4х4: За лагера на приматите; лавината от скандали и големите надежди

Атанас Чобанов е един от основателите на вестник "Парижки Вести" и създател и главен редактор на сайта „Рога и Копита”; живее във Франция, където работи като компютърен лингвист. През юни, когато се кандидатира за евродепутат, се оттегля от "Парижки вести".
Даниела Горчева е създател и главен редактор на списание „Диалог”, което излиза от декември 2003 г. Ориентирано е предимно към българите в Холандия и Белгия, но вече има абонати от всички европейски страни, Канада и САЩ.
Иван Карчев е редактор на първото официално и самостоятелно телевизионно предаване „Бригада” за българите в Австрия. Негова е и идеята за радиопредаването на български език "Ние българите", което се излъчва по Виенското радио "Оранж".
Ели Мандаджиева е главен редактор на списание „Роден глас”. То излиза в Прага с финасовата подкрепа на Министерството на културата на Чешката Република, а издател му е Българската културно‒просветна организация.

интервю на Ана Кочева

‒ Кои са най-знаковите събития за теб през 2009 г.?


Атанас Чобанов (Франция): В света това е срещата за климата в Копенхаген, осъзнаването колко чуплива е цивилизацията ни. В България е знаково, че продължава съсипването на природата от лакоми мутри, а новото правителство само дава вид, че се кани да ги спре. Всъщност и то се е наредило да мляска на красьовската копаня, вече е очевидно. Кризата им пречи, но паничките на герберите са готови за полагащия им се пай. Признаха с половин уста, че както си е било, така ще си остане, че и по-зле ще става. Ето ви примери: "Златна Перла" си стърчи - решението на най-висшата инстанция ВАС не се прилага, защото имало юридическа плетеница, твърдят две министерства. На Рила строят нов незаконен лифт, а вече има един. Европа дело ще ни заведе за това, а от еколожкото министерство се опитват да ни убедят, че сме изпълнили всички изисквания и санкциите са несправедливи. Бойко праща багери за някаква купчина камънак в турско село, а ТИМ ще си бетонира Морската градина купена за жълти стотинки.
С други думи знаково е, че в една преломна година минахме от Сердоган към Бойкостов, но си останахме в лагера на приматите, а не минахме при осъзнатите.

Даниела Горчева (Холандия): За мен лично най-вълнуващото събитие беше отбелязването на 20 г. от събарянето на Берлинската стена. Колкото и да е странно, в Холандия обърнаха повече внимание на тази годишнина, отколкото в България, която силно пострада от близо половинвековен съветски окупационен режим и от наместниците му в София. В Холандия дори новините започваха и свършваха с отбелязването на 20-годишнината, в цялата страна организираха изложби, филмови прожекции, дискусии и празнични концерти. Децата учат в училище за престъпленията на комунистическите режими наравно с престъпленията на нацизма. Така се създава памет за миналото, а който има памет за миналото, има и ум за настоящето и бъдещето. В България имаше смислени прояви, но те потънаха в шумотевицата и минаха между другото. В употреба отново се завъртяха хора с неособено големи заслуги в борбата срещу режима, но с прекомерна суета и дори с понатрупани грехове от сътрудничеството си с БКП/БСП и ДПС на агент Сава. Същевременно за истинските дисиденти - тези, които бяха насилствено експулсирани от режима в края на 1989 и през първата половина на 1989 като Едуард Генов, като Зейнеп Ибрахимова, брат й Ибрахим и братовчедите й Юсуф, Вахиде и Кемал Бабечки, като Сабри Искендер, Авни Велиев, както и за останалите в България като Илия Минев, за завърналите се отново след насилственото експулсиране като Григор Симов, Сабри Хамдиев и Мустафа Юмер пак не се чу почти нищо. А става дума за близо 5 хиляди души - хора с кураж и достойнство, истински герои. Ако се знаеше повече за тях, нямаше да изпитваме това мъчително чувство на срам, че само ние, в България не сме се бунтували и нямаше да се връзваме на националистическите крясъци на псевдопатриоти, до един все ченгета и обслужващ персонал на ДС и комунистическата номенклатура.

Иван Карчев (Австрия): Макар и далеч от родината, политическите събития в нея ме вълнуват и интересуват - следя ги с голям интерес и ги отразявам. Особено интересен за мен беше изходът от парламентарните избори в България, създаването на новото правителсто и назначаването на министрите.
От гледна точна на българин, живеещ в чужбина, смятам за знаково събитие решението на министър- председателя Бойко Борисов да назначи министър за българите в чужбина. Изборът и назначаването на Божидар Димитров на този пост смятам за сполучлива идея.

