Димитър Бъчваров: Мамят ни! Истинската цена на АЕЦ Белене е 27 млрд. лв.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Бъчваров, кои бяха най-фундаменталните грешки на Трайчо Трайков, заради които беше отстранен от Министерски съвет?

- Грешките не могат да бъдат приписани персонално на министър Трайков. Икономическата политика на този кабинет не се състоя и кабинетът „Борисов” на два пъти изостави антикризисните си мерки и не успя да посрещне адекватно кризата. Поради липсата на визия какво да се прави, се сменят хора. Това го каза самият министър-председател. От кризата обаче не се излиза с нови лица, нито дори с пари, а с нови правила. Смяната на здравните министри доказва твърдението ми, че проблемът очевидно не е в хората. Трябва да има законодателни инициативи и реформи. В началото на това управление от ДСБ дадохме предложения, които в някои случаи бяха толкова конкретни, че почти бяха разписани като нормативен акт. Правителството не се вслуша в думите ни. В края на мандата на ГЕРБ не виждам вече смисъл да правим каквито и да са предложения. Оттук нататък, в края на този мандат, новият икономически министър не виждам какви фундаментални промени може да направи. Единственото, което му остава, е да съживи изпадналия в кома малък и среден бизнес. Поне за това считам, че до другите избори ще му стигне времето. Дилян Добрев, например би могъл за този срок да промени бизнеса и да наложи последващ вместо предварителен контрол. В единен кодекс да бъдат изписани всички видове изисквания и ако аз реша да отворя магазин за хранителни стоки, да си закача на стената списък с изискванията към мен и да ги изпълня, а не да обикалям институции из цяла София. Т.е., ако аз знам, че до 2 месеца или до 2 седмици ще имам пари за бизнеса, който съм решил да развивам, да започна, а след това да бъда проверяван от съответните контролни органи.

- Кое попречи на правителството да изпълни икономическия си план?

- Министерствата трябва да са изградени от експерти, които да генерират идеите на министъра и да следват политическата им посока. Не е работа на администрацията да упражнява власт, а в България точно това се приема за нормално. Това се случва в кабинети, в които липсва силна политика и се налага администрацията да запълва създадения вакуум. Ако администрацията рефлектира върху малкия и среден бизнес и не извършва компетентно задълженията си, това вече е признак за слабост на управлението. В този контекст, гневът на министър-председателят е оправдан. За мен  не бонусите бяха причината премиерът да унижи служителите. Парите бяха само причината. Той е дълбоко неудовлетворен от политическото съдържание на своя Министерски съвет.

- Каква ще е съдбата на АЕЦ „Белене”?

- Най-много се надявам това, което бъде казано между Путин и Борисов, да е окончателно, каквото и да е то. (Интервюто с Димитър Бъчваров е взето преди разговора между Путин и Борисов, от който не стана ясна съдбата на проекта – б.а.) Всяко ново отлагане на този въпрос само ще профанизира идеята за политика в изключително важната сделка. При всички случаи загубата от проекта АЕЦ „Белене” ще е много по-малка, ако той бъде спрян окончателно от задълженията, в които ще затънем. Страната ни ще бъде ощетена, а с енергийната криза, в която ще изпаднем, няма се справят следващите 2-3 правителства.  

- Няма ли опасност да останем без ток, след като изтече срокът на годност на АЕЦ „Козлодуй”?

- Това е първият срок на годност на останалите работещи реактори в Козлодуй. Убеден съм, че сроковете ще бъдат продължени. Твърденията, че ще ядосаме Русия и тя няма да направи съответните проучвания и не даде зелена светлина за още живот АЕЦ-а ни, са несъстоятелни. Ако руският производител на реактори направи подобен ход, означава да сложи огромен кръст на износа си в цял свят. Никой повече няма да поръча реактор, ако производителят след първия срок на годност каже,че реакторите са му негодни или откаже да съдейства на своя клиент да бъде продължен животът им.

- Какво ще се случи, при положение, че се съгласим да построим централата в Белене?

