Димитър Евлогиев: Някои превърнаха „Мeдицински одит” в Солунската митница

-  Г-н Евлогиев, доскоро сте били главен секретар на Изпълнителна агенция „Медицински одит”. В свое разследване Фрог нюз разкри, че се прилага недопостим натиск при проверки на лекарски грешки и финансови нарушения в болниците. Има ли такова нещо?

 -  Около пет години съм бил в Изпълнителна агенция „Медицински одит” като юристконсулт, началник отдел „Правен” и главен секретар. Лично съм участвал в създаването на регламентите за работа на агенцията.  Запознат съм отлично със стила и начина на работа. За жалост през последните близо 2 години се наблюдават застрашителни тенденции в стила и начина на администриране на работните процеси, които са на път да унищожат административно и имиджово агенцията като държавна структура.

- Звучи шокиращо. Значи ли, че човек трудно може да потърси справедливост, ако е  пострадал от лекарска грешка?

 - За качеството на една администрация се съди по нейното предвидимо, непротиворечиво и своевременно произнасяне. Именно това изчезна като стил на работа, доколкото идентични като казуси преписки започнаха да се разрешават по различен начин.  Изчезна т. нар. предвидимост в произнасянето на агенцията. Именно в тази насока бе и публикацията ви за проверката на случая с бебето в Стара Загора. В нея  се коментира, че при наличието на установена административна и съдебна практика по повод 24-часовото осигуряване на дейността, вместо обичайното произнасяне на административния огран, той е прекратил случаят по маловажност. Подобни произнасяния рязко подкопават доверието в институцията като цяло. От тук разбираемо спада и дверието на хората в институцията. Това са най-леките думи, които мога да кажа на фона, че все пак става дума за случай на смърт на дете. Малко ми е трудно да се разгранича от емоциите, а горното може да се каже и по съвсем друг начин.

- Как се отразява това на потърпевшите и техните близки?

- За конкретния случай, не съм осъществявал контакт с потърпевшите, това ще направят други, но общото при подобни ситуации е, че хората не са поставени в равностойно положение. Те са афектирани, уплашени, търпят огромни имуществени и неимуществени вреди и щети, а когато отгоре на всичко компетентния орган ИАМО премълчи или излъже, то техния свят се срива. Доверието в институциална справедливост и правова държава изчезват завинаги. Самият аз съм преминал лично през подобен ад и не го пожелавам и на враговете си. Това е изключително несправедливо. Именно този вакуум би трябвало да се поеме от обслужващата администрация в лицето на „Медицински одит”, който трабва да се произнесе безпристрастно, своевременно и съобразно доказателствата по преписката. Административнонаказващият орган в лицето на директора на агенцията следва да съобразява доказателствата, действащата нормативна уредба и установената административна и съдебна практика, както и да знае, че така нареченото му „вътрешно убеждение” не му позволява да се произнася както си иска, а то подлежи на контрол, включително и съдебен такъв. Подобни актове унищожават агенцията като структура.

- Вярно ли е, че върху провераващите се упражнава натиск?

- За съжаление е - да.  Многократно съм получавал по неформален път оплаквания от колеги в агенцията, които твърдят, че при изключително ясна обстановка, не са успели да реализират контролните си правомощия. Те дори са ми казвали и кой е началникът, който им се е месил. Проблемът в тези ситуации е, че от намесата не остава формална следа, доклокото докладите от извършени проверки не се подписват по реда на нашия абсурден съгласувателен режим, докато съдържанието му не се хареса на всички по йерархичната верига. Разбира се, че има и изключения, а по-будни колеги започнаха да съхраняват извършените корекции върху изготвените от тях документи.

- Защо го правят?

- За да могат на по-късен етап да докажат правотата си, истинската си позиция като експерти, а и в много случаи, за да докажат и срока за произнасянето си. Поводът е, че докладите им без никакво обяснение се задържат от началниците с месеци, дори и за дребни, козметични бих казал корекции. Т. е налице са данни за шиканиране на административните процеси в агенция по неясен принцип. Липсата на каквато и да е прозрачност в отношенията между ръководен и експертен персонал, както и липсата на ясни аргументи за корекции в съдържанието на контролните преписки подкопава доверието не само към институцията, а и между отделните звена и служители в агенцията.  

- Като главен секретар не направихте ли нещо?

 - Предприех всички допустими от закона мерки по отстраняване на тези проблеми. Хронологично, като един добър чиновник, запознах директора проф. Златица Петрова с тях. Изтъкнах й обстоятелството, че зачестиха много сигналите от отделни служители за недопустима намеса в работата им. Извърших анализ на вътрешно-нормативната база и стигнах до извода, че един от най-съществените и формални фактори за случващото се е наличието на съгласувателен режим, преди контрольорите да са реализирали правомощията си по реда на ЗАНН и Наредба 14. В тази връзка многократно устно съм приканвал ръководството, в това число във формат дирекционен съвет, да изменим правилата за извършване на проверки.

- Те съгласиха ли се да го направят, за да се обезпечи максималната  обективност при проверките?

