Адв. Величков пред Фрог: Колко акъл има в прокуратурата, за да настъпват една и съща летва многократно?

Това заяви в интервю за ФрогНюз адв. Велислав Величков от Инициативата "Правосъдие за всеки".

Ето и цялото интервю:

Днес Конституционният съд в крайна сметка реши, че правосъдният министър има правото да иска предсрочното освобождаване на главния прокурор. Какво всъщност ни каза КС и какво следва от тук нататък? 

КС просто прочете правилно текста в Конституцията, както би го прочел всеки юрист и дори студент в трети курс, който учи право. Има право правосъдният министър да поиска стартиране на процедура за освобождаване на тримата големи в съдебната власт - председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор така, както и за всички останали съдии и прокурори. Така че се изгуби доста време в това да се потвърди очевидното.

Какъв беше смисълът тогава от това питане до КС? 

Тупане на топката и разиграване в мача, така че топката да не се окаже пред вратата на главния прокурор, където всъщност й е мястото. Има и висящо дело в момента във Върховния административен съд по жалба на тогавашния правосъден министър и настоящ конституционен съдия проф. Янаки Стоилов и много се надявам да не се чака сега и резултатът от това дело. 

А имате ли представа кога трябва да се случи това? 

Едва ли ще отнеме по-малко от 2-3 месеца оттук-нататък ще отнеме. Но няма никакво основание да се чака, тъй като мнозинството във ВСС тогава оспори по конституционна съобразност правомощията на правосъдния министър. КС потвърди това негово правомощие и от гледна точка на ВСС изходът от делото във ВАС е безпредметен.

КС в крайна сметка каза на ВСС, че правосъдният министър има право да поиска стартиране на процедура за предсрочното освобождаване на главния прокурор. Но съставът на ВСС е същият, който избра Иван Гешев за главен прокурор и в крайна сметка отхвърли искането на служебния правосъден министър Янаки Стоилов за предсрочното му освобождаване. Тогава какво ще направи същият този състав? Едва ли ще е нещо различно… 

Мисля си, че това отново ще бъде разиграване на безсмислен мач в съдебната система. Не очаквам никакъв катарзис, било то по целесъобразност или лични морални причини, в бетонното мнозинство на ВСС, здраво доминирано от самия главен прокурор. В него включвам и част от хората от парламентарната квота.

Ще има опити за бавене, комисии, изследване на представени доказателства… Целта е да се разиграва топката докато изтече мандата на настоящия състав на ВСС. Не мисля, че той ще стигне до очакваното от него решение, ако се потвърдят дадените данни. 

Правосъдният министър Надежда Йорданова е заявила, че веднага ще внесе искането си и сега има пълното основание да го направи, но ако отново се затъне в процедури, не трябва да се чака изтичането на мандата на настоящия ВСС, нито да му се дава възможност той да избира (евентуално) следващия главен прокурор. 

Проблемът в съдебната власт е заровен в главата й - Висшия съдебен съвет. Управляващите трябва да изпълнят своето декларирано намерение за промени в Закона за съдебната власт,  с които да променят структурата и начина на избор на парламентарната квота във ВСС и да прекратят предсрочно мандата му така, че именно нов съвет, избран по нови правила, да разгледа процедурата за освобождаването на Гешев. 

Да, но са минали вече няколко месеца откакто тази конфигурация е на власт. Стигна се единствено и само до заявки. Не изглежда да е свършено друго, освен създаването на временна комисия, която да разглежда възможните промени в Конституцията. 

От “Правосъдие за всеки” също сме на мнение, че има известно изоставане на действията, целящи промени в съдебната система. Но ако трябва да сме съвсем коректни, вече има обществено обсъждане на законопроекти за промени в Закона за съдебната власт, които ще бъдат внесени в парламента. Но за нас те са недостатъчни. 

Смятаме, че в този пакет трябваше да бъдат внесени и промените, които касаят състава на ВСС, евентуалното му превръщане от постоянно действащ орган в такъв, който работи на сесии и др. Има време това да се направи. Законопроектът не е внесен. Но ако не се случи до края на месец февруари, закъснението би могло да е фатално. 

Тези три седмици от тук нататък са решаващи, за да се изпълнят заявките на самото управляващо мнозинство за радикална съдебна реформа. Конституционни промени преди изтичането на мандата на ВСС не са възможни. Затова управляващите трябва да се насочат към Закона за съдебната власт. Ако това не се случи, нещата ще останат на ниво 46-то Народно събрание - много заявки и никакво изпълнение. В най-добрия случай ще бъдат закрити специализираните съдилища, което само по себе си не е съдебна реформа. 

Споменахте безсмислените мачове в съдебната система. Имате ли опасения, че в крайна сметка това може да се окаже поредният такъв и всичко да остане на ниво заявки? 

Имам притеснения, ако министърът на правосъдието допусне след внасяне на искането си за освобождаването на Иван Гешев да бъде вкаран в блатото на другите нескончаеми процедури, на които са майстори старите кучета във ВСС начело с Боян Магдалинчев. Ако се затъне в това блато, ще има усещането, че нещо се прави, но всъщност реформата ще се дави в блатото на статуквото. По-скоро главният прокурор ще свали правителството и парламентарното мнозинство, отколкото обратното. Освен това опасенията ми са, че има депутати в управляващото мнозинство, които играят играта на прокуратурата, а не по правилата на коалиционното споразумение. 

Неслучайно са толкова остри нападките на ДПС и провокациите им с проектите за нова Конституция и законодателните им предложени. Явно от Движението за права и свободи се чувстват уверени, че нужното мнозинство за съдебна реформа няма да бъде събрано в парламента, нито пък нужните гласове за смяната на главния прокурор ще бъдат събрани във Висшия съдебен съвет. 

