Имат ли мечта българските негри?

Само те са проевропейци. Но обичат и Русия. Само те знаят как се строят магистрали, чистят въздуха на София, правят ремонти и санират блокове, назначават най-ценните кадри в институциите, пазят границата, грижат се за сираците, полицаите, самолетите на армията, циганите, селяните... Единствени те знаят как се преборва корупцията, как се „скубе“ – по Борисов – блатно кокиче, как се спазва върховенство на закона, как се управлява образованието и се дават лицензи за нови ВУЗ-ове. Те са благородните и човечните. И пак те всеки ден твърдят, че зли сили готвят преврат на Борисов, дестабилизират държавата. Пеевските медии – по случайност, разбира се – твърдят същото и мултиплицират всякакви страхотии, намислени и финансирани от олигарси-злодеи, демократи-злодеи, НПО-та злодеи. Нито веднъж Борисов или подчинените му служби не опровергаха тези писания за саботажи, нелегални движения, медии-слуги и завери за сваляне на законно избраното правителство. Нито веднъж не изнесоха доказателства за наличието на такива. И помийната канонада нe спира.

ГЕРБ и Борисов ни убеждават, че правят реформи, че правосъдието е независимо, особено прокуратурата, че искат да спасят парите на вложителите на КТБ, че единствени са искали да помогнат на банката, че са преборили организираната и битовата престъпност. Разкриваемостта на убийствата достигнала 99%. Те и само те мислят за съдбата на Балканите, особено на Западните. Че са „най-зеленото правителство“. Че няма корупция в обществените поръчки. Че когато някой техен човек стъпи на криво, веднага го отстраняват и пр. ГЕРБ и Борисов са най-големите радетели за решаване на демографската криза, грижат се за децата, за майките. Решават и проблемите на малцинствата – особено на ромите. Обгрижват по европейски науката, стимулират масовия и професионалния спорт, строят стадиони и зали, печелят купи и медали.

 

Борисов и ГЕРБ - Бащата и майката на нацията...  Всички ние – рошави, мръсни, сополиви, малки негърчета.

 

Нещо обаче в обаза на съвършения управник и политик поскърцва. Уж правят повече отколкото дори е необходимо, а България е на 28-о – последното - място в ЕС по бедност, заплати, стандарт на живот, качество на здравеопазването, условия за живот, условия за бизнес, условия за инвестиции, грамотност и т.н. и т.н.

 

Тук е моментът да поговорим за мечтата. Мечтата на рошавите, сополиви и неблагодарни негри, които кой знае защо на демократичното управление му викат диктатура (мека, пълзяща, диктатура на прокуратурата, модел #Кой, царството на корупцията). Нека поне веднъж, дори само за миг, допуснем, че останалите т.нар. „лоши“, завистници, недоброжелатели, непризнателни, критикари, родоотстъпници, олигархични подлоги, безотговорна опозиция, либерасти, черногледци, фалшиви демократи, кресльовци, „умни и красиви“, подкупни, позьори, измамници, обвиняеми, наемници, фалшификатори, манипулатори, източници на „фалшиви новини“, несправедливи, недалновидни, престъпници и пр., са прави за 10 на сто от твърденията им. Не за всичките – само за 10 мижави процента! Какво ще се случи тогава?

 

Да видим.

 

През 2016 г. обществените поръчки са били на стойност около 4 млрд лева. Поне 80 на сто от тези пари са отишли във фирми, близки до властта и ГЕРБ. Осветените мрежи в Хасково, Силистра и другаде са ярък пример. В един от докладите за България на финдация „Конрад Аденауер“ се казва: Повечето обществени поръчки в страната се печелят от мрежите, свързващи политиката и закона на всички нива, което е пример за повсеместна корупция. Представете си сега, че вместо стотината фирми на подставени или любими на властта лица да поглъщат тези 4 млрд лева, те бъдат достъпни за 1000 фирми да речем. Да, няма близки на Веселин Маринов да станат приказно богати за една нощ след обаждане на Цветан Цветанов в съответната община... Но пък ще има хляб, дори сиренце и парче салам за много повече хора. На хиляда места служители, работници и техните семейства ще са доволни, дори щастливи. Това ще е плод на сравнително справедливо разпределение. Защото 87% от българите смятат, че в момента върхът на държавата е корумпиран. 83% от бизнесмените признават, че са притискани да дават подкупи и да участват в корупционни схеми.

