Реклама / Ads
Frognews
3| 6652 |28.11.2019

Арх. Неделчев: Съживихме френски комикс по „Под игото“ от преди 50 години, светотатство е да се подменя Вазов

.
Архитект Орлин Неделчев
„В тази книга илюстрациите на „Под игото“ на Жак Наре са придружени с автентичния текст на Иван Вазов. Кое прави литературата литература, а не публицистика или нещо друго? Стилът. Той се променя без истинските думи. Намирам за светотатство това, което са направили някои хора – да подменят автентичните думи на Вазов.

Това каза пред Фрог Нюз архитект Орлин Неделчев от Русе, който е автор на току що излязлата книга, събрала над 270 френски илюстрации на романа на Иван Вазов.  Ето какво още сподели той за уникалното издание:

 

Арх. Неделчев, как изобщо попаднахте на този комикс. Той е от преди половин век. Как така до сега никой не е чувал за него?

 

Съвсем случайно стана всичко. Преди повече от четири години се запознах с един русенец, който, във връзка с писането на дипломната си работа, завършвайки педагогика в Шумен, беше попаднал на годишник на списание „Паралели“, издавано от  БТА.

 

Може би вече малко хора го помнят популярното тогава списание. В него (през февруари 1970 г.), тогавашният кореспондент на БТА в Париж прави интервю с неизвестния у нас френски художник Жак Наре. В това интервю се разказва как художникът и съпругата му идват за няколко седмици в България. Разхождат се из местата на действията на Вазовия роман „Под игото“, правят ескизи, или както ги наричат художествени наброски, за бъдещите илюстрации, за които са поели ангажимент към ежедневника „Юманите“, издание на френската компартия.  Ангажирани са да илюстрират романа, който излиза като притурка към културната страница на вестника.

 

Този мой познат, попада на статията, за която ми разказа. Аз също я издирих. Стана ми любопитно защо французите са се поинтересували, а ние нищо не знаем?

 

Трудно издирихме броевете, в които са публикувани романът и илюстрациите към него. Това са 135 броя на вестника. Всеки делничен ден са излизали по два кадъра, придружени с превод на френски на текст от романа. Това става от септември 1969 до март 1970 г. в продължение на 6 месеца.


.

Снимки: Facebook/ Helikon Ruse

 

Къде и как открихте изданията на вестника с илюстрираните притурки?

 

Този броеве на вестника се оказаха запазени единствено в къщата-музей на Иван Вазов в родния му град Сопот.  Казвам единствено, защото се оказа, че дори един от броевете липсваше. Отидох да го търся в Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София, но там ми обясниха, че го има записан в каталога, но никой не може да ме ориентира къде са складирани тези „архивни единици“, както се наричат. Реално не може да се достигне до тях.

 

Говорим за френски вестник, който е излязъл от печат преди 50 години и за неговия архив в България, нали правилно ви разбирам?

 

Да, за архив от преди 50 години става въпрос. Френският вестник излиза и в момента. Въпросът е, че поради промяна в системата, взаимоотношенията между държавите с разпространението на печата са различни и днес изданието не стига до България.






Как намерихте липсващия брой?

 

В страната ни е така: когато една институция не работи, намират се хора или човек. Жената, към която се обърнах в библиотеката, ми каза, че след като не може да се намери архивът, тя има приятелка в Брюксел, която ще помоли да помогне и да направи копия от библиотеката там.

 

Не познавам тази дама, нито тя мен, но бе така любезна да предложи услугата си съвсем добронамерено, доброжелателно и безвъзмездно. Благодарение на тези две жени, броят бе доставен в България по електронен път. Има хора родолюбиви, които харесаха идеята още на това равнище и ми помогнаха.

 

Какво научихте за художника Жак Наре, освен че е идвал специално заради романа на Вазов в България почти век след излизането му?

 

В самата книга съм включил 4-5 страници с предговори, в които подробно разказвам и съм се опитал да обясня предисторията на художника и всичко, което намерих за него. Има и илюстрации на други негови произведения. Може да видите и самото интервю, за което споменах, на българския кореспондент в Париж. Включен е предговорът от френския вестник, който излиза преди първите две илюстрации на романа, който също е много интересен.

 

Колко време ви отне целият процес: събирането на броевете, тази информация, оформянето  му в издание?  

 

Вече може да се намери илюстрованото издание. Самото комикс произведение никога не е излизало събрано в книга във Франция. То си остава само в печата, както е било публикувано. Това всъщност беше предизвикателството – да се съберат всички броеве, да се подредят, да се оформят страниците като нормална комикс книга. Отне ми около три години. Изданието не е типичен комикс, защото ги няма балончетата, графичните звукови елементи и експлозиите, но е вид комикс.

