Унижението и преследването, но преживените, а не лаф да стане

Проблемът с преследването и унижаването не е от днес, нито от вчера. И не са двама-трима политици и един социолог жертвите. Те представляват и защитават една власт, чието функциониране и продължаващо съществуване е обида и унижение за много българи. Същата власт преследва от години неудобните и несъгласните с модела на управление, затънало в корупционни и институционални скандали.  

Медии, журналисти, съдии, адвокати и граждански активисти са преследвани, унижавани, заплашвани постоянно. Подлагани са на отвратителни атаки от медиите на властта и Пеевски. В арестите лежат хора, само защото са неудобни и инакомислещи. Това е саморазправа, мафиотско отмъщение. Кой досега е подкрепил тези хора? В „Панорама“ казана ли е и една дума за репресиите срещу тях? Срещу председателя на ВКС Лозан Панов излязоха мутри с отрязани кървящи агнешки главички. С яйца бяха замеряни представители на неправителствени организации и на медии. Къде беше не само „Панорама“, но и всички т.н. национални телевизии и големи медии?

Срещу журналисти са заведени дела, повдигнати са обвинения от прокуратурата - защото критикуват управлението и ръководството на държавното обвинение. Ръководството – не цялата прокуратура! Върху тях се стоварват ДАНС, МВР, НАП, КПКОНПИ… А брутално битите и влачените по арестите протестиращи? Думата им дадоха няколко медии и само те ги защитиха.  

Едно е да разсъждаваш по принцип колко са кофти преследването и унижението, съвсем друго - да те влачат по съдилища и да те мачкат по поръчка всякакви институции. Да си бил в ареста, защото си в черен списък. Да са те следили, подслушвали и да са залашвали теб и близките ти. Трябва да си го преживял, за да тежат думите. 

В последното издание на „Панорама“ гостува Йордан Цонев, депутат от ДПС и зам.-председател на движението. Този човек е верен другар на Делян Пеевски и защитава неговите интереси и тези на Ахмед Доган. Има много съмнения, че всички те са свързани с корупционни схеми, има много факти и доказателства в медиите и социалните мрежи. Цонев е наричан от някои Данчо Ментата. Но той и подобни на него политици присъстват постоянно във властоугодните медии. Това не унизява ли - освен публиката - и самите работещи в тези медии?

Не е ли унижение положението, в което е поставена българската журналистика? А българската култура? Рекламният пазар е под диктата на кръг, свързван с Пеевски. Достъпът на медии, които се опитват да бъдат обективни и критикуват корупцията, е отрязан. Рекламодатели са заплашвани да не сключват договори с такива издания.

Благодарение на това управление България е на последно място в ЕС по всички показатели, свързани с качеството на живот и на първо по смъртност, корупция, заболеваемост, неграмотност, катастрофи, насилие в училищата и пр. Това не е ли унизително?

Какво са снимките на чекмеджето на премиера пълно с милион евро, златни кюлчета и пистолет до тях? А изтеклите записи с ужасяващи квалификации за европейски лидери, за председателя на българския парламент? А самото поведение на Караянчева? На подобен срам и унижение българската нацията не е подлагана от десетилетия.

Не е ли тежко унижение и несправедливост разделянето на българите на такива във властта и всички останали? Кога това е било тема в „Панорама“?

Над 600 интелектуалци се подписаха в подкрепа на исканията за оставка на Бойко Борисов, Иван Гешев и цялото правителство. Учени, преподаватели и бизнесмени надигнаха глас. Тях някой попита ли ги за мотивите, за гражданската позиция? Някой защити ли тяхното право на мнение? Колко пъти те са били унижавани, за да искат оставка на управлението? Въобще някой задава ли си тези въпроси?

Назначаването на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ не е ли унижение за много хора, в това число и за служители на самата телевизия? Чул ли е някой критична дума за ДПС по БНТ откакто той е на поста? Повече от месец нямаше сутрешен блок през лятото, когато бяха протестите на Росенец, в София и други градове. Как се нарича това и има ли нещо общо с професионализма?

Преследването и унижението са част от общия голям проблем - управлението в България. Какво е то и какво трябва да бъде. Понякога в дискусията се появяват яйца, защото на хиляди хора им е писнало да бъдат лъгани, ограбвани и унижавани. Другаде вдигат барикади, бият се с полицията като лъвове. Всеки плаща цена – и управляваните, и управляващите. Медиите не са само зрители.

Освен това е крайно време да говорим и за морала. Да воюваме за него. Това е война. Властта иска да определя правилата за воденето на тази война, което е абсурд, защото войната е срещу нея. Хилядите на площадите нямат джипки, чекмеджета и корпоративни партии зад гърба си. Нямат полиция, жандармерия, тайни служби, армия, откраднати милиарди, НСО, прокуратура, парламентарно мнозинство, институции и отряди от мутри. От време на време са „въоръжени“ с яйца. През останалото време веят знамена и надуват свирки, за да подсилят изстраданото, яростното „Оставка!“.

Огнян Стефанов