- Ще направим изключително скъпа мощност, която не се знае дали ще е конкурентна на външните пазари. Не си ли е задал въпроса някой защо Турция внася електроенергия от нас близо 35 години? Те по-глупави ли са? Защо не се юрнаха да правят централи? Франция е единствената страна, която монтира и експлоатира реактори за износ, защото е техен производител. България е единствената страна в света, която си внася реактор, за да изнася електроенергия. Това е историческо малоумие
В съвременната цивилизация ядрената енергия е от последна инстанция – строим реактор, когато сме изчерпали всички други възможности. Глупостта, че България е енергийният център на Балканите навремето звучеше точно като да кажеш, че Гренландия е център на производство на портокали. Напротив, страната ни трябва да спре да разхищава електроенергия и да сведе производството й до минимума, който ще задоволява нуждите на икономиката ни. България тепърва трябва да мисли какво ще прави с ядрените отпадъци, които Русия по закон трябва да ни върне по силата на международните закони.

- След като произвеждаме ток в излишък, защо цената му до крайния потребител е толкова висока?

- Първо, цената на тока у нас не е висока в сравнение със страните от Европейския съюз. Тя е по-висока спрямо стандарта ни на живот. В портала www.energy.eu всеки може да види, че електроенергията у нас е по-евтина от повечето страни. Ако сега токът ви се струва скъп, уверявам ви, че след строежа на АЕЦ „Белене” ще плащаме още повече за тази услуга. В Белене няма инфраструктура – няма трансформатори, няма далекопроводи. Това трябва да се прави наново. Новите изисквания за безопасност са изключително високи на новопостроените централи. Самият бивш зам.-министър на енергетиката в Русия даде интервю, в което заяви,че строежът на Белене е нецелесъобразен и вреден – както за Русия, така и за България. Аргументите му са професионални и много добри. Окончателната цена за пускането на АЕЦ „Белене” и за нейното функциониране е 27 млрд. лв. Тя оскъпи много електроенергията у нас.

- Надценени ли са горивата в  България спрямо останалите страни в ЕС?

- „Лукойл” предлага цени, които са среди, а в някои случаи и над средните за Европа. Индустриалната цена на течните горива се изчислява по следния начин: от крайната цена на помпата се маха цената на петрола плюс акцизите и ДДС. Останалото се нарича индустриална цена на производството и дистрибуцията. Тя в момента за дизела и бензина у нас е по-висока от тази в Швеция при 10 пъти по-ниски заплати и 3 пъти по-нисък данък печалба. Нещо се случва, това не е нормално. Може да се окаже, че става дума за много тежки данъчни нарушения.

- На какво се дължи разминаването в стандарта ни?

- Констатациите, които прави европейският съюз се интерпретират много погрешно в България. ЕД не казва „има увеличение на доходите за 2011 г.”, а „ръст на заплатите”, което е съвсем различно. Ако трябва да сме коректни, има спад в доходите на българите заради нарастващата безработица. Фирмите първо освободиха хората с ниска квалификация, които получаваха по-малко пари. С това се създаде измамно впечатление, че средната заплата се е повишила. Реалната картина се изразява с доходите на домакинствата.

- Беше ли започната истинска пенсионна реформа от ГЕРБ?

- За съжаление, не. Това също е един от големите минуси на това правителство. В България е в сила смесената пенсионна система. Тя все повече се измества като чисто социална и се обезсмисля стимулът да се правят вноски. Причината са ограниченията на максималните пенсии и на осигурителния доход, което облагодетелства най-богатата част от българите. Този, който получава максималния осигурителен доход от 2 000 лв. е в най-неблагоприятно положение. Той получава 35% заместващ доход поради ограниченията. Хората, които взимат 20 000 лв., не ги интересува изобщо тази пенсия, защото са инвестирали в нещо друго. Пенсионната система е много болна и се нуждае спешно от радикални промени, от преразглеждане на въпроса с осигурителните вноски. Не съм съгласен с фундаменталистите, които си противоречат. Според тях всеки трябва да получава пенсия според реалния принос, който е дал. В същото време казват, че бюджетът трябвало да помага. Системата е объркана. Взимат се пари от най-бедните, за да се изплащат пенсии. Например, човек, който взима 270 лв. – минимална заплата. Като му бъдат удържани осигуровките, както и пари за фонд солидарност, примерно, му остават чисти 240 лв. От тях държавата взима още 30%, или още 80 лв. чрез акцизи и ДДС. В същото време тежестта върху човек, който взима 20 000 лв. не е същата. Солидарността по принцип е пропорционална, а в България тя е напълно разрушена.