Архим. Дионисий за ФрогНюз: Отговори ли църквата кой унищожи семейството? Не е ли комунизмът?

Това каза в интервю за ФрогНюз архимандрит Дионисий Мишев.

„Под БПЦ много хора вкарват православната църква и това, което тя изповядва като вяра. Аз напълно вярвам в православната църква, в православната вяра, в православната догматика. Нямам обаче не вяра, а доверие на това, което представлява съвременното ръководство на Българската православна църква”.

„Аз съм абсолютно убеден, че в българското училище има място за религиозно знание, както има в абсолютно всички развити и културни общества, но по начин, по който никой не е наранен. Синодалният сайт вчера излезе с послание, с което се съобщава, че Светият Синод благославя участието в шествие в подкрепа на религиозното учение, което е абсолютна лъжа. И защо, когато има протест против въвеждането на този предмет, патриарх Даниил не отиде на този протест, за да даде аргументите си? Той никога не влиза в диалог, той никога не влиза в комуникация. Този човек не общува с човек – как да му се доверя, че той общува с Бог?”.

Ето и целия разговор:

Смятате ли, че предложението за въвеждане на обучение по религия от първи клас е искрено намерение за възпитание в добродетели, или по-скоро популистко или идеологическо вмешателство в образователната система?

Във вторник в сутрешния блок на БНТ министърът на образованието Красимир Вълчев направи изказване по темата за, както той я определи, „изяснена концептуалност по въвеждане на предмета“. Самият той спомена няколко възможности: „религия и етика“, „добродетели и етика“, а може би само „добродетели“. Не представи ясна концепция какво точно ще бъде въведено в учебната програма – концепция нямат. Има обаче една друга концепция. Не мога да кажа дали е на Красимир Вълчев, но е на т.нар. в миналото „Красный мир“ – превръщане на Бог в колектива.

У нас либералната демокрация не успя да бъде осмислена, не беше осмислено с какви високи идеали е. Първата ценност на демокрацията не е свободата – тя е втора. Първата е справедливостта. Как ще показваме справедливостта – с това как български епископи носят телефон Vertu, или чрез истински добродетели?

Концептуалността за предмета е направена не от Красимир Вълчев, а от ченгета от Държавна сигурност – от хора, занимаващи се с това да държат църквата под свой контрол вече 80 години, и в много по-тясна хватка в последните 35 години. Вкоренява се да продължим въведеното на 9 септември 1944 г. отделяне на духа от тялото. Явно настоящият министър на образованието осчетоводява добродетелите, защото ги разделя. Министърът прави разграничение между „добродетели на вярата“ – благочестие, смирение, благоговение, и „добродетели на гражданското общество“ – свобода, справедливост, свободно изразяване на мнение, отстояване на собствена позиция, зачитане на правовия ред, уважение към ближния, честност, отзивчивост, смелост.

Това поражда въпроси. Не се говори за благоговение пред Бога – може да бъде и благоговение пред антропологичния и видимо демоничен образ на българския патриарх. В този поглед не виждаме ангеличен образ, а намусеност – особено когато до него не присъства Елеонора Митрофанова. Учителите ще бъдат подбирани, за да могат да правят тази връзка в абсолютната невъзможност – хем да си благоговеен към властта, която и да е тя, хем да имаш гражданските права да се бориш срещу извращенията на властта.

Като стана дума за Елеонора Митрофанова – може ли да търсим руска връзка в така направените предложения? Включително и в учебниците по религия, които съществуват и в момента?

В т.нар. кръгла маса не се произнесе кой ли не, присъстваха политически представители предимно от този сектор – крайно русофилски настроени. Всички те пеят в хора, който се дирижира в момента от президента Радев срещу еврото. Там присъства и българският патриарх, който не се е изказал дали е „за“ или „против“ еврото. Интересно е дали българският патриарх също щеше да бъде използван за позиция в полза на референдума, който – слава Богу – е ясно, че към днешна дата няма да бъде факт. С този референдум ние вече дадохме знак към света, че винаги ще бъдем Троянски кон.

В заседанието си във вторник Светият Синод обсъждаше една основна тема – как да се възползваме от всички възможности, които европейските програми дават. Повече от ясно е, че ние ще ползваме пари от Европейския съюз, за да можем да обезпечаваме всичките желания, които Кремъл по един или друг начин транслира към нас.

Може ли да търсим нещо общо между Русия и предложението за религия в училище? Може да отговорим като погледнем съдържанието на учебниците. В интервю за ФрогНюз проф. Калин Янакиев описва в голяма степен новите предложения.

