Асен Ненов: Държавата гази потребителя и малките производители

Асен Ненов е експерт по храните в Българската национална асоциация на потребителите (БНАП). Той е изследвал най-различни продукти и стоки, които се предлагат на българския пазар. В много от случаите е откривал нередности в съдържанието им.

Интервю на Даниела Георгиева

- Всяка година 15 март се отбелязва в целия свят като ден на потребителите. Разкажете ни повече за тази инициатива.

- Този ден се отбелязва от 1983 г. досега, за да се напомни, че потребителят е в по-неизгодна ситуация от търговеца на пазара. За това има и специална закрила, защото потребителят не знае кое е най-некачествено и най-вредно. За това има специални механизми, с които да се защитават правата на клиентите. Осигурява се безопасност, има ли нещо опасно на пазара, то не може да бъде там. Веднага държавата се включва  и го изтегля. Дава предписания, санкции на този, който го е внесъл или произвел. Не можеш да продаваш мляко с Меламин и нищо да не ти се случи.

Второто, което осигуряват тези системи за защита на потребителите е правото на рекламации. Хората, обаче не разбират разликата между гаранции и рекламации. Те мислят, че имат право на две години гаранция, защото така пише в закона. Не, това не е така. Стоката има срок, в който, ако даде дефект може да бъде дадена рекламация. Гаранцията е доброволна услуга от страна на самия производител или търговец. Той показва по този начин, че е по-отговорен.

- Тази година темата на кампанията на Потребителския интернационал по повод празника е „Поколението на вредното хранене”. Какво се прави във връзка с тази тема?

- В тази връзка ние правихме тест на зърнени закуски за деца, които изследвахме за вещества, водещи до наднормено тегло и затлъстяване при децата. Гледахме етикетите и ги наредихме в таблица. Оказа се, че има много сериозни притеснения. В тези храни нямаше забранени съставки, но това, което установихме беше, че не са опасни за този момент, но при продължителна употреба вреди. Първо, детето яде въглехидрати. От 100% се оказа, че 80 на сто са въглехидрати, има високо съдържание на сол и мазнини и то маргарин, защото обикновено това се слага. Той е с отложено натрупване и на 20 години се оказва, че младежите имат високо кръвно налягане и други проблеми, променят им се хранителните навици.

Когато излезе тестът веднага се появи производител, който искаше да не се показват резултатите на бял свят. И това е лошото, защото отношението им е такова, вместо да направи нещо смислено, да организира за децата някакви мероприятия и спорт.

Производителите смятат, че като излеят малко витамини в храната, тя става най-хубавата и като й пуснат и реклама и сложат играчки вътре става страшно желана.

В България например не се прави тест за меламин в сухите млека. Тази съставка беше открита в Китай, но те търгуват по целия свят. Затова ние решихме да тестваме вафли, протеини, сладки изделия и всякакви стоки, които съдържат сухо мляко, което не се знае от къде е внесено.

- Защо не се прави подобно изследване у нас?

- Защото държавата пасува и резултатът е, разбира се, че в България няма открит меламин, защото никой не го търси. Той обхваща голям диапазон от стоки, ние искаме да видим дали някъде ще открием.

Обикновено, когато правим тестове е, защото има много шум и има нужда от такова изследване, но никой не го прави.

- По повод на скандала, който се развихри за сиренето от не млечни мазнини, Асоциацията на потребителите направи тест, резултатите, от който Frognews.bg публикува на сайта и, който доказа, че две трети от сирената на пазара не са от мляко. Въпреки това все още нищо реално не се е променило.