Споменахте, че има депутати в коалицията, които играят играта на прокуратурата. Кои народни представители имате предвид?

Нека заложим на същите онези, които бавиха законопроекта за закриване на специализираните съдилища и прокуратури с процедурни хватки в 45-тото и 46-тото Народно събрание. Нещо, което можеше да се случи само за месец, не се сулчи в два поредни парламента. Има такива депутати и в групата на “Има такъв народ”, и в групата на БСП. 

На фронта изпълнителна-власт прокуратура напрежението се покачва. Вчера ситуацията ескалира. Какво виждате в действията на обвинението? 

Това е като пиеса на Дарио Фо или Ибсен. Толкова е гротескно, че ако не беше тежка политическо-съдебна драма, щеше да е достойно за поставяне в някой български театър… 

Отива главният прокурор по своя инициатива на среща с премиера. Той протоколно, въпреки че му иска оставката, го приема, за да го изслуша. Отива с молба, забележете, премиерът да не допуска закриването на специализираното правосъдие, при положение че този въпрос се решава в парламента. Пак стигаме до любимата приказка за разделението на властите, на които Гешев е ту от едната, ту в другата страна. Аз го разбирам така - прокуратурата призовава правителството да окаже натиск върху народните представители. 

Разговорът завършва явно с взаимно несъгласие. Три дни по-късно пристига някаква призовка, но призовкарят не я връчва, защото в този момент премиерът дава брифинг. Какъв е този призовкар и кой му дава нарежданията - отива с подписана призовка, но му се обаждат да не я връчва? И кой в крайна сметка звъни изобщо на призовкаря? Какви са тези разговори в главна прокуратура? Има компетентни прокурори. Ако се счита, че има данни за затаена истина и премиерът не е съобщил нещо, той трябва да бъде извикан от компетентния прокурор. 

На какво ги викат? Не е разпит, защото няма досъдебно производство. Неизвестно в какво качество са извикани Петков и Лена Бориславова… Има някаква проверка, без да се казва за какво… Тоест те на дружеска беседа, на даване на обяснения или на специален разговор са извикани? И откъде накъде от тях се изисква да бъде предоставен списък с имена на хора, данни и доказателства за евентуални извършени от тях престъпления? Ами ако е така, нека преместим прокуратурата в правителството. Ако правителството ще върши работата на прокурорите, обвинението става излишно. В крайна сметка всичко, което премиерът е казал пред комисията LIBE и това, което евентуално е казал на срещата си с Гешев, го има по всички медии и се говори от всички хора в последните 10-тина години. 

Ако прокуратурата е пропуснала да се самосезира по 200-300-500 медийни публикации, сега ли е моментът да ги обобщава премиерът и да й ги носи? Ако прокуратурата не си е свършила работата, интересно е защо вика премиерът да й я върши. Още по-интересно е защо викат началника на кабинета… Защото бил присъствал на срещата. Викат едно лице, защото е присъствало на срещата между главния прокурор и премиера, за да дава обяснения какво те двамата са си говорили на срещата. 

Вадя си извода, че прокуратурата никак не е глупава и всичко това се прави нарочно. Изниква въпросът защо се хвърля тази димка.

Прокуратурата е институция и тя не може да е умна или глупава. Тя трябва да си движи нещата по закон. Друг е въпросът какви прокурори работят там. Безспорно има много умни юристи. Но друг е въпросът дали тези умни юристи могат да вземат самостоятелни решения или някой им нарежда. И друг е въпросът за административните ръководители в прокуратурата и техния административен ръководител. Колко акъл точно има там, за да настъпваш много пъти една и съща летва? В един момент твърдиш, че си само административен ръководител и нищо повече, а в следващия започваш да нареждаш проверки, да викаш хора на разпити да дават обяснения и да си прехвърляш топката с бившия си колега… Едната ръка мие другата, а двете - познайте кой.

Каква е целта на прокуратурата?

Целта е плитка и ясна - отново някой трябва да бъде сплашен, някои действия да бъдат забавени, да бъде хвърлено тежко съмнение, че тези, които искат промяна, едва ли не прикриват истинските престъпници. Виждате - днес се влиза в държавни агенции, министерства… Но за неща, които са се вършили между 2015 и 2021 г. Тоест преди настоящото правителство. А вие шест години в прокуратурата къде бяхте? Какво правихте? В момента разследват управлението на ГЕРБ и това трябва да се каже ясно. 

Едната хипотеза е, че се опитват да всяват съмнения в обществото с подобни акции, че всъщност отговорни за случващото са от сегашната изпълнителна власт. Другата обаче е, че са се задействали, за да покажат способности и качества и искат да се спасят. 

Ако искат да докажат че могат, още от времето на първото служебно правителство можеха да действат след множеството сигнали за крупни законови нарушения и данни за едри престъпления, които са тежко наказуеми. Станаха медийно известни тези данни - АМ “Хемус”, “Осемте джуджета”... По тях прокуратурата или не работи, или удобно изчаква някой да й даде от чужбина нещо, за да може да заработи. Ако обвинението реши да работи - има планина от документи, жалби и доказателства. Но се занимава с дребни кметове, Агенция за храните, златни паспорти… Там, където ще удари всеки друг, но не и върховете на предишното управление. Защото симбиозата там е прекалено голяма и ако това кълбо бъде разплетено, ще се стигне до много хора, които са прикривали данни и доказателства за престъпления и част от тях ще се окаже, че са магистрати или членове на ВСС.

Затова е тази димка. Пипа чак сега и то много избирателно и внимателно, за да не стъпи върху мина. 

интервю на Джесика Вълчева