Адв. Величков за ФрогНюз: Пораждат се съмнения относно обективността на доста актове на ВСС

Това коментира пред ФрогНюз адвокат Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки".

Вижте и цялото интервю:

Господин Величков, от ПП-ДБ казаха, че е съгласуван проектът за нова конституция с “Правосъдие за всеки” и вие би трябвало добре да сте запознати с идеите в него. Ще удовлетвори ли очакванията за конституционна реформа и кои са най-важните моменти?

Проектът наистина е съгласуван с нас, най-вече в частта, която касае съдебната реформа, тъй като вътре има и други промени, които се предлагат - в института на служебното правителство, индивидуалната конституционна жалба и т.н. Всъщност от "Правосъдие за всеки" сме работили по съставянето на този проект още преди месец и половина с юристи от парламентарната група на ПП-ДБ. В него са залегнали нашите идеи от юли 2000 г., които ние обявихме публично в разгара на протестите тогава. Ние пледирахме за конституционна реформа чрез законови промени по отношение на структурата и състава на Висшия съдебен съвет. Промените, които в този вид сега са разписани от страна на ПП-ДБ, нас ни удовлетворяват напълно. Разбира се, има един-два текста, по които провеждаме дискусия, тъй като предстои обявяването на проекта. Мисля, че в този вид проектът отговаря и на нашите идеи, затова следва ние да го подкрепим.

Заявката изглежда е до Нова година да бъде реформиран основният закон. Постижим ли е този времеви хоризонт?

Не е много прост отговорът на този въпрос, тъй като зависи от няколко фактора. На първо място - кога ще бъде внесен проектът. Засега заявката на ПП-ДБ е това да се случи до 31 юли, т.е. в рамките на този месец проектът да бъде внесен. Вторият момент е ще бъдат ли внесени други проекти. Добре познаваме проекта на ДПС, който беше представен публично преди около месец. Има заявки и от ГЕРБ, че също желаят да внесат свой конституционен проект. Тук уговорката е, че при ДПС липсват необходимия брой народни представители - 60 - които да внесат проекта. ГЕРБ има необходимата бройка. Така че може да има и компилация на проектите.

Защо е важен този момент? Защото от този момент започва да тече едномесечен срок, в който проектите не могат да се обсъждат от парламентарната конституционна комисия. Това означава, че август месец е парламентарна ваканция, срокове не текат. Реално ще се случи едно обществено обсъждане на внесения проект или проекти през септември. И от октомври месец може да започне вече гледането по същество в комисия, пленарна зала и първо гласуване. След първо гласуване, отново възниква въпрос - дали ще бъде приет един проект или ще бъдат приети два проекта. И от тях ще се съставя общ между първо и второ гласуване.

Тук вече идва третият момент - ако конституционните изменения не получат 180, но получат 160 гласа мнозинство, тогава се отлага разглеждането на проекта или проектите с минимум два, максимум пет месеца. И вече говорим, че отиваме в началото на декември или средата на декември месец, когато може да започне второто гласуване, ако не бъде постигнато по бързата писта. Бързата писта е 180 гласа - 3/4 квалифицирано мнозинство, но за да се получат те в обсъждането или подкрепата на проекта или проектите трябва да вземе участие поне още една парламентарна група - групата на БСП. Аритметиката сочи 179 гласа, което на практика означава, че трябва да се разчита на независимия Радостин Василев, което е малко вероятно, ако БСП не подкрепи проектите. Така че реалният срок за по-бавната писта от 160 гласа може да се каже, че е януари месец, около средата.

В съдебната система продължават трусове. Вчера бе отстранен зам.-шефът на Националното следствие Ясен Тодоров. Висшият съдебен съвет гласува единодушно и без дебат повторното искане, което бе внесено от временно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов само преди два дни. С какво си обяснявате тази бързина? Прегрупира ли се задкулисието в съдебната система и какво е общото с отстраняването на Иван Гешев от поста?

Всъщност думичката "прегрупиране" я употреби точно Борислав Сарафов в един оповестен от Иван Гешев техен разговор, в който той му е казал, че "сега трябва да се прегрупираме". Аз лично имам основателните съмнения, че наистина е налице прегрупиране във висшия административен и кадрови орган на съдебната власт. Там нищо според мен не се е променило. Очевидно е, че бързината, с която бе отстранен Гешев - няма и 24 часа след Указа на президента за освобождаването му - с която бе избран като единствен кандидат за и.д. главен прокурор Борислав Сарафов, без дебати, без обсъждане на неговата кариера, без профил на кандидата - това показва, че хората, които освободиха Гешев, очевидно имаха поръчка да изберат Сарафов.