- В България браншовите организации са реално съществуващи. Тях ги има, но извършват някакви мистериозни дейности. Вместо при такива случаи браншовата организация да се самосезира и да изключи некоректния член от редиците си, се получава, че всички членуват и си произвеждат каквото искат и тези организации не правят нищо. Все пак трябва да има някакъв стандарт, обаче се получава така, че производителите не си вярват и се пазят един от друг и никой не знае какво прави другия, а това говори лошо за тях. Има механизми, с които трябва да се действа. Един бранш трябва да се събере и да постави срокове, в които продуктите да започнат да се произвеждат както трябва. Обаче има един такъв момент, цената става скъпа и се произвежда качествено, но търговските вериги много настъпват, те искат евтино, натискат дистрибутора и така по веригата до производителя. Той е в най-тежко състояние, защото каква нова технология може да измисли, че да произвежда по-евтино мляко. И затова преработвателят измисля най-различни варианти, по които да смъкне цената и те обикновено са за сметка на качеството. Това икономически се изисква от тях, обаче за това е браншът да отстоява своите позиции пред търговските вериги.

Това със сиренето от не млечни мазнини е нещо, което се знае от контролните органи отдавна. Националната ветеринарномедицинска служба е наясно за това, което влагат в сиренето, защото производителите са длъжни да дават рецептурата, за да получат разрешение за производство на конкретната стока. Но и държавата няма положително отношение дълго време, а сега и да включват прокуратура и митници и кой ли още не, пак  няма да могат да разрешат проблема. Просто те са от другата страна, а не на страната на потребителя.

- Това, че производителите на мляко нямат право да преработват, вероятно също влияе на ситуацията...

- Да, определено. В България производителят на мляко произвежда млякото и не може да го преработва. Има млекопреработватели, той трябва да си избере един от тях и да продава само на него, обаче като избереш един, той ще си определя цената както си иска. В един район има 10-15 млекопреработватели, не можеш да си избереш от друг район, икономически няма да е изгодно.

В Европа не е така, там всички държави, с изключение на нас, подкрепят малкия производител, който има три крави. Който спазва санитарни хигиенни изисквания, той може да продава млякото, но и да го прави на сирене, масло, кашкавал и т.н. Той има правото и да продава тази продукция вече преработена, тоест те дават още един бонус на производителя, понеже е малък, а тук го закрепостяват да стане крепостен селянин и да е слуга на млекопреработватели. Това при нас е феодализъм.

Обаче предстои много сериозно да се замисли държавата, защото има шанс да ни застигне фалит на няколко хиляди малки производители. Тъй като при всичките им забрани имат и едни изисквания, които ако не покрият те просто ще спрат да произвеждат и продават.

Лошият ефект от тези правила е, че традиционните планински и селски рецептури за производство на определени храни се загубват, забравят се и никой не ги помни. И как да се помни като някаква рецепта не можеш да я приложиш  години наред, защото ти е забранено от закона. Излиза, че ние самите се държим като диваци със собствената си традиция и култура.

Сега в момента баби и дядовци продават мляко по трамвайните спирки и това е незаконно. Разни производители си произвеждат, обаче не могат да го продадат и ако го правят те са престъпници. Това показва грубото отношение на държавата към малките микро предприятия. И ще има голям трясък, ако държавата веднага не промени отношението си и съответно една наредба, която да разреши производството на млечни произведения от млекопроизводителите. Това ще внесе разнообразие на пазара. Защото след такива тестове като нашия потребителят ще отиде при кака Цеца или баба Пенка и оттам ще си купи сирене. Тъй като те си го произвеждат и не дават на кравата антибиотици и всякакви фуражи, направени от риба и какво ли още не. По този начин и цената, която може да се постигне е много по-добра, защото ще се прескочи търговската верига, дистрибутора и млекопреработвателя. И така сирене, което сега е 11 лева може да струва 5-6 лева и да е истинско.

- Какви са най-честите сигнали, които получавате в асоциацията?

- Сигналите са най-разнообразни, но най-вече са свързани с храните. Хората се интересуват от това какво консумират. Постоянно ни пращат сигнали и запитвания за салами, консерви, безалкохолни напитки и всякакви други храни. Например ние имаме тук една боза от две години стои и нищо й няма. А знаете, че истинската боза като престои няколко дни, бутилката гръмва. Обаче куриозът е, че на етикета пише, че е приготвена по традиционна българска рецепта.

