Н. Чакърдъкова: Ако не спра политиците да си разигравят коня, ще съжалявам

-          Г-жо Чакърдъкова, лесно ли взехте решение да се кандидатирате за депутат от партия АБВ?

-          Не е лесно човек да вземе подобно решение.  Защото, за да влезеш в политиката се иска не само да говориш, но и да действаш.  Много мои сънародници, които искат промяна не предприемат никакви стъпки в тази посока. Когато решиш да влезеш в политиката трябва да си наясно, че ще трабва да забравиш деца, семейство, почивки, лично време. Защото най-важно е да се отдадеш в полза на хората и страната си. Нямах подобни намерения и да си призная не ми е детска мечта да бъда политик. Но това не значи, че съм безразлична към политиката. Винаги съм казвала, че от нея зависи какъв живот живеем ние, обикновените хора. От добрата или лоша политика зависи как  ще се чувстваме. Съвсем осезаемо е, че през последните години сме зле.

-          Това ли ви накара да се потопите в голямата политика?

-          Това беше едно от нещата, които ме мотивираха.  В един момент започваш да си задаваш въпрос: „А ти къде стоиш в цялата схема?“. Мога и по-образно да го кажа-страната ни е болна. И има нужда от доктори, специалисти, медицински сестри, санитарки, ако щете анестезиолози. Включвам се в екипа на АБВ, тъй като партията иска да излекува страната по някакъв начин.  Много е важно  човек първо да си отговори на много въпроси, а след това да реши дали да влезе в политиката.

-          Но има различни политически платформи. Защо се захващате с АБВ?

-          С почти всики хора-г-н Георги Първанов, г-н Калфин, г-н Михо Михов, г-жа Росица Янакиева  се познавам от близо 15 години. Темата ни винаги е била една-къде сме и накъде вървим. При тези хора се чувствам в свои води, приемам ги като мои съмишленици. Ние гледаме в една посока, мечтаем за едно и също нещо. За разлика от много други хора, аз имах избор през тези 15 години и моята работа ме заведе при много хора-политици, депутати от различни партии. И никога там не намерих  сродни души.

-          Имали ли сте предложения преди години  да се вкючите в някоя партия?

-          Някой  не е смеел да ми предложи, защото ме познават. Самите те сигурно не са били наясно доколко техните каузи са истински или не.  Така, че пяла съм на много избори и за много кандидат-депутати.  Винаги съм избирала хората, на които да пея. Защото пак трябваше да вярвам. Исках и съм вярвала на много от тях. Имало е хора от БСП, с които си останахме добри приятели, има и хора от ГЕРБ, които също чувствам като приятели. Във всяка партия има хубави хора. Но като цяло все нещо ми е липсвало. Но  в АБВ сме малко по-други. Намирам хора с еднакво мислене и красива кауза.

-          Как реагира семейството ви, когато разбра за новите ви амбиции?

-          Не им стана много приятно. Знаят как работя и как се хвърлям.  Първият им въпрос беше дали ще издържа на всичко това психически и физически. Ако не са ми позволили, то е било от грижа към самата мен като жена и майка. Когато тръгна да работя нещо и го искам много силно аз отдавам цялото си сърце. Към всичко, с което човек се захваща трябва любов и сърце.

-          Не се ли притеснявате, че сега вече няма да ви остава верме за песни?

-          Винаги има време за всичко, стига да си разпределиш правилно ангажиментите. На моите почитатели съм казала, че на 11 декември ще ги чакам в „Арена-Армеец“. След като сме нарекли датата, часа и мястото то- ще се случи. В моят живот не се е случвало да излъжа. Ще бъда навсякъде. Дори вече се шегувам.  Аз съм народната представителка, която пее народни песни на своя народ.

-          Да разбираме ли,  че пеенето и политиката ще вървят ръка за ръка?

-          Сигурно ще се наложи да разредя пеенето. Страната ни има нужда от много помощ и работа. Така, че след като пренаредим приоритетите, едното ще е малко за сметка на другото. Но в крайна сметка имам много натрупан опит в пеенето. Затова ще се опитам да балансирам нещата.

