„Стъклен дом” удря кроше на турските сериали

„Стъклен дом” по БТВ е на път да се превърне в най‒гледания български сериал в ново време, независимо че малкият екран не прелива от родни продукции. Всъщност „Клиника на третия етаж”, „Хотел България” и „Забранена любов” са първите лястовички в жанра, а съвсем друг е въпросът колко сполучливи са те. Всеобщо е мнението, че т.нар. първи сезон на „Клиниката” се е оказал далеч по‒забавен от продължението, в което и актьорското присъствие вече не беше свежо, а и екранните ситуации стояха като изсмукани от пръсти.

За „Хотел България” едва ли някой се сеща, може би само фактът, че Яна Маринова сега е сред основните двигатели на действието в „Стъклен дом”, навява някакви спомени в тази посока. Манекенката и бивша лекоатлетка предстои да видим и в централна роля в новите епизоди на нашумелия "Забранена любов" по конкурентната НТВ. Те тръгват наесен. Калин Врачански също ще се подвизава там. Актьорите обаче не са „откраднати” от Нова телевизия; в „Забранена любов” те са поели ангажимент, още преди да се явят на кастинг за „Стъклен дом”. Новият мъжки секссимвол на младите впрочем не е непознато лице ‒ той е активен на театралната сцена, а по‒наблюдателните със сигурност си го спомнят и от рекламата на нашенска марка мастика, където той партнира на едрогърда фолкзвезда.

„Стъклен дом” обаче несъмнено ще даде тласък на кариерата му и Врачански ще стане един от най‒търсените ни актьори, твърдят спецове в бранша и хвалят екранното му излъчване и актьорски заложби. Той има европейски вид, единодушни са всички. Като „по‒слабичка” определят играта на „хубавата Елена”, но с уговорката, че ролята й на романтична и чувствена жена не давала кой знае какво поле за изява.

Наред с несъмнените си плюсове, произтичащи от добре завързаната интрига, която очевидно ще се дозаплита в движение и от злободневността на ситуациите, част от които са почерпени от собствената ни екшън действителност, сериалът издава и редица слабости, които няма как да убягнат от окото на критичния зрител. Обръгналия на истории за отвличания нашенец, който вече е наясно с технологията в този „бранш”, основателно се диви на някои очевидни недомислици като например „необезопасеното” подмотаване на похитители без маски пред жертвата. Или пък на огромната сума от 10 милиона откуп, която досега не сме чували да е искана и на яве.

Дразнещи в сериала са и ограничени локуси на действието. Екранните лица са заключени преди всичко в своите апартаменти и сред офисите на МОЛ‒а, етажите на МОЛ‒а, фризьорския салон на МОЛ‒а, подземния паркинг на МОЛ‒а, едно конкретно барче на МОЛ‒а, където вездесъщият сервитьор Коки сервира като робот почти денонощно, а отгоре на това е и приятел на всички и умел психотерапевт; магазините на МОЛ‒а, които са нищо повече от гардеробна на дамите от „Стъклен дом”. Други пространства почти липсват и това със сигурност притиска и зрителя. Който обаче е готов да преглътне несполуките в името на добрата интрига и приличната игра. А тя, като изключим нечии недобри дикции, преигравания или маркирания, със сигурност се получава.

И ако сюжетът продължава да изненадва, ако „демоните на злото”, които движат фабулата, си вършат работата, ако уж покойният бизнесмен (в ролята Стефан Данаилов) се завърне пълноценно в сериала и ако Юлиан Вергов спре нон стоп да дъвче дъвка, „Стъклен дом” току‒виж станал по‒популярен дори от турския „Листопад”. Точно както нашата си „Мисия Лондон” удари кроше на „Аватар”...

Ферхунде Кириз