Борислав Сандов за ФрогНюз: Пожарната безопасност трябва да е в самостоятелна агенция, МВР не се справя

Това каза пред ФрогНюз бившият вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Ето и цялото интервю:

Според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) България е втора по горски пожари в Европейския съюз, причината за 62% от пожарите у нас е небрежност. Какво предизвиква пожарите, които бушуват от месец у нас? 

Основните причини са две. Едната е климатичните промени и все по-засушливият характер на времето през летните месеци, които създават условия за бързо разпространение на пожара. Особено през следващите две седмици тези условия ще нараснат, защото има много пресушена почва, суха растителност и силен вятър, като няма вероятност за валежи, които по естествен път да загасят подобни тлеещи огнища. Едната причина са природните фактори, макар че климатичните промени също са предизвикани от човека.

Самото възникване на пожари се дължи, както показват и статистиките, около 90% на човешка небрежност, по понякога и на умисъл. Човешка небрежност е всичко между това да се запали огън на открито, което особено сега е абсолютно недопустимо, било то за горене на стърнища или изрязани храсти, било то за барбекю, било то да се варят буркани на открито. Това са абсолютно недопустими действия и би трябвало всеки човек да се замисли. 

Сред недопустимите действия включвам още изхвърлянето на фасове - от колата или по време на разходка. Това е много опасно и има голяма вероятност от възникване на пожар. Характеристиките на природата в момента предоставят възможност за много бързо разпространение в много големи мащаби на такъв тип пожари.

Постоянно ми се случва да гася чужди фасове с вода по улиците, случва се при пътувания из страната да разбирам, че хора изгарят битовия си отпадък, вместо да го изхвърлят на обозначените места. Трябва ли да има по-сериозни санкции или по-скоро по-сериозен контрол?

Санкциите трябва да се завишат, но по-важното е да има много по-стриктен контрол. И в момента има санкция срещу нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, включително фасове, но аз не знам в българската практика да има някой глобен за това. Включително съм виждал как полицаите го правят също или най-малкото - стават преки свидетели на подобно нещо, но не си правят труда да направят фиш. Поне аз не знам за такъв случай, възможно е да има, но би бил по-скоро изключение.

Със сигурност трябва да има завишаване на санкциите, така както е в Европейския съюз като цяло, особено в Западна и Северна Европа, но в по-голяма степен трябва да има завишен контрол, включително от камерите, които са разположени на пътните платна. В момента те единствено отчитат преминаване на автомобили, служат като преброителни камери, а понякога са свързани със Закона за движението по пътищата по отношение на скорост.

Тези камери обаче могат да бъдат снабдени с допълнителни устройства, които да измерват и емисии от автомобилите, когато има много високи нива на емисии, и шум, по отношение на шумовото замърсяване, а защо не - те могат да правят и снимки и да отчитат изхвърляне на фасове, на което също да бъдат налагани глоби. 

Какви допълнителни мерки за справяне с пожарите са необходими на институционално ниво? 

Самите държавни институции, които нямат пряко отношение с контрол върху това, трябва да осмислят политиките си. Например в земеделската част. Там в такива периоди би трябвало да е забранено използването на определен тип механизирана техника за обработване на земеделски площи, което в момента е тъкмо обратното - принуждават земеделците, земеделските служители точно в определените периодите да извършат определените дейности. Ако не го направят, те губят субсидии или биват наказвани. Тук трябва да вземем предвид това и да има отношение, което е координирано между отделните институции.

Има много какво да се направи и по отношение на координацията вътре в нашата държава между отделните институции с национален щаб, който да работи интензивно в такива периоди от годината, когато имаме пожари или наводнения, когато има предупреждения от метеоролозите за жълт, оранжев, особено червен код. Не би трябвало да чакаме да възникне ситуацията и чак тогава да се формират такива щабове. 

Трябват и много по-сериозни мерки за адаптация към климатичните промени, с които би трябвало да се започне - със стриктно спазване на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, с насочено финансиране на превенцията и най-вече с по-усърдни действия от страна на всички институции, които са ангажирани с това. 

По същия начин трябва много силно да увеличим координацията със съседните на нас държавите, тъй като виждаме, че много от пожарите се намират в гранични зони. В момента виждаме, че всяка държава гледа към пожара от своята страна на границата. Трябват съвместни действия. Бях много неприятно изненадан да разбера, че по нашата граница все още имаме мини. Всъщност причината за толкова дълго горящия пожар в планината Славянка се оказват непочистени мини между две държави, които са в Европейския съюз съвместно повече от 16 години. Това е потресаващо за мен. Такъв тип въпроси трябва също да се решават на междудържавно ниво.

Споменахте за щабовете, които и сега се създават при нужда, не са постоянни. Смятате ли, че трябва да има отделно Министерство на бедствията и авариите или поне някаква отделна структура?

Може би е прекалено да има чак министерство, но аз отдавна твърдя, че беше грешка включването на тогавашната “Гражданска защита” в структурата на Министерство на вътрешните работи. През последните 20 години се вижда, че Министерство на вътрешните работи, като едно гигаминистерство, не се справя с тази задача. Пожарната безопасност и защитата на населението би трябвало да излязат като самостоятелна агенция, а не под шапката на Министерството на вътрешните работи. 

Структурна реформа е необходима. Дали ще бъде под формата на министерство, или по-скоро като държавна агенция е допълнителен въпрос. Мисля обаче, че е необходима подобна трансформация. Нужни са и промени в Закон за защита при бедствия, така че при предупреждение за опасно време, да се налага сформирането на такива щабове, а не както е сега - по решение на министър-председателя или на областно ниво от областния управител. 

Такъв тип превантивни действия са нужни, за да може да се координират дейностите на държавата. Когато например се очакват проливни валежи и наводнения, от други държави сме виждали как се стоварват чували с пясък, а не когато реката прелее, да отстраняваме щетите, които вече е нанесла.

Природните бедствия ще стават все повече. България се намира в много уязвима зона на европейския континент, който сам по себе си се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света. Именно в Югоизточна Европа, тук на Балканите, ние ще търпим все повече несгоди, свързани с климатичните промени. Затова и казвам, че освен структурни и институционални реформи, е необходимо прилагане на съществуващите документи, тяхното обновяване - говоря за Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, и финансиране на дейности, които наистина са насочени към превенцията. 

Доказано е от изчисленията на Европейската комисия, че едно евро, вложено в адаптация навреме, спестява 14 евро от щетите, които биха били нанесени, ако не е приложена такава мерки за адаптация.

Илияна Маринкова