Порно и чалга пред храма или крахът на илюзиите

Доброто настроение беше гарантирано, на първо място заради доброто решение да се пеят само и единствено хитове. Прибавяме атрактивното присъствие на звездите, които, можем категорично да кажем, имат немалък опит на открита сцена от летните турнета. Накрая, но не по значение, обръщаме внимание на присъствието на изпълнители от няколко поколения - от доайените до новите, все звезди, допринесли за развитието на музикалната компания и музикалната компания, допринесла за реализацията на таланта и амбициите им.

Собственикът на "Пайнер" Митко Димитров беше дошъл при "отбора" си около четвърт час преди началото на концерта. Обърна внимание на всеки от изпълнителите и видимо се усещаше празнично.

Стартът на концерта беше даден малко след 20 часа с Галена и „Знам диагнозата”, а финалът постави Глория с „Носталгия”.
Това е поетичното съобщение за триумфалното фолк събитие в някои медии, съизмеримо с влизането на победоносните римски легиони в Рим и на парадите на хитлеровата армия под Триумфалната арка в Париж, Варшава и други европейски столици.

Чалга армията, която превзе площада на българската демокрация, бе в бойните си доспехи и атрибути: силиконови цици, шприцирани с ботокс скули, джуки и чела, ефирни ленти пред венерините хълмове, голи задници, дълбоки деколтета, пластмасови усмивки – плът на показ.

Разрешението е дадено от Столична община. Знаела ли е кметицата Фандъкова какъв парад на телеса, порно и звук се готви – не е ясно. Възможно е да е била подведена от някой заместник. Да се разберат и да кажат как точно е станала тази работа, защото трябва да е ясно.

Ще припомня само няколко неща, деца на революцията, които като българи би трябвало да знаем, колкото и да са промити мозъците ни. Защото става въпрос за санитарната граница на оцеляването ни, не се шегувам.

Църквата „Св. Александър Невски” е патриаршески храм - едно от най-святите български места. Решението за построяване на катедрална църква е взето през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с НАРОДНИ ДАРЕНИЯ. Запомнете това. Основният камък е положен на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на тогавашното правителство.

Тук е и Криптата, която съхранява уникални реликви и безценни свидетелства за българския род и християнската църква. Точно тук е опазено през вековете парче от Божия кръст на Голгота, тук са величествените икони, изписани от прочутите български майстори.

На няма и стотина метра от „Св. Александър Невски” е катедралният храм „Света София”, който дава името на бължгарската столица (след Сердика, Средец и Триадица). Предполага се, че още след архитектурното й преустройство по време на управлението на император Юстиниан тя е посветена на Божията Премъдрост, т. е. името й е Света София. Това било пряко влияние от величествения столичен катедрален храм "Св. София" в Константинопол (днес Истанбул, а наричан от българите Цариград). След идването на турците храмът е превърнат в джамия. За него обаче водят тежки битки кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело - Варненчик и Янош Хуняди през 1443 г.

Между двете църкви се намира гробът на народния поет Иван Вазов. Тук е от 1921 г. Той е белязан от скромен монумент - голям витошки камък от морените, докаран специално от планината в знак на преклонението на патриарха към красотите на природата. Авторът на "Под игото" умира на 22 септември 1921 г. Мозъкът и сърцето на поета са балсамирани. Веднага след това тленните останки са положени върху отрупан с цветя траурен пиедестал за всенародното поклонение. Към 15 ч във Вазовия дом пристига и цар Борис III.

Пренасянето на тленните останки става на 24 септември. Ковчега носят най-видните писатели, сред които са Кирил Христов, Елин Пелин, Цанко Церковски и др. Опелото извършва митрополит Неофит в съслужение с епископ Варлаам Левкийски и 65-има архимандрити и свещеници. В траурната си реч министър Омарчевски казва: "Нека да пребъде във вечността светлата памет на оня, който пламенно обичаше тая земя и тоя народ и тъй дивно ги възпя." Да изпратят Дядо Вазов са се събрали десетки хиляди българи от цялата страна. След надгробната молитва в словото си поетът Кирил Христов казва: "Спи, боговдъхновений, своя вечен сън със същата крепка вяра в бъдещето на просветена, духовно израснала България!" 101 топовни гърмежа и звуците на хор, който пее "Вечная памет", съпровождат спускането на ковчега. На западната страна на гроба поставят широки пирамиди с изписани стихове от "Люлека ми замириса": О, родино, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни, от теб приети - върнах ти ги в песни.

Недалеч от „сърцето на България”, както мнозина наричат гроба на Вазов, е и Паметникът на Незнайния воин. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните. В монумента са съчетани "вечен огън", пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис: БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА, ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО БЯХА!

