Г. Бакалов: Ще разбия митовете около 1944 година!

Така разсъждава историкът Георги Бакалов, който вече управлява Държавния архив и е в недоумение как може толкова важно звено да стои в дълбоката сянка на медийното внимание с години. Той е готов да направи всичко по силите си, за  да разбие митовете около Георги Димитров и Васил Коларов, които години наред носеха изкуствен ореол и тероризираха българите на манифестации с десетките си портрети, приличащи по-скоро на плашила.

Интервю на Васил Василев

- Неизбежен е въпросът за новото правителство и за работата, която свърши, макар и срокът за оценки все още да е малък.

- Следейки обстановката от 1989 година насам, виждам една изключително голяма надежда сред хората, че наистина ще има промяна. Аз също съм оптимист и смятам ,че все пак нещо в крайна сметка се случва. Истинските резултати ще видим през пролетта на 2010 година. Тези 100 дни са доста малък период, за да оценим каквото и да било. Трудно могат да се направят каквито и да са заключения.

- С риск да станем банални, проблемът с кризата интересува ли ви?

- Да, разбира се, както всеки българин. Мисля, че се прави нужното, тези проверки от прокуратурата на миналото правителство са изключително нужни за всички. Макар че има доста по-важни ангажименти, свързани с мерките, които трябва да се предприемат незабавно, за да се „отблокират” европейските пари. Работи се и върху това, аз поне забелязвам действията на новото правителство. В предишното нямаше политическа воля, за да се проведат тези важни за страната процеси – какво влизаше през границите, контролът, който беше нужен. Виждаме, че в момента има много по-строг ред в тези служби, който Симеон Дянков успя да наложи.

- Усеща се една парадност във всичко, вие най-добре сте запознат като историк с „култа към личността”. Забелязвате ли подобно явление у нас?

- О, не, има няколко вида държавни представителства – култ към личността, авторитарен режим, което не предполага диктатура, а авторитаризъм в управлението, което се крепи на изключително обществено доверие. Именно това се прави у нас в момента. Бойко Борисов направи доста заявки, които са в унисон с българския народ. Това обаче не означава, че непременно има култ към личността, а напротив. Забелязваме една заявка за сериозен кабинет, по която се работи, и обещания, които трябва да бъдат на всяка цена изпълнени. Министър-председателят натрупа един актив още когато беше Главен секретар на МВР, след това кмет на столицата. Остава му последното стъпало – да защити своите действия пред цяла България. И все пак, върху всичко стои една заявена отговорност.

- Какво ще се случи с България, ако не се возим по магистрали и потънем в мизерията от 1996 година?

- До Виденовата зима едва ли ще се стигне, надявам се. По-интересното е, че в нашата политическа история няма подобни моменти. Ако Бойко Борисов свърши всичко, което е заявил, ще се случи своеобразен исторически прецедент за последните 20 години. Това е моментът той да успее да получи втори мандат. Имам предвид Хелмут Кол, който имаше 4 поредни мандата. В този период той направи много за Германия, включително и процеса на обединение.

- Попаднахме в една обща за България и Германия точка. Има ли днес някаква форма на демокрация?

- Би било пресилено, ако кажем, че няма демокрация. Самият факт, че обсъждаме този въпрос във вашата медия, говори, че нещо се е случило. Най-лошото е, че моделът, който ние избрахме, с този труден преход, вярно, безкръвен, създаде престъпни групировки, безпрецедентно разхлабване на държавно имущество. Все пак излизаме от кризата, нещо се случва, това не е България от 90-те години, която с тъга си спомняме.

- Съществуват ли групировки в същинския смисъл на думата и в контекста на тяхното "добруване" през 90-те години.

- Разбира се, че има групировки. Няма демокрация, в която те да отсъстват. Важното е държавата да бъде достатъчно силна, за да не се подаде на натиска от страна на мутри и сатрапи. Ако позволим още веднъж да останем в ръцете на съмнителни организации, със страната ни е свършено. Минали сме този етап и мисля, че държавата ще покаже повече присъствие.

- 90-те години винаги са били екзотична тема за българина, но нека се върнем в 2009-та, когато бяхте назначен като директор на Държавния архив. Има ли още тайни, които не са огласени сред обществото?

- Разбира се, че има! Обществеността тепърва ще научава за тях, защото много неща бяха потулени, бяха замазани следи, криха се документи… Това не е работа само на държавните органи, а и на разследващите журналисти. От моя страна няма да срещнете пречка, защото всичко е въпрос на воля и стремеж към обективната историческа истина, па макар и да бъде болезнена за някого.