 

19 милиарда са потънали в корупционни схеми в България през 2016 г., сочи Евростат. Представете си сега, че прокуратурата, МВР, службите, финансово министерство, НАП, Митниците, тайните служби и още ред институции заработят нормално, спазват закона и защитават обществения интерес. Трудна задача, но опитайте, моля ви. Това е шанс поне 9 милиарда от тези 19 да бъдат спасени. 9 милиарда, които да се влеят в здравеопазване, образование, пенсии, заплати… Борисов помолил канцлера Меркел да ни изпратят германски специалисти да проверяли какви са ни законите за борба с корупцията. Борисов отново смята всички за олигофрени. Закони и структури антикорупция колкото искаш, но не работят. И не работят по заповед на Борисов и камарилата му. Борисов наистина ли вярва, че Меркел е толкова… недосетлива? И че германските служби и дипломати не са й предоставили доклади каква свинщина цари тук?

 

Представете си сега, че и съдебната система е заработила по прилагане на закона и в защита правата на всеки гражданин. Това означава много от недосегаемите и вилнеещи под политически чадър субекти да станат ДОСЕГАЕМИ. Това ще освободи още няколко милиарда на ползу роду и нещо много, много по-важно: ще увеличи ДОВЕРИЕТО В ИНСТИТУЦИИТЕ И ДЪРЖАВАТА. А доверието води след себе си мотивацията. За мотивирана нация няма невъзможни цели.

 

Ако се случат горните неща, това ще докара чужди инвестиции с пъти повече от сегашните. Ще станем желан партньор и чуждият бизнес няма да се страхува от корупцията, рекета и шантажирането.

 

Когато и това успеете да си представите, ще ви стане ясно, че поне 400 – 500 хиляди от сънародниците ни по света, ще се върнат у дома. Не само заради носталгията, потурите и калпаците на дядовците си, а за да правят бинес, да създадат пазарна и конкурентна среда, да доказват своите умения и знания. И да печелят. Печелят ли те – печелят всички.

 

Когато и това стане, ще бъде много трудно да се купуват и манипулират избори. Няма предимно безпросветни и тъпи муцуни да населяват парламента, министерства и ведомства. Няма същите тъпи муцуни да ни плашат всеки ден от екрана с подлата си демагогия. Всъщност те пак ще бъдат заети, но да си търсят адвокати.  

 

Ще намалее и мръсната практика на възлови постове да се назначават мутри и безмозъчни, но верни тъпанари. Хиляди служители, специалисти и работници ще бъдат мотивирани да покажат най-доброто от себе си. Което означава просперитет за държавата.

 

Вместо това, всеки ден ни повтарят, че няма алтернатива. Айде, бе… Има и тя е спазване и прилагане на закона еднакво към всички. Най-вече към тези, които са във властта. Когато това се случи, мечтата на един народ ще придобие реални очертания. Ще се почувстваме като Джанго без окови. Не, не… много по-красиво – като Бенковски на Оборище. Бенковски, първият премиер на нова България, който искаше въстанието и свободата да са кръвно свързани с 11 май – денят на Кирил и Методий… Нужен е само един миг, в който да повярваме, че тиранията не е вечна и можем да я изритаме. Че Кормчията, Бате, Честния, Баце, Тиквата, Боко, Еднокнижния, Тупан баши, Бойко, Миротвореца или както предпочитате го наречете, няма как да е прав за всичко, както ни уверява той и подгъзниците край него.

 

Имам една мечта е кръстена онази реч на Мартин Лутър Кинг, която той произнася на 28 август 1963 г. на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашинктон пред повече от 200 000 души. В тази реч Кинг пламенно защитава правата на афроамериканците, тогава все още наричани негри, в Америка. Днес гражданите на България са негрите, за които властта смята робството като естествен процес. Нарича го цинично демокрация. Да, на вратите в съда и прокуратурата не пише „само за бели“, но всички сме наясно, че обикновения човек не е желан там. В част от курортите ни не пише „забранено за негри“, но са достъпни само за богати и „белите“ от властта. И свобода на словото твърдят, че има, но медиите, които критикуват властта, са репресирани по всякакъв начин. Но си нямаме Мартин Лутър Кинг… И Бенковски го няма – първо го предадоха, после му отрязаха  главата. А Дякона виси „обесен“ в кабинетите на политическите узурпатори… Те такъв го харесват.

Хора, не ви ли писна да сте негри?! Не ви ли се ще да имате мечта и тя да се случи? А ако ви е страх да мечтаете, защо ви е този живот, дявол да го вземе!

 

Огнян Стефанов