Турски самолети над Атина? По-добре проститутка за 5 евро в Париж

Провокациите няколко пъти са достигали точката на кипене и само здравите нерви на гръцките пилоти са предотвратили военен сблъсък в небето и дори нещо повече. Тази новина обиколи света със скоростта на светлината. У нас бе отбелязана вяло и то не във всички медии. Какво ни интересува нас конфликтът Анкара – Атина. И това е силно тревожно. Дори инфантилно.

Облъчват ни повече от две години колко важни били отношенията ни с Турция. Борисов толкова се вживя в ролята на бай Тошо от края на 70-те, че дори забрави да е нащрек, когато те заливат с шербет. Нещо повече, почна да нарича Ердоган с малкото му име, за да подчертае колко са си близки. Те двамата. Сякаш са яли филии като малки заедно мас по улиците на Банкя или гевречета край Босфора. Нашият премиер така и не се усети, кога Доган почна да го води за носа. Претенциите към Кърджали са само част от дългия списък, в който са още Делиормана, Варна, Шумен и пр. Защото Ердоган има свои цели и ще мине през всичко, за да ги постигне. Но Ердоган знае също, че светските среди в Турция няма да търпят дълго диктаторското му поведение. Ердоган не желае Турция да е част от „християнския клуб ЕС“, както сам го нарича. Неговите планове са към ислямизация и връщане към „османската мечта“. Тази негова стратегия включва България. Някой да го каже на Борисов най-сетне. 

 

Сварен неподготвен от динамичните събития Борисов е решил да мълчи за военните провокации срещу Гърция. Което е позорно. Гърция е член на Европейския съюз и НАТО, а София в момента председателства Съвета на Европа. Няма по-нормална реакция от тази председателстващия да осъди провокациите на Анкара и да припомни, че само преди дни във Варна Ердоган каканижеше, че между него и Европа цари разбирателство. Борисов мълчи и за масовите арести на кюрдски фамилии и интелектуалци, обвинявани, че замисляли заговор срещу семейството на Ердоган. Затворите в Турция са препълнени. Може би Борисов ще предложи помощ на Тайпи като му даде за временно ползване някои от нашите зандани. Не е лошо обаче да знае, че кюрдите са над 20 млн в Турция и нямат много за губене.

 

Нещата с българската дипломация и външна политика излизат от контрол. Международникът Борисов все повече прилича на онзи стиснат българин, който си поръчал проститутка за 5 евро в Париж, но като излизал от бардака му поискали 500 за клипа…

 

Чуди се дали да гони руски дипломати заради скандала с отравянето на Скрипал и дъщеря му. Уж подкрепя партньорите, ама мрънка, че доказателствата били малко. Ами нали е световен лидер, да звънне на кралицата, на Тереза Мей или пък на Андрю Паркър в МИ-5 и да иска още папки. Ако му вдигнат, де.

 

От друга страна трепери, да не обиди президентът Путин, но най-вече Саша Бортников, който държи в касата си интересни документи за него и другарчето му Пеевски, да речем. Тия във ФСБ и Външното разузнаване не се шегуват, когато някой ги настъпи. В смисъл не са патриарх Кирил, на който можеш да се отвикаш за изречените глупости.

 

От една страна ЕС му напомня, че България е член на „семейството“ и е редно да подкрепи Великобритания по случая „Скрипал“. От друга Кремъл го държи на къса верижка с папките-компроматки.

От трета страна чува гласа на Тайпи, който му нашепва истории, които Борисов не би искал да излязат на светло.

 

Оказал се в такъв капан, на нашия „миротворец“ не му остава нищо друго, освен да си трае за вражеския военен акт на Турция спрямо Гърция. Безмислено е да звъни и на Юнкер за съвет, защото там май нещата вече почват от сутринта с ферментирал чай от грозде… 

 

От друга страна от целия миш-маш може да излезе и нещо положително. Например Борисов да проумее каква глупост позволи на Каракачанов, който тръгна да троши милиони за ремонт на останалите ни МиГ-29 в Русия. Дано си даде сметка, че ако се наложи на нашите пилоти да пресрещат турски бойни самолети над София, те ще имат връзка само с българския ръководител полети и евентуално с… Банкя. С НАТО – не. Което ще е фатално.

 

Борис Петков