Ели Мандаджиева (Прага): Най-важното събитие е новото правителство на България. Живея навън, но отвсякъде чувам, че обикновените хора му отдават голямо доверие и надежди. Имаше още един случай, когато отдаваха големи надежди. Дано този път не е така.

‒ Кои са най-големите скандали в БГ и защо избра да посочиш точно тях?

Атанас Чобанов (Франция): Скандалите станаха многогодишни и много устойчиви на затихване, което показва, че корените им са дълбоки. Скандалът с ДАНС на Алексей Петров почна през септември миналата година и комай още не е свършил. Даже е трудно да се каже къде му е пиковата точка, дали е премината или тепърва предстои. Скандалът "Красьо" продължава с бодра стъпка към 2010. Скандалът "Борилски" се ориентира към нова поанта, но във Франция. Скандалът с неизгонването на ченгетата от ДС от всички властови позиции навърши 20 г. И още 20 ще продължи, помнете ми думата.
Искам да обърна внимание на едно събитие, което не се възприе като скандал, а то е един от най-сериозните скандали на новата власт. Отиде Бойко веднага след изборите при Велчев и му каза: "спокойно, имаш шест месеца да дозаметеш следите". Вероятно толкова е усетил, че ще му дадат като толеранс от ЕС. И ето го резултата: Велчев обяви, че в контактите на Красьо няма нищо скандално. От прокуратурата тече информация към БСП. Гонят някакви дребни риби и Станишев за немарливост, а за Доган и ТИМ ни дума, ни стон. Държавата даже не си е изтеглили парите от техните банки. Истинската реформа трябваше да почне от прокуратурата. Да се вкара в изпълнителната власт, да се махне йерархичната структура... След това да се изчистят основно красьовските обори. Може да ви се струва рано за тези критики, но съм убеден, че ще ги четем в следващите мониторингови доклади на ЕС, когато лъсне цялото герберско "мижи да те лажем".
Даниела Горчева (Холандия): Не обичам думата „скандал” заради сензационния й привкус. В България непрекъснато се случват възмутителни неща и то с такова количество и с такава скорост, че на човек свят да му се завие и обществото не смогва да реагира. Какво е това: министърът на вътрешните работи да другарува с „оперативно интересни лица” и да посредничи между престъпни групировки? Или някой си Красьо да урежда красавците магистрати с мечтани постове сякаш са магистрални проститутки, а не служители на Темида.
Понякога си мисля, че това е някакъв сценарий - скандалите да следват един след друг, за да притъпиш реакциите на обществото с шокиращи нормалния човек извършени от страна на политици и висши държавни служители безобразия.
Толкова са много и от такъв калибър, че обществото губи рефлекса си да се възмущава, камо ли да действа. А не бива! Защото общество, в което престъпленията и нарушения на законите не се наказват е общество без справедливост и тогава всичко е позволено. А това е страшно. Затова всеки от нас трябва да разбере, че дори каузите, които не го засягат пряко са негови собствени каузи.
Иван Карчев (Австрия): Отстрани трудно се коментират скандали и трудно се съставя мнение по този въпрос. Стремя се в работата си на журналист да избягвам обсъждането на скандали. Основната ми цел е да показвам на австрийската публика представителните страни на българската действителност - култура, изкуство, наука, туризъм, спорт.
Ели Мандаджиева (Прага): Не следя скандалите. Когато бях малка мислех, че когато двама души лъжат, достатъчно е да ги изправим един срещу друг и ще стане ясно кой лъже – тоест единият ще се изчерви и ще си признае. Днес всеки – политици, журналисти и бизнесмени – имат свои теории и свои истини, които другата страна оспорва със същото вдъхновение.

‒ Какво развълнува българите в страните, където живеете и работите, през изминалата година най-много?