Припомням, че още преди избора на Гешев Сарафов бе споменаван като име за главен прокурор, но тогава това не се случи. Припомням и че самият той каза, че няма да се кандидатира и по никакъв начин не иска и няма да изпълнява длъжността главен прокурор, а след това - само две-три седмици по-късно - наруши това свое обещание. Това очевидно говори, че е имало сценарий. Именно тук конституционните промени се оказват изключително важни. Ако фигурата на главния прокурор е толкова важна, за да държи контрола и баланса не само в прокуратурата, но и в съдебната система като цяло, и да държи йерархично подчинена цялата прокуратура, то очевидно тази фигура е натоварена с много политически смисъл и навежда на мисълта, че политиката влияе директно.

Прокуратурата влияе в политиката, но и политиката влияе в прокуратурата. Това вече води до изкривяване на представите за правосъдие и парламентарна демокрация. И след като главният прокурор се явява най-овластената, но и най-проблемната фигура не само в съдебната власт, но и в държавата, то тази фигура трябва или да бъде премахната, тъй като той не изпълнява реално прокурорски функции - нито разследва, нито внася и поддържа обвинителни актове - а се явява само административен ръководител на всички други ръководители в прокуратурата, или неговите правомощия да бъдат ограничени до минимум, до предимно представителни функции и евентуално контрол върху работата на Върховната касационна прокуратура, която отговаря за точното и еднакво приложение на законите.

Предвижда се в конституционния проект да отпадне и надзорът за законност, и методическото ръководство от функциите на главния прокурор. Правилата за методическо ръководство да се прехвърлят в прокурорския съвет. Оттам нататък административните ръководители, и най-вече ръководителят на Върховната касационна прокуратура да издава конкретните методически указания, които обаче много важно следва да са еднакви за всички прокуратури, а не да се издават за отделни прокурорски райони, камо ли за работата на отделни прокурори.

Всъщност Борислав Сарафов бе избран по бързата процедура на мястото на отстранения си началник. Появиха се съмнения за порочност и самият правосъден министър Атанас Славов обжалва този избор, но Върховният административен съд определи, че няма право да подава подобни жалби тъй като не е заинтересована страна. Докъде ще стигне Славов? Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано, но добри ли са мотивите на ВАС и можем ли да очакваме предизвестен финал?

Според мен финалът е предизвестен още с отнасянето на въпроса в този съд. Другият човек, който има изключително влияние във Висшия съдебен съвет и постига винаги необходимите мнозинства, това е председателят на ВАС Георги Чолаков. Определено се пораждат доста съмнения относно обективността на доста актове на Върховния административен съд. Тези актове касаят процесите в съдебната система. И сега в този случай - начинът на избор на изпълняващия длъжността главен прокурор.

Министърът нямал правен интерес от обжалването. Но той не обжалва в лично качество и неговата правна и имуществена сфера не се засяга. Той реално обжалва като висш административен ръководител, какъвто е министърът на правосъдието.

Правосъдният министър обаче не е член на Висшия съдебен съвет. Да, той не е член на ВСС, но той ръководи заседанията на Пленума на ВСС и като такъв следва да съблюдава контрола и законосъобразността както на крайните актове, така и на процедурите. В случая, министър Славов твърди, че е иззета компетентност на по-големия орган - Пленума - от по-малкия орган - Прокурорската колегия. Да се приеме, че той няма право на такова обжалване, че само и единствено прокурорите от прокурорската колегия до конкретно тези, които са участвали в избора, имат такива права, според мен недопустимо стеснява кръга на лицата, които следва да сезират съда за недопустимост.

Ако в случая е иззета компетентност, това е недопустимо решение, а не просто незаконосъобразно. Съдът обаче не се произнася по същество по този въпрос, а приема, че поради липсата на правен интерес, прекратява производството. Оттам нататък, ние не можем да разберем отговора на Върховния съд - правилно или неправилно е проведен този избор. Тук вече говорим за порочност на самия акт, с който се отказваме гражданите да разберат една от най-влиятелните фигури в държавата правилно или неправилно е избран на тази длъжност. Това между другото се случва доста често. Аз мисля, че трябва да има едно преосмисляне на концепцията в тези хипотези за допустимост на жалбите, тъй като това касае висок обществен интерес и правата на всички граждани, на всички работещи в съдебната система.

В този смисъл, министърът ще обжалва, но смятам, че крайният резултат от 5-членния състав ще бъде същият. Може би трябва да се помисли за изричен запис в Закона за съдебната власт, че министърът на правосъдието ще може да обжалва актовете както на Пленума, ако той се запази, така и на прокурорския съвет. С предложените в проекта на ПП-ДБ промени виждам министъра на правосъдието, а не главният прокурор да ръководи заседанията на прокурорския съвет. Ще бъде много интересно, ако той ръководи заседанията на прокурорския съвет, а същевременно няма право да обжалва процедурите и актовете на този съвет.

Интервю на Георги Камарашев