Например в газираните напитки с хубавите цветове няма абсолютно нищо освен три оцветителя, стабилизатори и подсладители и цената им е 0.80 лв. за три литра. Представете си какво може да има.

Освен за храни хората търсят съдействие и за бяла техника, мобилни телефони и др.  Обикновено те не знаят как да процедират, тъй като вече са се сблъскали с магазина и не са останали доволни от развитието на нещата.

Има хора, които ни търсят с проблеми, които не е по Закона за защита на потребителите, но ние се стараем и на тях да помогнем. Обикновено ги насочваме към органа, който може да разгледа и да реши проблема им.

- Какви са най-новите изследвания и тестове, които планирате да правите или сте правили скоро?

- Например финансови тестове, на банките, на техните интернет сайтове, кредитни карти, депозитни сметки, заеми и др. Изследваме ги по-всички показатели и параметри. Сравняваме всички банки и параметрите им в таблици и човек може да разбере в коя банка е изгодно да си направи сметка. Някои идеи са много хубави, но и много скъпи и за това не можем да ги осъществим. Например да се тестват детските храни за пестициди и инсектициди е скъпо. Ще правим тест на енергоспестяващите крушки, защото те стават все по-модерни, но как да избереш кое точно да си купиш. Ще направим тест на слънчеви колектори за топла вода. Потреблението е благодатна област за тестове. Наши колеги в чужбина например са тествали мобилни телефони за здравина, като са ги пускали много пъти от високо и съответно записват чупят ли се или не. Тест на интернет браузърите, те са безплатни, но въпреки това е добре да знаеш какво да ползваш. Правихме и тест за свързаността на операторите. На него се вижда дали реално при оферта 500 мин. към всички оператори и фиксирани мрежи, получаваш това нещо или не. Оказа се, че има оператори, които не са сключили договори с други компании. Например ако звъннеш на мрежата на „Орбител” от „Вивател”, въобще не може да стане връзка между тези мрежи поради липсата на договор между тях.

- При такива проучвания вероятно производителите на различни стоки ви притискат...

- Да, това е практика. В ЕС например има случай, при който съдиха холандска организация на потребителите за тестове на дезодоранти и ароматизатори. Те бяха тествали и бяха открили, че има някаква вредна съставка и производителя ги съди. Обаче интересното е поведението на потребителската организация. Въпреки всичко тя не каза името на лабораторията си, защото търговците атакуват самата действаща лаборатория – директно или индиректно. Така че те оказват да разкрият лабораторията си и биват осъдени, но защитават своето име. В България, който иска да ни съди, но ние държим на това, което излиза като резултати от дейността ни. Производителите знаят много добре, че ако заведеш дело към потребителска организация, това няма да е много добре прието от самите потребители. Ние защитаваме правата на потребителя, а те са срещу нас, логично е, че потребителят ще е негативно настроен. За този, който съди ще е тежко и скъпо, защото трябва да се бори на няколко фронта - и с медии и потребители и т.н. По-добрият начин е да поискат консултация, да попитат къде са сбъркали, къде излизат от рамките, кое е некачествено, да се направят сравнения и просто да се поправят. По този начин ще излязат по-напред на пазара, защото ние даваме безплатно информация какво съдържат всички останали конкуренти. Ние правим такъв анализ, а те се отнасят зле. 

- Как се издържа вашата асоциация?

- Ние кандидатстваме по различни програми на ЕС, разни месни фондове, имаме и държавна подкрепа, която е 20% от целия бюджет. В Европа не е така, там получават суми от порядъка на 200 хил. евро, тоест те са спокойни. Когато имаш такова обезпечение все пак и ти по-сериозно атакуваш съответните нарушители.