-          В коя област смятате, че ще бъдете най-полезна, вероятно в културата?

-          И там, разбира се, но много важни са образованието , здравеопазването. Да ви призная голямата ми болка е за малкия и средния бизнес. За него у нас трябва да се създаде златна среда. Виждам мъката, когато някой тръгне да работи, да покаже нещо и да бъде инициативен, но нищо да не може да се случи. Явно нещо не вървят нещата. Дори хората, които имаха много енергия, я загубиха. Искам да се възроди българското-култура, спорт , бизнес, производство. Имаме много хубави неща. Тази неравнопоставеност в България ни разбива като нация. Не можеш да произвеждаш български продукт и накрая все си на червено, защото чужди фирми са се уредили. Някой вкарал нелегално тирове с домати, чушки и накрая труда на нашите хора отива по дяволите. Нима не виждате как плачат всички български производители от големите вериги. Та ние се чувстваме тук по-лошо и от чужденците. Има ли държава, която да не си мисли за производителите, за хората и нацията си?! Няма такава държава освен България. Освен, че пея имам и среден бизнес. Всеки божи ден ходя по мъките и виждам с очите си как сме зависими от толкова случайно попаднали хора някъде. Защо винаги българското е натикано в ъгъла? Защо ние работим за чужденците? Защо нашият труд и пари излизат извън страната ни? Просто сърцето ме боли. Аз съм част от тази мъка. Ние не искаме привилегии в собствената си страна , а равнопоставеност. Както се плаща на чуждото, така трябва да се плаща и на българското. Дори не ти дават шанс за прегевори. Те са готови да те изхвърлят отвсякъде. Знаете ли колко хора със среден бизнес дойдоха при мен и ми казаха, че в мен им е надеждата. Та нали това са нашите семейства и нашите деца. Това искам да променя. Ние не трябва да напускаме България. Искам младите хора, които са навън да се върнат отново при нас. Лошите хора да се махат от тази държава. Ще се опитам с всичко това да се боря. С цялото си сърце искам промяна.

-          Но от парламента нещата за жалост изглеждат доста по-различини.

-          Решила съм, че ще подкрепя всичко хубаво, без значение кой го предлага-ГЕРБ, БСП или някоя друга партия. Стига вече с това деление, най-накрая страдаме ние. В областта на културата имам много мечти. Защо да няма закон за мецанатството? Защо превръщат нас, артистите в просяци. Ходим и просим от човек на човек, да се молим за 1000 лв. Нека богатите, които подпомагат културата или спорта да им бъдат опрощавани данъците. Нека да бъдат награждаване с ордени и мотивирани. Защо не се разработи закона за публично-частното партньорство. Не всичко е комерсиално в този живот. Фолклорът също не е комерсиален, но го пазя. Но сама не мога да се справя. Не ми достигат нито средствата, нито силите. Имам нужда от партньорство от държавата. Има хиляди художници, които нямат средствата дори и материалите да си купят. Как може да се докараме в това положение, та ние сме половин Париж.  Останахме 6 млн. души и си прогонихме младите хора по целия свят. 

-          Не ви ли притеснява, че може да „изгорите“ заради задкулисни битки и договирки?

-          Поне някой ден ще си кажа, че съм опитала да променя нещата. Защото ако не го направя, в края на живота си ще съжалявам и ще се питам: „Защо си стояла, бе Чакърдъкова? Защо си  ги оставила да си разиграват коня и не си се противопоставила?“. Но вместо това един ден ще си кажа, че съм опитала да променя нещата. Ако не го направя ще съжалявам. В един Израел хората от камък чудеса са направили , а ние от чудесата си превръщаме всичко в пустиня. Не е достатъчно само да мечтаем трябва да направим и крачка към тяхното реализиране. Не разбирам хората, които казват, че няма да гласуват, а след това искат промяна. Трябва да внимаваме на кого поверяваме живота си през следващите 4 години напред. Защо когато сме болни търсим най-добрия лекар, а когато избираме кой да води живота ни се отказваме от своя избор. Защо?!