Адв. Величков пред Фрог: Законопроектите за разследване на главния прокурор ще са залог за третия мандат

Г-н Величков, какво се случи вчера в правната комисия на НС?  Защо се отложиха дебатите по предложенията за промени в НПК, касаещи разследването на главния прокурор?

Случилото се вчера бих го коментирал като луксозна опаковка на много мръсно съдържание. Започна като тържествено заседание и завърши като пълен водевил. Всъщност имам чувството, че самият председател на комисията до края не знаеше дали провежда обществено обсъждане, за което е поканил 15-20 съсловни неправителствени организации, ВСС, прокуратурата, юридическата мисъл от Юридическия университет или повежда обявеното по програма редовно заседание на правната комисия, в което трябва да се изкажат най-вече народните представители. Така се получи един безконечен дебат. 

Така ли ви се видя?

Той започна с безпрецедентно тържествено приветствие от председателя на НС Вежди Рашидов. След това продължи с три часа изказвания на представители на ВСС, прокуратурата и асоциацията на прокурорите. И чак след това, когато си тръгнаха поне половината НПО-та, успяхме да кажем и нашето становище. В момента, в който се очакваше да чуем какво мислят депутатите, след 5 часа и половина заседание, неочаквано председателят каза, че смята да го прекрати, да  го отложи за сряда,  за да се обмислят направените предложения. 

А имаше ли такива?

Не чух такива, освен за ролята на разследващите полицаи и как те могат да образуват досъдебно производство преди прокурора. Но виждате ли, те трябвало да се осмислят. И между другото спомена, че главният прокурор, който вчера бе на посещение в Турция, е поискал да бъде изслушан от правната комисия. Но не по въпроси, които е нормално по правилник да се изслушва на всеки три месеца.  А именно на заседанието, на което се обсъжда законопроекта за евентуалното негово разследване и предсрочно освобождаване. Т. е. главният прокурор иска да защити лично себе си, след като вчера трима зам.-главни прокурори се изказаха и го защитиха по въпроса. Прокуратурата говори около час и половина. Сега цялата комисия изпадна в казармено подчинение към главния прокурор. И излезе, че без неговото лично становище не се знае какво ще се случи с този законопроект. Председателят Чолаков заяви, че той имал идеи и те трябва да се съгласуват с експертите. Спомена дори, че е необходимо да се създаде нещо като работна група. 

Някой възрази ли на това негово предложение?

Да, беше му казано, че това може да се случи между първо и второ четене, тъй като преди първо гласуване не може да има никакви изменения във внесените законопроекти. Още повече, че три от тях са с вносител МС. И сега се приема закона само по обхват и смисъл. А едва за второ четене може да се мисли за работна група от експерти. 

Не ви ли се струва, че някой има интерес да се тупа топката? 

 Явно ще се обсъжда дали въобще да влязат тези законопроекти в пленарна зала както и дали да бъдат подкрепени и отхвърлени.  А може и  да се създаде някакъв законопроект, който да е по-угоден на главния прокурор. Председателят призова вчера да не се излагаме пред гостите. Аз не виждам накъде повече могат да се излага, тъй като правната комисия бе превърната в заложник на Главна прокуратура. Второто странно нещо бе,  че без да съгласува с комисията, председателят беше поканил за експертиза Юридическия факултет на СУ чрез неговия шеф - проф. Даниел Вълчев. На място дойде проф. Пламен Панайотов - шеф на катедра наказателноправни науки. Той предложи тяхната експертна помощ, ако има - забележете - “квалифицирана” политическа воля, каквото и да значи това. Той, оказа се, очаква възлагания на тези законопроекти, дори на първо четене. И ако това се случи, ще имаме първата в историята концесия на законодателство, извън сградата на НС. Така срещу сградата на НС -  в СУ ще се пишат законопроекти, вместо това да се прави от народните представители. Само напомням, че проф. Вълчев и проф.  Панайотов  бяха водещи депутати на НДСВ и можеха да направят съдебната реформа, защото имаха убедително мнозинство. Но по време на техния мандат те нищо не сториха.  Сега излиза, че в тях е  “ключа към бараката” как да се реформира прокуратурата и ВСС. А управляващите от ГЕРБ не само нямат нищо против това, а подтикват да го сторят. Което възстановяват донякъде проекта НДСВ, за който говори проф. Огнян Герджиков преди известно време.  

Какво ви подсказва вашето шесто чувство - ще стигнат ли предложените законопроекти, касаещи главния прокурор, до пленарна зала?

Първо - ако няма редовно правителство и парламентът се разпусне след две-три седмици, не може тези проекти да бъдат приети. Дори и да минат на първо гласуване, няма да има време за второ. Но това, което се случи вчера означава, че ГЕРБ допускат, че ще има правителство. Т. е почти са сигурни, че ще има правителство. И отлагат въпроса, за да могат да вкарат тези законопроекти в преговорите за третия мандат. Т. е, ако някой иска конституционна реформа, за каквато настоява ДБ, те казват: “Може, но ако се съгласите да приемете тези закони и то без съществени изменения. И това да е съдебната реформа, която да отчетем пред Брюксел”. Предполагам, че точно това се цели, преди мандата да бъде връчен. 

Искате да кажете, че тези законопроекти, касаещи главния прокурор,  ще са залог за съставяне на  редовен кабинет с третия мандат, така ли? 

Да, именно. В понеделник е крайния срок, в който президентът трябва да връчи третия мандат. Ако се иска подкрепата на ДБ, тези законопроекти ще станат залог за преговори. А дали ще минат?  Личното ми мнение е, че ако минат, те ще са сериозно осакатени. Но така или иначе те ще минат, защото без тях оставаме без пари от Европа. 

Заради Плана за възстановяване и устойчивост?

И заради другите изисквания на Съвета на Европа, включително и заради програми, по които получаваме средства. А Шенген ще го гледаме през “крив макарон”. Министърът на правосъдието Крум Зарков каза, че има изискване законопроектите за разследване и освобождаване на главния прокурор да бъдат приети, за да се случи влизането ни в Шенген.  И ако това ни е казано, няма да отстъпят нито Нидерландия, нито Австрия.

Интервю на Катя Илиева