Арман Бабикян: Управляващите водят България към Азия

Ще оцелее ли правителството през Новата година или ще има предсрочни избори?

Дали ще оцелее правителството зависи от самото правителство и от волята на гражданите. Кабинетът в този му вид представлява Борисов и останалите. Може би въпросът трябва да бъде дали Борисов и начинът, по който той управлява, ще оцелеят. Въпросът се измества в друга посока – не дали е той, кой, а как се управлява България. Управляващите могат да променят нещата, но предпочитат да се оправдават.

Хората показаха през 2018 г. реактивност при изразяване на мнението си - имаше протести, блокади, искаха се оставки на членове на кабинета. Доста хора се събудиха и вероятно предстоят трудни времена за политическите инженери, заселени във властта.

Какви ще бъдат стратегиите на тези политически инженери?

Не наблюдаваме някаква креативност по отношение на спасяването на правителството. Единият вариант за спасяване са заплахите от типа: „Идат бежанци, искат да счупят държавата”. Другият е раздаването на бонуси – повишиха пенсиите, парите на учителите, построиха още 5 км магистрала... Може Борисов отново да се оплаква от съдбата си: „Колко много правил за нас, пък ние не сме го оценили, какви зли сили го нападат в гръб”. Такъв е репертоарът за оцеляване.

Скандалите ще съпътстват ли отново „реформите” на управляващите?

Аз не знам правителството какви реформи ще провежда, тъй като не можа да ги реализира, когато то беше реформаторско. Сериозни реформи от този кабинет и тази върхушка не очаквам. Целта на днешната власт е да унищожи и разбие Десницата в България, която е свързана с Европа и модерно развития свят. До този момент за нещастие успява да намери много близки точки с така наречената опозиционна левица в по ключови въпроси, свързани с доставката на газ от Русия, свързани с АЕЦ „Белене” и т.н. Антидемократическата тенденция е достатъчно силна у нас.

Борисов днес съобщи, че вече има план за съкращаване на администрацията. Ето стартът на нова реформа.

Нека да го видим този план. Административната реформа е любима дъвка и очакваме непрекъснато тя да се случи, а в същото време държавната администрация нараства. Както по Тодорживкови времена почти всички започнаха да мечтаят за държавна работа. Държавата се превръща в основен работодател в страната, което е ужасяващ знак за пазарната икономика.

През тази година ще се проведат три вида избори – за местна власт, европарламент и главен прокурор. Ще има ли изненади?

Местните избори ще са най-тежки и най-определящи. Те винаги са били жестоки, винаги представляват комбинация от интереси. Ключови са по отношение на това какво ще бъде разположението на силите преди едни евентуални извънредни парламентарни избори.

Прокуратурата в сегашния си вид битува още от преди прехода. Битката за главен прокурор е епизод от това кой ще оглави една нереформирана система. Оттам нататък започват гаданията по медиите, по социалните мрежи – кой ще бъде, дали ще е наследствен и т.н. Безсмислен разговор, защото се корени върху монархическия принцип дали синът ще се окаже по-свестен от бащата.

Европейските избори са знакови за страната ни, защото почти всички политически сили, които присъстват в Народното събрание, в по-голяма или по-малка степен, са антиевропейски настроени. Това води България по много опасен път в посока на Азия, но не и към Европа. Европейските избори ще покажат дали наистина мнозинството от българския народ предпочита европейската перспектива и как така негови представители го водят точно в обратна посока.

Интервю на Даниела Николова