Адв. Екимджиев: Следствените арести се използват за изтезание на хора

Адв. Екимджиев, прокуратурата има ли право да иска да спре проверката на ВКС по отношение на случая с 8- месечното задържане на бившата кметица Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова?

Прокуратурата няма право да се намесва във взаимоотношенията между ВКС и Апелативния специализиран наказателен съд, тъй като това са отношения между съдилища, които се намират в субординация – Върховният касационен съд има контролни функции по отношения на администрирането на делата в Апелативния специализиран наказателен съд. Намесата на прокуратурата, от една страна, показва тежката й некомпетентност, тъй като се опитва да се бърка в сфери, които са извън нейните прерогативи, но от друга, намесата е показателна за перверзното самочувствие и за формираните в държавното обвинение институционални навици да контролира всичко, което е характерно за прокуратурата от времето на Вишински, и за тоталитарните държави. Самият факт, че прокуратурата си позволява да „съветва“ АСНС да не изпълни искане на ВКС показва, че тя се поставя над закона.

Цецка Цачева обяви, че двете жени пребивават в нормални условия.

В професионалния си опит имам двадесетина спечелени дела срещу България в Страсбург и още толкова пред националните съдилища за унизителни и нечовешки условия в български следствени арести, включително в ареста на Г.М. Димитров. Поне от 20 години Комитетът за предотвратяване на изтезанията, Амнести Интернешънъл и Българският хелзински комитет еднозначно заключават, че условията в българските следствени арести нарушават императивната забрана за нечовешко и унизително третиране, която се съдържа, както в българската Конституция, така и в чл. 3 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Важно е да се подчертае, че в следствените арести са задържани лица, които не са осъдени, т.е. по силата на Българската конституция и на Наказателно-процесуалния кодекс те се считат за невинни до доказване на противното с влязла в сила присъда.

Големият морален и правен парадокс е, че по правило в затворите, където са рецидивистите с влезли в сила присъди, условията са много по-добри, от тези в следствените арести, където месеци наред пребивават обвинените лица, за чиято вина няма категорични доказателства. В „правовата“ държава България по инерция от тоталитарния комунистически период следствените арести се използват като инзвънпроцесуален инструмент за процесуална принуда. Дори нормален човек, с нормална психика, когато бъде държан там месеци наред, е готов да говори всичко, което изискват от него разследващите. Той може да „признае” дори убийството на Джон Ленън и на Кенеди. Тези условия се използват за изтезание и като принуда за изтръгване на показания и на „самопризнания”, изгодни на обвинителната теза.

„Пранги“ на краката, каквито бяха сложени на Иванчева и Петрова при разглеждането на техните мерки за неотклонение, видяхме по делото „Килърите”, където подсъдимите бяха обвинени за серия поръчкови убийства. В случая обвиняемата е 50-килограмова жена, с влошено здраве, която едва ли е опасна за охраната и за съда. Това ме кара да мисля, че има някаква извънпроцесулна причина прокуратурата да се отнася така с Иванчева и с нейната съпроцестничка. Изглежда правдободобно бившата кметица и нейната подчинена да са накърнили корупционни практики и интереси, свързани със застрояването на зелените площи в „Младост”. Сега посланието, което получават от прокуратурата е: „Може да не ви осъдим, но поне ще ви отмъстим за провалените схеми и проекти. За това, че вместо да се строят небостъргачи, ни занимавахте с градинки и детски площадки в „Младост“. 

Европейският съд по правата на човека може ли да се самосезира за погазването на човешките права на българските граждани?

За съжаление, не. В резултат на многобройните осъдителни решения срещу България за подобни нарушения преди 5-6 години Европейският съд в Страсбург излезе с пилотното решение „Нешков и други срещу България”. С него той задължи държавата да промени условията в следствените арести и в затворите и да създаде процедурен ред, с който задържаните в такива условия да могат да искат подобряване на тези условия или преместване на друго място. Такава процедура бе въведена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Очевидно в казуса „Иванчева“ и тя не действа.

Интервю на Даниела Николова