всички за ръчички, а вие няма да ме давате на съд за ограбените милиарди.

И понеже започнах с Радой Ралин, ще го цитирам и на финала: „Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш“. За Борисов обаче е късно, пък и процесът му е познат единствено, когато става дума за гепене.

Емил Азар