Уроци от бенефиса на Стилиян Петров

Всичко е изписано на лицата на хората, възгласите издават посланието на сърцата им.

Така един от великите британски клубове „Селтик” чества своя бивш капитан. Отборът има 9 млн привърженици по света. Всички те са съпричастни към съдбата на Стилиян.

Хиляди българи също са с големия футболист през цялото време, откакто болестта го извади от спорта и нормалния живот. Няма какво да се лъжем, хората, независимо от кризите и сътресенията в страната, съчувстват на Стилиян. За много от тях той е любимия футболист, човекът, водил многократно националния отбор, доказал се професионалист в Шотландия и Англия – всеки знае какво означава това. Висшата лига е висш пилотаж и мечта за всеки футболист в света.

Иска ми се да си представя колко души щяха да се съберат на стадион „Васил Левски” при подобен повод. Може всеки да си представи... Знам, че много хора искат Стилиян да се оправи и отново да е на линия. Съчувстват му, защото си представят, че би могло да се случи и на тях. Но не е същото. Не е...

Дали животът ни поднесе повече горчилки, отколкото радости или се отчуждихме покрай политическите страсти – не знам. Но безразличието, обхванало мнозина българи, е факт. Сякаш сме специално обучавани да се затваряме, когато нещо не върви. Това не ни прави по-силни, но със сигурност ни прави по-тъжни.

Има една песен, която знае всеки, който се интересува и вълнува от футбол. Става дума за „You’ll Never Walk Alone” (Ти никога няма да бъдеш сам, бълг.). Тя е написана от американския композитор Ричард Роджърс и Оскар Хамерстейн II за мюзикъла „Люлка” през 1954 г. Поводът за написването е трагичен: умира близък приятел на композитора Роджърс и той написва песента за погребението. По-късно тази невероятна песен изпълняват Франк Синатра, Марио Ланца и Елвис Пресли. В средата на 60-те години тя вече е химн на „Ливърпул”. Песента обаче се пее често и от привържениците на „Селтик”. Пее се още на стадионите на „Рапид” – Виена, „Брюж” – Белгия, „Дженоа” – Верона, Италия, „Аякс” и „Феенорд” в Холандия, „Щутгард”, „Боруся”, „Шалке” и др. в Германия, „Макаби” – Израел, ЦСКА – София и др. „You’ll Never Walk Alone”...

Това приляга днес за Стилиян Петров. Това е нужно и на всеки от нас. Ако дадеш на другия, ще получиш и ти. Над всичко е чувството за съпричастност, идеята за общност. Няма важна институция, нито лозунг. Има човек до теб – това е най-човешката мисия.

Добре е, че нашите стадиони събират сравниелно малко хора иначе щяха да изглеждат пусти, като изоставена сграда. Това потиска, създава чувство за празнота. Дори за близки хора се сещаме, когато научим, че са болни или им се е случило нещо неприятно.

Случаят със Стилиян е по-различен. Той е пример за мобилизация, оптимизъм и вяра в добрия изход, когато към него вървиш с воля и с енергията на хиляди до и далеч от теб, на приятели и непознати.

„You’ll Never Walk Alone”...

Такъв химн ни е нужен.

А може би просто трябва повече да си вярваме.

Огнян Стефанов