ГДБОП нахлува при невинни хора с бебе, бие, връзва ги, пуска им електрошок и им крещи ”боклуци”

Ето и нейният разтърсващ разказ за случилото се:

„ Беше малко преди 6 часа сутринта. Събудих се заради голям трясък. Попитах какво става, а един господин вика: Тихо, госпожо, ние сме от ГДБОП,  отиваме срещу вас“. Ама как срещу нас-там живее младо семейство, което има бебе? Гледам много хора с качулки и автомати, започнаха да викат и крещят: „Боклуци, млъкнете, телефоните дайте“.

Само ме наричаха боклук, млъкни. Аз и дъщеря ми плачехме. В това време разбиваха. Дъщеря ми каза: „Мамо, убиват ни“. Те просто влизаха и не ги интересуваше нищо от това, което се опитвахме да кажем.  

Исках да ми обяснят какво става. Те казаха, че ще разберем по телевизията. След това разбрах как са ги били, а дъщеря ми е е с 4-месечно бебе. И нея са я ритали.

Линейката дойде след един час и нещо. Полицията не ни потърси. За какво влязоха, никой до момента не каза. Като дойде шефът, обясни, че стават грешки. Един ми каза: „Еми госпожо, навигацията ни доведе до вас“.

Не е нормално да нямаш никаква сигурност в тази държава. Зет ми целият ден бе вдигнал кръвно, дъщеря ми се оплакваше, че я болят гърдите. И в момента я боли гръбнака, тя роди със секцио. През два часа се будим, да не би някой да влезе. Как да сме спокойни по домовете си? Как да продължим да живеем с този стрес?! Ще си търсим правата докрай. Ние сме първите, които са потърпевши. Ами, ако детето бе по-голямо и си беше глътнало езика. Дъщеря ми е родилка. Най-малкият проблем е вратата. Психиката е проблем, това е.

Като си вършат тези изпълнения, нека полицаите да бъдат отговорни. Нека хората да живият спокойно по домовете си. Нали затова е демокрация. Всеки бърка, но и да си престъпник, това не е начина да влезеш в един дом“, обясни възмутената жена.  

Пострадалият мъж скри лицето си пред камерата. Той допълни картината на изживявания ужас: „Бях на земята без да се съпротивлявам. Усещах удари по главата и гърба. Ритаха жена ми, бях безсилен. Пуснаха ми електрошок. Попитах защо се налага това, а те казаха: „Боклук, млъкни“. След няколко минути попитаха за име, което ние не познаваме. Питаха дали съм Станислав, а аз такова лице не познавам. Тогава разбраха, че са сгрешили. Свалиха белезниците и излязоха. Никой не се извини. След половин час дойде шефът на отдела и се извини, като каза, че такива грешки се случвали“.

От ГДБОП на този епат се оправдават само с вътрешна проверка на случая.