 

Според мен илюстрациите са великолепни и си заслужава да отдадем почит на художника Жак Наре, който е намерил време, сили и талант да направи всичко това. Говорим за 270 рисунки. Ако си помислите, това е много сериозен труд. Аз съм архитект, също правя ескизи и рисунки и знам колко сложен е този процес. Особено, когато трябва да нарисуваш смислени рисунки, а не просто драсканици. Ще ги видите, много е интересно.  Ще призная, че най-много време ми отне търсенето на авторските права.

 


.

Снимки: Facebook/Helikon Ruse

 

Разкажете за това, изпреварвате въпроса ми.

 

 Не знам всъщност какво точно да разкажа. Това са преписки, въпроси и отговори, разкарвани напред-назад в институциите. Всички отговаряха, че при тях няма регистрирани авторски права. Това бе лутане, докато пак не стигнах до познат французин, който е комикс художник. Работил е на времето за изданието „Пиф“, да!

 

От него научих, че Наре и съпругата му са починали, че нямат деца и преки наследници. Всъщност, в никоя от френските агенциите и държавни институции, където проверих, няма регистрирани техни авторски права.

 

А вестникът?

 

Правата при публикация не са за повече от 7-10 години по стандартните договори. Същият човек ми каза, че при всички случаи вестникът не притежава такива права. 10 писма съм написал до вестника във Франция. Включително и такова с обратна разписка, за да съм сигурен, че запитването ми е получено от тях. Никой не отговори.

 

От същия познат научих, че са затънали в сериозни финансово-юридически проблеми, а вестникът може да бъде обявен във фалит. Не съм проследил съдбата му. Така или иначе, никой не ми обърна внимание. Остана висящ проблемът с авторските права. Единственият, който може евентуално да ги държи, е Министерството на културата на Франция, но и от там не получих отговор.






Явно сте направили всичко необходимо, но никой не ви е обърнал внимание. Имате потвърждения, че нямат претенции за авторски права. Книгата е факт, но все пак звучите, сякаш сте бързали. Има ли причина за това?

 

Времето така си летеше, а тази година има две специални годишнини. Едната е 125 години от публикуването от Чипев на първото издание на романа от през 1894 г. в книжно тяло. Тогава за първи път "Под игото" излиза като роман.

 

Втората годишнина е половин век от първата публикация във в. „ Юманите“.  Така реших да направя изданието, за да не пропуснем тези две годишнини. Запазил съм в издателското каре вратичка, с която всеки, който удостовери правата си, е добре дошъл в редакцията, за да му бъдат изплатени възнагражденията.

 

Нека ви върна към съдържанието на романа. Последните дни се критикува ожесточено друго ново издание на „Под игото“, в което целият текст на Иван Вазов е пренаписан на „разбираем“ съвреенен език. Премахнати над 6 000 архаични думи и изрази и са заменени със сегашни слова или техни обяснения. Какво мислите за това?

 

Мисля, че се вписвам от страната на нормалността. Започвайки работа по текста, т.е. да превеждам френския текст на български, след 10-тата страница разбрах, че  нещо не е наред. Става като повреден телефон: езикът на Вазов е преведен на френски, а аз трябваше да го върна отново на български през френския.

 

Изобщо не звучеше автентично. За това се захванах с изваждането на автентичния текст. В тази книга илюстрациите на Жак Наре са придружени с оригналния текст на Иван Вазов, който намерих в издание от 1941 г. под редакцията на Михаил Анраудов.

 

Това издание е съвсем нормално, с всички архаизми, с носовките и т.н. Разбира се еровите букви съм ги премахнал, за да може да бъде прочетено, но  всички онези хубави, сочни слова на Иван Вазов съм запазил  с мисълта, че това е смисълът, стилът.

 

Кое прави литературата литература, а не публицистика или нещо друго? Стилът. Той се променя, ако липсват оригиналните думи. Затова намирам за светотатство онова, което са направили някои хора – да подменят автентичните думи на Вазов с други.

 

То е некоректно, меко казано. В този смисъл мисля, че съм на по-правилния път. Децата трябва да направят усилие да научат нови неща. Сещам се за популярната фраза: „Не трябва писателят и произведението да слязат до нивото на читателя, а трябва читателят да се издигне до нивото на произведението и езика на автора.“

 

Поводът да ви потърся бе, че съвсем случайно видях вашата книга с илюстрациите във Фейсбук, но никой не говори за нея в публичното пространство. От това, което разказахте досега е ясно, че дори самата й история е впечатляваща. Но за изданието с „пренаписания“ Вазов се говори от дни. Мислите ли, че това с „редакцията“ на текста е заради шума, не заради съдържанието?

