Закуските на Цветанов в САЩ – срам за американците!

ДПС получиха своето. Сега Цветанов е цветарката из телевизиите, която разнася кошничка с някакви непонятни обяснения колко правилно е постъпил, които са по-фалшиви и от изкуствените цветя.

От цялата тази работа трябва да се срамуваме не само ние, но и американците. Особено американците, защото се имат за голяма работа. Какво му сервират на закуските не знаем, но ефекта е като след прекаляване със соли за баня.

Имаше един виц:

Една майка изпращала момичето си от село студентка в София и и поръчала:
- Дъще, много внимавай, когато отидеш в града, защото ще срещнеш някой младеж, ще тръгнете по кафенета,  дискотеки и т.н. Най-накрая ще те заведе в квартирата си и нали знаеш, студентска квартира - една маса, стол и легло. Той ще побърза да седне на стола, ти ще седнеш на леглото, той ще седне до тебе и... срам за нашето семейство!!!
Връща се девойката след време и разказва:
- Мамо,  да ти кажа какво стана. Намерих си едно момче, ходихме насам, натам и накрая отидохме в квартирата му. Тогава аз побързах да седна на стола, той седна на леглото, аз седнах до него и... срам за неговото семейство!!!

Така и с Цветанов.

Отива в САЩ и … срам за американците!!!

Срамът на българите отдавна е факт. Това, че Цветанов разходил и жена си, а навестил и щерка си, дето е в Световната банка без привилегии, си е срам. Срам е и това, че Цветанът на мисълта не говори английски, но то пък за снимки английски не е нужен, а предвид българския изказ на физкултурника даже е и по-добре, че не говори. Срам е и, че когато се завърна в България, само срамотии се случиха. Но някак си българите с времето претръпнахме да сме все от страната на булката.

Американците, обаче, претендират да са от страната на младоженеца. Все те да са отгоре. Как се вписват, обаче, ценностите  и действията на често канения да закусва в САЩ Цветанов с Декларацията за независимост на САЩ от 1776 г. и ценностите, които са основополагащи за Съединените американски щати?

Известното встъпление на Декларацията за независимост, написано от Томас Джеферсън гласи:

„Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.

Историята на днешния крал на Великобритания е история на непрекъснато ощетяване и грабежи, които без изключение имат за пряка цел установяването на абсолютна тирания в споменатите щати. В доказателство на това нека на безпристрастния свят бъдат представени факти.

Той отказа да одобри закони, извънредно благотворни и необходими за общественото добруване.

Той забрани на губернаторите си да приемат закони, спешни и неотложни по важност, освен когато прокарването им не бъдеше отложено до получаването на неговото одобрение; а на така отложените закони той изцяло спираше да обръща внимание.

Той отказа да прокара някои други закони, които да послужат на области с голямо население, освен когато тамошните хора не се откажеха от правото си да имат представители в законодателната власт – едно неизразимо ценно тяхно право, представляващо заплаха единствено за тираните.

Той свикваше заседания на законодателните представители на необичайни, неудобни и отдалечени от хранилището на държавния регистър места с едничката цел поради това затруднение представителите по принуда да приемат вземаните от него мерки.“.

Какво биха казали потомците на Томас Джеферсън за историята на днешния крал на България?

Ще призоват ли да бъдат представени факти на безпристрастния свят за непрекъснато ощетяване и грабежи, които без изключение имат за пряка цел установяването на абсолютна тирания в България?

А нещо по въпроса не само за отказ да бъдат одобрени закони, извънредно благотворни и необходими за общественото добруване, а за приемането на закони, потъпкващи основни човешки права и отменящи и малкото демократични права, дадени на българските граждани?

Свикването на българските законодателни представители не е на необичайни, неудобни и отдалечени места (да не се бърка с явките на незаконодателните представители), но за сметка на това българският крал  не веднъж е използвал подхода свикване и даване на указания на законодателите, нещо което е възмущавало американците още преди векове.

Представители на нация, приела Декларацията на независимост, да канят дясната ръка на българския крал, е срам за американците.

Албена Белянова