Атанас Чобанов (Франция): Изборите и наглите комунистически препятствия за вота в чужбина. След това надеждата за промяна и моменталното й попарване с назначаването на агент на ДС за техен надзорник, при това с наглата шуробаджанашка мотивация, че бил на Бойко приятел.
Даниела Горчева (Холандия): Аз познавам стотици българи в Холандия, но не бих говорила от тяхно име. Хората са различни, всеки се вълнува от различни неща. Но съдейки по писмата и телефонните обаждания, повечето се вълнуват от корупцията и неуредиците в България, мнозина се опитват да помогнат на страната си по един или друг начин. Например, има българи в Холандия и в други страни, които искат да осиновят дете от прочутите ни с грижите си „домове” като този в Могилино, но се сблъскват с корупция и скандална бюрокрация, други подпомагат хора с тежки заболявания, които са престъпно изоставени от собствената ни държава.
За организираната от мен и от Амстердамската библиотека вечер на България по случай 20-годишнината от рухването на комунистическия режим у нас, също получих над 70 писма. Залата беше пълна, имаше около 250 души и повечето споделиха, че са се почувствали истински европейци, вкл. и защото вече сме достатъчно еманципирани, за да си позволим критика към собствената ни страна. Мисля, че истинският патриотизъм се изразява в защитата на гражданите на страната, а не в разтягане на сантиментални балкантуристки локуми. Понеже на самата дата дадох интервю за Фрогнюз, може би сега е моментът да поднеса извинения на българското посолство, защото малко прибързано обвиних посланик Тръпков, че е обещал известна финансова подкрепа, за която в последния момент ми съобщи, че се е оказала блокирана от ново разпореждане на МВнР. В крайна сметка, г-н Тръпков успя да получи разрешение и да спази обещанието си, а тази неголяма сума бе действително важна подкрепа за празника на 10 ноември. Така че дължа благодарност на българското посолство в Холандия.
Иван Карчев (Австрия): Много са събитията, които вълнуваха българската общност Австрия. Едно от тях беше честването на 130 годишнината от началото на дипломатическите отношения между Република България и Република Австрия. Посещението на председателя на НС г-жа Цецка Цачева във Виена и срещата на министър Божидар Димитров с българската общност тук също предизивкаха интерес сред нашите сънародници.
Ели Мандаджиева (Прага): Българската общност в Чехия е изключително разнородна. Много българи следят новините и се интересуват от новото правителство. Младите българи със сигурност са засегнати от кризата. Неотдавна бях на благотворителен базар, организиран от българско сдружение, чиято цел е да помогне и в България да проникне идеята за закриване на сиропиталищата и прехвърляне на всички деца в приемни семейства.

‒ Очакванията ти за 2010 г.

Атанас Чобанов (Франция): Красьо ще си защити доктората. Също така МВР ще изнуди българите в чужбина да се приберат със семействата си да си правят нови биометрични паспорти. Пестете за билети, драги сънародници.
Даниела Горчева (Холандия): За съжаление ще се засилва ксенофобията и разделението между християни и мюсюлмани, недоверието и неприязънта едни към други, подклаждани от долнопробни политически интереси на цяла плеяда демагози. Това е лошата новина – толерантността е в криза. Добрата е, че се надявам да започнат по-ясно да звучат гласовете на разумните хора. Стига кръстоносни походи и бранене на територии. Това, което трябва да пазим е хуманността и свободата, не територията, а човека. Има и още една добра новина - ще продължава да се повишава интересът към близкото минало, към престъпленията на комунистическите режими и това е добре. Който има памет за миналото, ще има разум за настоящето и бъдещето.
Иван Карчев (Австрия): С нетърпение очаквам приемането на Закон за българите в чужбина. Като журналист, представител на български медии зад граница, за мен са приоритетни точките, свързани с тяхното финансиране. Смятам тяхната дейност за полезна и ползотворна: От една страна, за своите български потребители те са не само мост към родината, но и помощ при адаптирането в новата обстановка. От друга страна те имат особена роля и значение за популяризирането на българската култура и постиженията на нейните представители пред местната публика. Моите наблюдения показват, че информацията за България и нейните граждани, предлагана от средствата за масова информация в немскоезичния ареал е оскъдна, сравнително едностранчива и нерядко с негативен характер. Това води до изграждане и затвърждаване на негативно отношение. Последствията са ясни на всички нас - отразява се на бизнеса, инвестициите и туризма. Българските медии зад граница могат успешно да противодействат на тази тенденция. В професионален план: все по- популярни да стават и телевизионното предаване, радиопредаването, и сайта. Да получа възможност да осъществя нови и интересни проекти. В общочовешки план: вложените усилия във всяка една област да бъдат възнаградени достойно. Годината да бъде щедра на здраве и сполука в начинанията, което желая и на Вашите читатели.
Ели Мандаджиева (Прага): Песимистът намръщено казал: „Е, по-лошо от това няма накъде!”, а оптимистът се усмихнал и отговорил: „А, има, има!” Иска ми се да съм песимист. Да повярвам, че нещата ще тръгнат към по-добро. Че кризата ще свърши и ще има повече пари, защото се оказва, че това е най-важният критерий за щастие. Че членовете на правителство ще измислят начин да подобрят положението в България. И като капак ще установим, че няма екологична криза (както, в най-общи линии, твърди и чешкият президент Вацлав Клаус). Оптимистът в мен ще се задоволи и с едно от три.