В тези учебници присъстват онези тежки учения на идейния основоположник през XIX в. на национал-социализма – Иван Илин. Той е издигнат в култ. Не може да говорим за Запада като цивилизация, която се разпада, и никой да не казва какво е Изтокът. Изтокът е Иран, Изтокът е Китай, където религиите са забранени и не можем да говорим за никакво вероучение. Знае ли българският патриарх за тази работа и как би могъл да я разтълкува – питам го чрез вашата медия. Защо в Библията Китай не е споменат и какво е неговото отношение към отсъствието на тази връзка? Със сигурност чуждите служби би трябвало да знаят. И той е длъжен да отговори.

Често чувам хора да казват, че са вярващи, но в Бог, а не в институцията на БПЦ. Как коментирате това?

Под БПЦ много хора вкарват православната църква и това, което тя изповядва като вяра. Аз напълно вярвам в православната църква, в православната вяра, в православната догматика. Нямам обаче не вяра, а доверие на това, което представлява съвременното ръководство на Българската православна църква.

Наскоро патриарх Даниил отбеляза 72 години от възстановяването на Българската патриаршия. Даниил е последният български епископ, ръкоположен от патриарх Максим през 2008 г. Можем да говорим за Българска патриаршия от признанието на Вселенския патриарх Атинагор от 27 юли 1961 г. до смъртта на патриарх Максим на 6 ноември 2012 г. Всичко след това не представлява по никакъв начин онова, което е патриаршия. Нито при предишния патриарх Неофит сме участвали в съборността на църквата, нито пък днес имаме отношение към общението с православните църкви. Видяхме какво е отношението на сегашния патриарх към новия папа. След като папа Лъв XIV беше избран, Даниил отправи призиви той и римокатолическата църква да се върнат към древната традиция на църквата.

Не може една традиция да се нарече древна – тя е раннохристиянска. Неграмотността в църковно, в богословско и в чисто духовно отношение на този назначен за български патриарх е пълна. Изборът също е напълно нелегитимен – с отсъствие на изискуемите 10 гласа, за да може той да бъде кандидат, и при събрани само 9. За да имаме доверие в българската църква, тя трябва да даде образец, да даде пример и да служи за такъв.

Аз съм абсолютно убеден, че в българското училище има място за религиозно знание, както има в абсолютно всички развити и културни общества, но по начин, по който никой не е наранен. Синодалният сайт вчера излезе с послание, с което се съобщава, че Светият Синод благославя участието в шествие в подкрепа на религиозното учение, което е абсолютна лъжа, тъй като Светият Синод в заседанието си на 13 май не е обсъждал изобщо такова предложение. Това е фалшива новина, публикувана по заповед, лично на патриарх Даниил. А защо когато има протест против въвеждането на този предмет, патриарх Даниил не отива на този протест, за да даде аргументите си? Той никога не влиза в диалог, той никога не влиза в комуникация. Този човек не общува с човек – как да му се доверя, че общува с Бог?

Откакто е патриарх – скоро ще стане една година – Даниил съсипа синодалността на българската църква. Светият Синод едва сега заседава, няма никакъв дневен ред, не се поставят онези въпроси, които са от огромно значение, и той нито един път не е повдигнал въпроса за църковно-народен събор, какъвто трябваше да се състои през 2012 г. Закъсняваме за този събор с 13 г.

Отсъствието на съборност и поведение по един авторитарен, тоталитарен, автократичен, диктаторски начин – към тези християнски добродетели ли ще ни води и Министерството на образованието? Когато говорим за добродетели, аз питам – добродетел ли е прикриването на сексуалното насилие, което се извършва в религиозните училища?

Трябва да си отговорим на това що са добродетели – добродетелите на вярата, добродетелите на обществото, общочовешките добродетели и индивидуалните човешки добродетели. Всичко в края на краищата води до едно много, много важно нещо – съзнанието, което трябва да придобие вярващият човек, но не в училището, а в храма, църквата, в религиозната институция, към която принадлежи.

Това, което се предлага, е чиста форма дуализъм и то в някакъв марксистки вариант. Ако видим Десетте Божи заповеди – върху тях е конструиран целият съвременен свят, светът на демокрацията. Възпитанието не се дава нито в училището, нито в църквата, а в семейството.

Отговори ли църквата кой е този, който унищожи семейството? Казват, че има криза на християнското семейство. Не е ли комунизмът причината за това?

Най-притеснителното от участието в националната телевизия на просветния министър е изказването му, че след края на комунизма, когато след пропагандата се е получил вакуум, е крайно време да бъде въведено нещо, с което българските деца да бъдат възпитавани да живеят в по-добър свят и да имат перспективата за светло бъдеще тук. Това означава, че всички комунисти, които днес не могат да се обявят за комунисти, искат онова, което беше идеологията на СССР и на соцлагера. Идеологията, която Дугин им предлага.

Интервю на Илияна Маринкова