Александър Божков: Проблемът на българския бизнес е, че не усеща подкрепата на държавата

Александър Божков е роден на 9 август 1952 година в София. През 1992–1993 г. е директор на Агенцията за приватизация. Депутат от 37-ото НС. Вицепремиер и министър на промишлеността в правителството на Иван Костов до 1999 г. От есента на 2000 г. досега е съпредседател на Центъра за икономическо развитие.

Интервю на Даниела Георгиева 

- Г-н Божков, как ще коментирате посещението на Президента на Русия Владимир Путин? Подписването на тези споразумения, за които толкова се говори в последните дни как ще повлияе на България?

- Надявам се нашият кабинет да е достатъчно готов в новата си роля на правителство на европейска държава, за да разговаря с Путин и неговия екип от позициите на страна-членка на Европейския съюз и защитаваща европейските интереси. Тъй като най-вероятно това ще е единственото посещение на Путин в страна от ЕС в периода между парламентарните и президентските избори, тоест това е последното му посещение в Европа като президент и той със сигурност ще иска да покаже на своя наследник някакъв пробив. Същевременно отношенията между Европа и Русия са толкова сложни, че България не е в състояние да ги реши самостоятелно и трябва да търсим тези интереси, които са и наши и общоевропейски. В момента ние се явяваме като преден пост на целия Европейски съюз и трябва да свикнем с тази си нова роля.

Нека да мине малко време от посещението на Путин, защото е възможно да се подпишат много хубави документи, които всъщност нищо да не значат. Нека да си спомним, че при първото посещение на Путин в България преди 5 години беше подписано споразумение за изплащане на руския дълг към България. Да сте чули да е изплатен този дълг? Така че много споразумения се подписват, а после нещата стоят по друг начин. Предполагам, че и за „Южен поток" ще стане така. Ще подпишат някакво пълно с гръмки фрази споразумение, което няма да носи след себе си нищо. „Южен поток" е много спорна тема и трябва да внимаваме какво подписваме.

- Казвате, че трябва да свикнем с ролята си на европейска членка, но ние все още не можем да се възползваме напълно от благата, които ни предлага това членство. Вие прогнозирате, че България няма да усвои повече от 15% от предвидените средства от еврофондовете през 2008-а? През миналата година не усвоихме нищо? Защо?

- За 2007 г. беше очевидно, че процентът на усвоените средства ще е близък до нулата, защото много късно бяха одобрени оперативните програми и това послужи за извинение на администрацията, че не може да стартира нищо, което беше голяма глупост.

Одобрението на оперативните програми може да се забави, може да трае дълго, но то е формално одобрение на един текст, той не се променя по същество. Ето защо можеше съвсем спокойно специализираната администрация да подготви апликационни форми и всичко да е готово, и дори да се осъществят предварително конкурси, още преди да са одобрени оперативните програми, за да може още през 2007-а година да се усвоят средства. Що се отнася до тази година, сега се оказа че процедурите са доста сложни и тромави, тепърва ще ги опростяват, пък някои още не са стартирали.

Освен това има една психологическа бариера за преодоляване. За разлика от досегашните пари, идващи насам, които бяха много малко и за които имаше доста кандидати и чиновниците внимаваха много на кого ги дават, да е наш човек, да е сигурно, че няма да отидат в грешна посока, за да нямат политически проблеми, то сега парите са твърде много, има и за нашите и за ненашите хора. За това малко трябва отговарящите за това да си отпуснат душата, да не гледат тяснопартийно, регионално, или по приятелски на кандидатстващите, защото има пари за всички. И да не търсят „под вола теле", за да връщат проекти, а да се създадат по-прости процедури.

Всъщност силата трябва да бъде в контрола, прецизността по изпълнението на проектите да бъде точно там и да не се позволява парите да се похарчат за глупости, а иначе достъп до тях трябва да имат максимално широк кръг от хора, за да могат да се усвояват повече средства. Виждате, че тук има някаква сбъркана философия, която тепърва трябва да се промени в главите на чиновниците, които отговарят за това.

Ето защо мисля че 15% е оптимистична прогноза, според мен усвоените средства ще бъдат по-малко, но можем да се надяваме на 15 на сто.

- Една от вашите прогнози е, че цените на имотите през тази година няма да спаднат, а как ще коментирате техният ръст?

- Всъщност една голяма част от бума в цените на имотите идва отвън, от желанието на много хора извън България да инвестират в печеливши инвестиции тук. Без да правят нищо особено, те просто си купуват евтин имот, седят и чакат, а цената му се вдига сама и така реализират по-висока печалба, отколкото ако си вложат парите в депозит в банка. Доколко ще продължават да идват тези пари, в резултат на ипотечната криза в САЩ, което вече дава отражение в Европа, доколко пазара ще се насити, доколко българските партньори на тези чужди инвеститори ще могат да  предлагат интересни инвестиции и доколко ще се развие пазарът на земеделска земя, това е една много сложна система от параметри, които не се наемам да прогнозирам, но това, което мога кажа е, че ако имате днес имот, то утре ще бъдете малко по-богат.