На сто - сто и двайсет крачки от сцената с преливаща плът и музикална еуфория, смирено „наблюдава” трафика и градското безумие паметникът на Апостола. Все по-смълчан и все по-нелеп изглежда той сред вихрите на „Оппа, а така и мно-о-о е яко!” Дяконе, прощавай...


Тук, на този площад на 18 ноември 1989 г. на площаба пред „Св. Александър Невски” се събират над 150 000 българи. Това е първият демократичен митинг след падането на комунистическата власт. Сравняван е с падането на Берлинската стена в Германия.

Отсреща е Синодалната палата, издигната на този най-български площад през 1908 г. В нея се помещава Светия синод на Българската православна църква.

Споменавам тези неща, защото е редно като българи да имаме поне някакви остатъци на родова памет. Което не означава, че трябва да обявяваме война на фолка, поп-фолка или както там се нарича това завладяващо масите музикално явление. Да са живи и здрави силиконките, русите красавици, брюнетните красавици, Митко Димитров – Пайнера (очевидно можещ и знаещ бизнесмен), музикантите, текстописците и вдъхновителите на чалга поколението. Можеше да напълнят стадионите „Васил Левски”, „Локомотив” или „Академик”, Южния парк, площад „Батемберг”... Но те избраха стъпалата на храма.

Това не е случайно. Двайсет години след демократичните промени, по повод 20-годишнината на „Пайнер”, попфолкът заби копието в сърцето на заблудите ни относно новия цивилизационен избор, както Свети Георги в Змея. 9 юни 2010 г сложи край на илюзиите кой господства в държавата и повтори по някакъв историко-културно-перверзен начин събитията от онзи 9 юни на 1923 година... Този път обаче вместо главата на Стамболийски, в подноса се търкаляше главата на изгубените български ценности.

Де да знам, може и да греша, неразбирайки дълбочината и културната мисия на фолк химните, изпълнени от полуголи и в някои случаи от полуграмотни полумомичета, полужени и полумъже. Триумфът е безспорен. Но над какво? Не стига, че победихме сами себе си, но се оставихме и без достойнство, самоаутопсирахме се. Не сме част от Европа, каквото и да ми говорите и напявате. Отказвам да приема коментарите за тържествения парад на пайнеровите легиони: „Уникален концерт, Камелия взриви публиката, а „Пиян” на Борис Дали и "Нямам душа" на Магда ни върнаха няколко години назад и събудиха толкова спомени... Супер са! Яко е до дупка!!! Райна май е отказала участие, да го духа! Олеее, бате Милко как се беше барнал, браво на него и за тоалета и за песента, и за изпълнението! Незнам защо толкова нападате Цветелина Янева, при положение, че е върхът!”.

С риск да изпадна в мелодраматизъм ще противопоставя на величествената чалга масовка едно събитие от 12 октомври 1976 г. Тогава в Патриаршеския храм гениалният български бас Борис Христов започва записите на църковни песнопения. За около седмица той и хора при храма записват „Жертва вечерная”, „Тебе поем”, „Блажен муж”, „Хвалите име Господне”, „Разбойника благоразумнаго”, „Велико славословие”, „Нине отпущаеши” и „Многая лета”.
Според летописците щастливците, които са присъствали на този уникален запис, са били изпълнени с възторг, защото там, под купола на храма и благото изражение на Бог Саваот, посредством своя глас българският бас разкрил скритите пластове на своята душевност и пламенно се молил и благодарил. И както прославеният в средновековието композитор и майстор-певец Св. Йоан Кукузел Ангелогласния получи небесното застъпничество на Божията Майка чрез иконата Одигитрия от Великата лавра в Атон, така и Борис Христов под застъпничеството на българските светии предостави за поколенията един нов облик на славянската музикално-песенна стилистика, като издигна пред очите на съвременния свят българското културно наследство и православна традиция.

Трябваше да ви припомня това, деца на революцията, защото очевидно еволюционните процеси в тази страна са застрашени. И войната, скъпи съобтечественици, вече не е между Милко Калайджиев, Мара Отварачката и др. и Йоан Кукузел с Борис Христов. Войната, не знам дали усещате, е на живот и смърт. Поне, когато се води на стъпалата на храма, под погледа на онемелите камбани... Което ме кара да си мисля, че няма грам надежда поне веднъж да се сразим „кат шепа спартанци срещу гнета на Ксеркса...”

Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. Можеше да намеся и Орфей в цялата тази бъркотия, но мисля, че вече е мноооого късно. Някои неща са фатални, дори когато са съблечени или облечени в безобидната, на пръв поглед, идея да докарат немалобройни маси до оргазъм. Пред тази гледка и звуци масовите сватби на преподобния Муун са като милувката на морски бриз...