Уроци за овце, лъвове и наведени главици

Вестниците драснаха два-три реда.

Случката отпреди 38 години стана известна в цял свят като „Кървавата неделя”. „Няма оправдание за „Кървавата неделя” на 30 януари 1972 г. в Лондондери, Северна Ирландия, когато британски войници убиват 14 католици при разпръсване на демонстрация”. Това заяви Камерън пред Камарата на общините. „От името на цялата страна изразявам дълбоко, дълбоко съжаление”, каза в прочувственото си обръщение премиерът.

Ирландската републиканска армия – ИРА, се извини за баталията още преди 30 години.

Заключенията от 12-годишното разследване доказват, че първият изстрел, произведен близо до протестното шествие, е бил изстрелян от британски войници, а жертвите не са били въоръжени.

Ще кажете: „Какво общо имаме ние, българите, с това?” И аз се питам. И колкото повече се върти този въпрос в главата ми, толкова по-кофти ми става.

И ние си имаме „Кървава неделя”. Станала е преди 85 години, на 16 април. Тогава група военни дейци на комунистическата партия организира атентат в столичния храм „Света Неделя”. Загиват 213 души, над 500 са ранените. Атентатът е обявен от чуждите медии за най-големия терористичен акт в света. Главният бомбаджия Петър Абаджиев обаче успява да избяга в Съветския съюз, където намира радушен прием.
Властта в София контрира с репресии, в които загиват интелктуалци като Йосиф Хербст и Гео Милев.


До ден днешен никой от БСП, наследница на БКП, не е отронил и дума за прошка. Ей така, от кумова срама за пред българите, па и за пред ЕС и Партията на европейските социалисти, с която Станишев толкова се гордее. Не се е извинила и за възродителния процес. Желю Желев и Петър Стоянов се извиняваха на Турция няколко пъти и си посипваха главите с пепел, но на хората у нас никой дума не каза.

Тези дни научаваме от публикации, че лидерът на БСП се потял над ново книжле с фамозното заглавие „Защото сме социалисти-2”. Защо се мъчи? Няма ли ги онези, които написаха и първата част или са заети със социалогическо шаманство, което противопоставя Борисов на Цветанов?

Помните ли, деца на революцията, че преди година и половина пред парламента имаше протестиращи млади хора. Тогава тежко въоръжени като центуриони полицаи ги биха като за световно, заради някакви келеши, пратени да създадат хаос. Въоръжени срещу беззащитни. Докато чакахме някой да се извини за свинщината, прокуратурата рече, че въоръжените са действали по правилата срещу беззащитните и всичко е законно. Щото у нас има отколешна традиция властта да не признава, че е сбъркала нещо. Дори гербаджиите, макар да са млада партия, и те бързо усвоиха тази феодална практика. Направо им се услади. Не търпят критики и все са прави за всичко... Ето например, на Цецка Цачева, шефката на парламента, съпругът и бил архитект, Господ здраве да му дава, но пачнал работа в „Булгартабак”, не е ясно като какъв. Всички се дивят, но Цецка е категорична, че така трябва. Освен това гледал и детето им, докато та обикаля с правителствения „Фалкон” нагоре-надолу, сякаш баща й го е купувал. И колчем някой се реши да попита защо така, тя веднага му запушва устата с аргумента, че трябвало да се поддържа имидж.

Eто колко поводи има да се размислим за разликите между Дейвид Камерън и нашите политици.
Аз се сещам за една и ще я споделя.

През 13 век рицарите от Нотингам, тръгвайки с Ричард Лъвското сърце на кръстоносен поход към Ерусалим, изписвали девиза си на дръжката на меча,. Та този девиз бил: „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове!”. Яко, а? И достойно.

Една от най-българските поговорки пък гласи: „Наведена главица сабя не я сече”. Ето я разликата, ако ме разбирате какво искам да кажа. А би трябвало да следваме най-вече „Свобода или смърт”. Нищо друго. Каквото и да става. Защото този завет е единствено равностоен на цивилизационния избор, който сме направили.
Не знам обаче как може да се получи. Май вече няма как... Няма и кой.

Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. Рицарският девиз от Нотингам ми напомни за едно наше момче, Спартак. Според дописника Плутарх, той бил един от великите воини на древността. Римляните обаче го презирали като роб и гладиатор. Подценили го и платили прескъпо за това. Мисълта ми е, че не сме разчитали винаги на „наведената главица”. Защото понякога свободата и правото на нормален живот са по-ценни от самия живот, ако разбирате намека. Тия с „Фалкона” няма да разберат, защото не са от семката на Спартак. Даже не ги знам откъде дойдоха...