- В последните дни излязоха информации, че банковата ни система била по-стабилна от европейската, как ще коментирате това, защото в предишните две, три години имаше и не толкова спокойни моменти в развитието й?

- Незнам дали е по-стабилна, но общо взето банките в България са европейски, почти не останаха български трезори, така че не мисля, че нашата банкова система по нещо се различава от европейската. Единственото, което през 2008 г. вероятно ще се развие допълнително, ще бъде възможността да се ползват потребителски кредити от чужди банки без изобщо клиентите да минават през български клонове и така ще се увеличи конкуренцията. Следващият етап ще бъде, когато влезем в еврозоната и еврото вече ще бъде официалната валута в България, тогава ще можем да взимаме пари директно от ирландска, гръцка, малтийска или немска банка, и  така наречените български банки ще се разполагат в общото пространство на еврото.

Вероятно това е най-успешната реформа, която успяхме да направим през последните няколко години, именно реформата в банковата система. Може би просто правилата са ясни, може би инвеститорите са много сериозни, а може би фалиралите банки през 1996 г. са една много здрава обица на ухото.

- Казвате, че Софийската фондова борса няма да остане държавна, нали още тази година се говореше за редица кандидати, обаче до сделка не се стигна, защо смятате че догодина нещата ще са по-различни?

- Не е толкова просто да се извърши тази стъпка, защото макар и миноритарен делът на държавата ще предопредели към коя от другите борси ще се държим и това е повече политически процес, отколкото приватизационен. Тук трябва правителството да реши дали БФБ ще бъде част от някоя от големите борси или ще участва в играта заедно с другите малки борси и ще се опитва да се бори с големите. Това е стратегичаско политическо решение и през 2007 година правителството просто не беше готово да вземе това решение, но офертите бяха на масата, кандидатите и парите са ясни. Трябва да направим политически избор, защото и дългото отлагане не може да продължава, тъй като натискът ще бъде голям. Това са политически въпроси, дали ще бъде австрийската, немската, шведската или някоя друга борса, това вече може би ще бъде и натиск вътре в европейския съюз от една или друга страна, тъй като има преплитане на сложни интереси. Правителството не може вечно да тупа топката и да казва „ще видим по нататък". Тази година според мен ще има натиск за приключване на сделката. Всичко е готово в края на краищата, един единствен проблем имаше - да се избере каква ще бъде платформата и след като го сториха, горе долу се оформи посоката в която ще бъде сделката - немската или австрийската борса.

- Подобри ли си бизнес климатът у нас през последните години и какво още ни е необходимо в тази насока?

- Центърът за икономическо развитие прави ежемесечни и по-сериозни тримесечни изследвания на бизнес климата, които като резултат и като тенденции общо взето съвпадат с изследванията на Националният статистически институт и те показват, че бизнес климатът се подобрява. Без всякакво съмнение, фирмите са много по-спокойни, по-оптимистични, вярват в доброто си бъдеще. Единственият проблем е, че не усещат подкрепата на държавата и това е една тема, за която аз непрекъснато говоря във всичките си публични изяви и не само. Ако искаме да имаме устойчив растеж и сериозна промяна в статута на българина, и като материален статус и като самочувствие, би трябвало да се обединят усилията на държавата и на частния сектор за развитие на високоефективни производства с висока добавена стойност, така че и фирмите да променят манталитета си и държавата също. Така България бързо ще настигне другите, а няма да се влачи на опашката.

- Бюрокрацията не е ли еднаот най-сериозните пречки пред бизнеса?

- Тя е само една от пречките, намаляването на разрешителните и лицензионните режими, опростяването на данъчната ни система - всичко това са неща, които тепърва предстоят и там също трябва да се промени философията. В България законите се пишат с презумцията, че бизнесмена е престъпник и ние трябва да напишем такъв закон, който да не може да се заобиколи. Истината е, че престъпните бизнесмени винаги са по-умни от законодателя и те измислят възможности да прескочат закона, докато честния бизнесмен трябва да спазва хиляди дребни простотии, които закона е предвидил, за да доказва непрекъснато, че е честен. Но това е само половината от проблема, другого е че ги няма стимулите, които държавата трябва да създаде за бързо развитие на високотехнологичните сектори, на образованието, на социалната и пенсионната система, на трудаовия пазар, на преквалификацията и доквалификацията на хората. Това подпомага бързото развитие на бизнеса.

Б.р. Какво е мнението за сегашното управление на Александър Божков и какви са политическите перспективи според него четете във вторник.