Бивш служител от ГДБОП пред Фрог: Групата за задържане се изпраща с насока: “Смачкайте ги!”

Служители от групата за задържане на ГДБОП са отишли на грешен адрес в столичния кв. “Левски Г”, като са упражнили физическа сила върху невинни хора. Като човек, който дълго време е ръководил подобна структура, как си го обяснявате? 

С непрофесионализъм. Това е тотална грешка на тези групи. Имаше период, когато задължително се проверяваше всеки адрес. Има проучване. Оперативните правят често грешка, като под претекст да не изтече информация, в последния момент казват къде трябва да се отиде. И разбира се, се е случвало да дадат неточен адрес.  Ако си будала и се довериш на сляпо, правиш това, което се е случило със  семейството в столичния кв. “Левски Г”. 

Възможно ли е да се направи предварителна проверка, ако се даде команда да се действа бързо?

Винаги има резервен вариант.  Когато отидеш на място може за позвъниш като  цивилен звъниш, за да се увериш, че това е мястото. Спомняма си, че навремето веднъж ни бяха пратили на адрес, на който ни бе казано, че  живеят нелегално 7 албански граждани. Оказа се, че от много години там пребивава младо семейство с две деца. Именно затова първо правило е да не се доверяваш на сто процента на оперативните. И второ - като не си сигурен, не действаш с последна мярка на сила и бруталност. 

Хората се възмутиха от силовото влизане на адреса-бой, ритници, електрошок, вербални обиди. Правило ли е да се действа по този начин?

Не. Правило е, когато знаеш, че очакваш съпротива, да се действа с изненада и бързина. Много често се случва да пратят групата за задържане уж на опасно място, а то се оказват жени - счетоводителки. 

Какви качества се искат, за да ръководиш такава група за задържане, като тази в ГДБОП?

 Искат се много качества.  Трябва да имаш специфично мислене, необходими са познания в много области. А не да те назначат, защото баща ти е шеф на ловна дружинка. Предполагам, че в случая на служителите са им дали информация, че отиват при опасни хора, а всъщност  това няма нищо общо с истината. 

Възможно ли е служителите да не са били инструктирани да действат толково нагло, а на своя воля да са решили да демонстрират мускулите?

Каквото и да се е случило е ясно, че служителите на ГДБОП не са действали професионално. Тези групи все по-малко ги използват, което е в техен ущърб. В момента, в който започнаха да се изживяват на барети, започнаха да стават и издънките. След най-честите са сбъркан адрес. Спомняте си как влязоха при Човека-глас /бел. ред. Красимир Аврамов/ и го тръшнаха на земята. 

А вас не са ли ви пращали на грешен адрес?

Имало е такива случаи, но винаги сме проверявали. Има различни начини как да се подходи. Много често, когато даден човек очаква нещо, пуска напред майката с детето. Тези групи се правят на берети и не оценяват заплахата.  Затова прилагат сила, която е неадекватна. Най-честите слабости при действие на тези звена са преувеличена сила и неправилни данни, защото  обичайно насока, с която се изпращат е: “Смачкайте ги!”. Как да го смачкам, като видиш жена без никаква съпротива. В случая имаме липса на всякакъв професионализъм, непълна информация и преувеличаване на заплахата. 

Има ли специални инструкции как да се действа, ако в средата има бебе или малко дете?

Ако има дете, винаги трябва да се внимава, защото се очаква, че последствията най-малкото биха могли да бъдат напикавания и неврози. Затова се търси начин детето да е навън. Действа се, когато се разхожда или когато бащата е навън. Бяхме си извоювали възможността на място да преценяваме как да подходим - дали с щурм, дали със засада или с оперативна комбинация. И най-често сме действали с оперативна комбинация. Необходимо е добре да се познава инфраструктурата. Тези служители така и не се научиха да работят, защото не четат и не анализират други операции. Слаба е подготовката им, и се предоверяват на оперативните работници. 

Много хора възприемат тежко въоръжените служители от тези структури като сбор от мускули. Така ли е и в действителност? 

Без акъл, мускулите може да си ги сложите на друго място.  Най-важното оръжие е главата. Не мислиш ли, нищо не правиш. Тези хора не са и толкова яки, колкото вие си мислите. Навремето, когато имахме стрелба, наказателните точки бяха лицеви опори.  Ако сто пъти прескочиш една маса ще е по-полезно, вместо да вдигаш щанги. Много често тези служители взимат и анаболи. Трябва да премислиш, да оцениш съотношение на сила и съпротивление и т. н. Ако пострадалите хората са курназ и ги съдят, като нищо може да закрият звеното.  

Интервю на Катя Илиева