- Появиха се в последните години ясни знаци към пренаписване на Българската история и отчуждаване на 681-ва година като начало на българската държава.

- Благодаря за въпроса, но не смятам 681 година за спорна. В това отношение вече се направи доста, доказа се, че сме по-древен народ. Остава всичко това да влезе и в учебниците по история, в което не се съмнявам. За мен има един много по-дълбок проблем - най-новият период е дискриминиран сред ученици и студенти. Събитията от 1944 година нито се преподават, нито се разясняват на младите, няма ги и сред конкурсните изпити. Елиминирани са от страх, по какъв начин да се представят. Историци и образователните програми са в дълг към обществото.

- Кой стои зад това мълчание, има ли политическа партия или определени хора, застрашени от обективната историческа гледна точка?

- Мисля, че причината е в обществената нагласа и в онази прословута къса памет на българите относно това, което е минало. Всичко се обуславя от факта, че всеки е съсредоточен в проблемите на деня и в очакваното бъдеще. Някак си много бързо се забравя миналото. Констатирано е и след Освобождението на България. Затова един голям българин като Вазов трябваше да напише „Епопея на забравените”. Кога забравени? За 10-15 години след Освобождението? Това е наша традиционна черта, не се съмнявайте…

- Намирате ли нещо неизказано в периода 1944-1989 година?

- Всичко, което е представено след 1944-та година е еднозначно, еднопланово, идеологически нарочно предпоставено, в духа на тогавашните клишета. Това е един период, който е напълно тъмен и непонятен за младите. Тепърва трябва да се осветли. Какво е това „народен съд”, кого е осъдил и защо, каква е тази насилствена колективизация… Въпроси, които все още нямат отговор. Един исторически факт става обществено значим, когато влезе в ученическите програми, когато е разбираем за всеки, без значение възраст и образование. Без дори да са коментирани фактите, те сами по себе си говорят. Тезата, че преди 20 години всичко е било на мястото си е толкова несъстоятелна, че просто не си струва да се обсъжда. Ако човек прочете само доклада на Петър Младенов, ще отчете доста странни неща… България е била пред пълен фалит и тотална разруха. Това трябва да се извади в учебниците по история, че самата комунистическа партия още тогава си е направила извода за страхотиите, които щяха да станат, ако нямаше промяна.

- Говорейки за промяната, неизбежна фигура в нея беше Андрей Луканов. Журналистът Мартин Карбовски направи интервю с вдовицата на бившия премиер, представяйки го като жертва на тогавашните неудачи в БСП.

- Всеобщо е мнението, че Андрей Луканов беше замесен в Газпром и се говореше за някакви милиони. От друга страна има две неща, които не могат да се скрият – хремата и богатството. Очевидно тук нещата са малко по-различни, но не мога да се ангажирам с конкретно становище. Беше време, когато държавата принадлежеше на двайсетина хиляди души, които бяха от партийния и управителния елит.

- Вие поемате една служба, за която много малко се е говорело. Нямате проблеми, явно, вашите предшественици са оставили агенцията в безупречно състояние.

- Това, че не се говореше и е агенция без публичност, винаги ме е изненадвало, защото е изключително важно звено, в което се съхранява паметта и информацията за нацията. Целият ни архив, цялата ни история след Освобождението е тук. Мисля, че тази агенция се нуждае от по-голяма публичност. Най-важното за нас в момента е да си върнем документите от СССР след 9-ти септември 1944 година. Аз се ангажирам да работя по тази диря, тъй като не виждам ясен знак от страна на Русия за връщането на именно тези архиви, които могат да хвърлят светлина върху нашата история. Поставя ни се въпрос „Кажете, какво искате?”, да, но ние не знаем какво са взели от нас. Оттук идва затвореният кръг, който ще се разшифрова само с едно политическо решение. Трябва да бъдат допуснати български специалисти, които да вземат онова, което ни е нужно, в никакъв случай „руското”, а само със законни методи.

- Какво очаквате да получите от Русия?

- При всички положения да се разбият някои митове. Образите на висшите политически дейци няма да изглеждат по този начин и няма да са на пиедестал.

- Имате предвид Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков?

- Да, именно. Хора, които са били отдадени изцяло на руското разузнаване и на чуждите интереси.

- Ако тези документи са унищожени?

- Не вярвайте на информацията, че архивите са унищожени. Няма такова нещо. Това се заявява, но на определени нива. Фактически всичко е съхранено, но достъпът до него е крайно ограничен.