 

От една страна мисля , че „ пътят към ада е постлан с добри намерения“. Сигурен съм, че подбудите на редакторите са били съвсем почтени: да направят произведението по-разбираемо за съвременния ученик. Но начинът, по който това е сторено, ми се струва неподходящ, меко казано.

 

А иначе от маркетингова гледна точка / ако въобще някой е правил маркетингово проучване/ това коригирано издание може и да се продава. Нали знаете златното правило: „Всеки скандал продава!“.






Приемате ли, че могат всички тези думи да бъдат осъвременени и обяснени чрез бележка под линия, за да могат и децата, и възрастните да обогатят речника и понятията си?

 

Да, така е. Има вече и такова издание, виждал съм го. Точно по този начин са направени разясненията - с бележка под линия на всяка страница. Друг е въпросът, че някои от тях не бяха смислено обяснени, според мен, но това вече е друг тип проблем, защото има спорове.

 

Изкушавам се да ви питам дали имате друг проект и предизвикателство пред себе си след „Под игото“ с илюстрациите на френския художник?

 

Да, имам. Ще си позволя да споделя съвсем малко от него, защото мисля, че също ще бъде доста интересно. Проектът ми може би ще прозвучи малко нескромно и амбициозно, но не знам как да го представя по друг начин. Нагърбил съм се да напиша  история за последните дни на град Русе преди Освобождението.

 

Има една история, която е много малко известна в България. Знае се в Русе, защото е част от градските легенди. Тя е за това как в Русе Иван Ведър, който е родоначалник на масонството в България, успява да спаси русенци от масово избиване и заколение, благодарение на контактите си по масонска линия.

 

Това е само малка част от сюжета. Когато се зарових около „Под игото“ на Иван Вазов, прочетох и втория му роман „Нова земя“, който също е изключително интересен. По-голямата част от действието се развива именно в Русе, което също е малко известно.

 

Навлизайки в епохата, ми въздейства фактът, че съм архитект и малко или много се занимавам със старата русенска архитектура. Реших да се опитам да пресъздам визуално как е изглеждал най-европейският град на империята в тогавашна България.

 

Попаднах на кореспонденция на репортерите от френски вестници и понеже съм франкофон, влязох в сайта на Френската национална библиотека. Там открих изданията на „Илюстрасион“ и „Льо журнал илюстре“, които всеки ден са получавали по телеграфа репортажи за развитието на събитията, наричани обобщено „Източния въпрос“.

 

Говоря за времето, когато вече е обявена Руско-турската война през 1877-1878 г. Решил съм да направя такъв илюстрован, графичен роман. Това е предизвикателството, което съм поставил пред себе си.

 

Идеята ви звучи наистина като сериозно предизвикателство, предвид уникалната за България архитектура в Русе, за която в страната ни се знае твърде малко. Да ви попитам като архитект - опазва ли се това наследство днес?

 

Не. Отговорът е не. В София от железопътния завод е останала само една много интересна фасада. Тютюневите складове в Пловдив също ги няма… Сами виждате какво става. Изобщо развиващият се „капитализъм“ доста грубо и брутално напредва. Посяга и към архитектурата и литературата.

 

Малко хора ценят и опазват такива ценности. Получавате ли подкрепа в това, което правите?

 

Във всеки момент получавам подкрепа. В понеделник започнахме представяне на книгата във Фейсбук. Ще споделя нещо, което за мен бе много интересно и дори странно. Първият ден, след като публикувахме клипа за книгата, направихме го като трейлър, както и информация за изданието, имаше близо 300 реакции, които получихме от най-различи хора.

 

Нито една не беше хейтърска, което си е много висок процент.

 

Интервю на Диана Йонкова

 

Вижте видеото с  рисунките на Жак Наре по романа на Иван Вазов „Под игото“



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Стефан Гайдарски: Управляващи и опозиция се снишиха при избора на Гешев, оставиха президента сам 7| 6613 |26.11.2019 . Мика Зайкова: Качеството на НС и властимащите е далече от интелекта на българския народ /IIчаст/ 3| 6757 |22.11.2019 . Мика Зайкова: НАП подари на крадци 20 млрд. лв., но за бюджет 2020 управляващите искат пари от обеднелия народ /Iчаст/ 6| 20906 |21.11.2019 . Татяна Кристи: Мафията се окопава, гражданското общество трябва да даде сериозен отпор 18| 11533 |19.11.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