 - Не се съгласиха. Напротив, заради „неуместната” ми активност бях поставен в пълна административна изолация. Връх на административната наглост беше опита да се легализира порочната организация на дейността, като се извършат допълнения и изменения в Наредба 14 за контролната дейност на агеницията, т.е. да впишат в норматив безобразния си съгласувателен режим. Разбира се върху оригиналния проект на документа аз и колегата Веселинов поставихме нашите особенни мнения, а на конкретния незаконен текст собственоръчно изписах „Солунска митница”. Предопредих устно ресорния ни зам.– министър, че има голяма вероятност да му „пробутат” за подпис документ, „легализиращ” незаконна дейност.

Служители продължиха да се оплакват от случващото се. Това ме накара вече писмено да депозирам две докладни записки в деловодството на агенция „Медицински одит”. В тях  по категоричен начин съм заявил, че е необходимо незабавно да се променят вътрешните регламенти за контролна дейност. Изтъкнах, че се явават незаконосъобразни, а сами по себе си са корупционна среда и предпоставка. Изрично упоменах, че ако липсва воля да се направи корекция, ще сезирам компетентните органи. Втората докладна, в контекста на първата, повдигна примерни текущи контролни производсва, които в момента откровено се шиканират. Дадох ги като пример за последеците от абсурдния режим на работа.

- Имаше ли ефект от тези докладни?

-  Да, огромен. Бях подложен на нещо като другарски съд.  И тъй като експертни мотиви липсваха, се предприе организирана кампания по личното ми и професионално очерняне. Единственият служител, който си позволи да ме подкрепи официално, е шефът на правната дирекция. По този повод и на него му се случи същото. Сега и той като мен не е служител на агенцията. Няма да влизам в подробности и детайли, но отговорно заявавам, че съм изненадан от ниското ниво на ръководството на „Медицински одит” като цяло. Като казвам „ниско ниво” нямам предви само липсата на експертиза, а най-вече липсата на ментални качества да вземат правилните, а не „удобните” решения. Вътрешното ми убеждение е, че те знаят, че съм прав, но страхът ги е сковал.

- От какво ги е страх?

 - От административна саморазправа-да бъдат уволнени или принудени да напуснат. Системата е изключително консервативна и едно подобно преследване може да ги застигне и в други институции и организации от сферата на здравеопазването. Този въпрос не е за подценяване, тъй като хора знаещи и можещи не смеят да изкажат, камо ли пък да подпишат становище, различно от „партийната права”. Когато ти отнемат правото на мнение и глас, въпрос на време е да ти отнемат всички останали права. Именно от този да го наречем феномен се възползват силните на деня. Убеден съм, че подобен проблем се проявява и на други места, доколкото някои от сезираните служби мълчат или се произнесоха полувинчато. И на тях не им стигнаха не експертните, а менталните сили да си свършат работата до края. Много е жалко, че администрацията ни е на този хал.

- След като докладните не „подействаха”, направихте ли друго нещо?

 - Обърнах се към компетентните органи в лицето на служба „Инспекторат” към МЗ и службите за сигурност.

-  Нали казвате, че проблемът е административен. Защо решихте да намесите и  службите?

 -  Към онзи момент в един кратък период на заместване имах достъп до преписките по контролни производства, до които иначе съм изолиран. За един ден, преглеждайки 10 преписки, 5 се оказа „смачкани”. Една от тях е дискутираната от вас преписка за бебето в Стара Загора. Изуми ме не само естеството на проблема, а неговият обем. 50 % от преписките бяха смачкани. През тези дни извиках контрольорите, за да разбера защо при ясно описана обстановка, не са дали заявка за санкциониране на нарушенията. Описват много хубаво състава на едно нарушение, а накрая на доклада са написали, че няма такова нарушение. Беше абсурдно.

- Те какво ви обясниха?

 -  Повечето ми разясниха, че „нали знаеш как е”. Така отново се потвърдиха данните за оказване на неформален натиск. Към службите се обърнах, защото вече имах данни не само за административно нарушеуние, а и за престъпление. Потвърди се убеждението ми, че определени хора в  Изпълнитерлна агенция „Медицински одит” са я превърнали в нещо като Солунската митница.  

- Службите как реагираха?

- Извършиха светкавична проверка и по мои данни материалите отдавна са предадени на прокуратурата. От друга страна, обаче „Инспектората” към МЗ подходи повърхностно и незадълбочено. Запазвам си правото за извинение, тъй като не разполагам с доклада, той и понастоящем се крие, но фактът, че не ме потърсиха дори и по телефона в периода на проверката ми говори, че е липсвало воля за обективно произнасяне. Фрапиращо нарушение е, че беше огласена самоличността на подателя на сигнала. За мен не е изненада посредственото произнасяне на Инспектората. Въпреки това имам информация, че в чисто административен план, те са потвърдили становището ми и са дали указания за корекция на вътрешните регламенти. Доколкото ми е известно – указанията не са изпълнени.

- С това всичко ли приключи?

- Не, за да „изчерпам” държавната администрация - изпратих сигнал и до Главния инспекторат на МС. Досега оттам не са се произнесли. Напуснах агнецията в края на миналата година, защото обстановката беше нетърпима. Знам, че и сега промяна в стила и начина на работа на агенцията няма. По тази тази причина се обърнах към неправителствения сектор и медиите, включително и към вашата. Радвам се, че и други мои колеги са се свързали с вас, за да разкажат за обстановката в агенцията. Ситуацията е абсурдна. Пациенти продължават да се обръщат към мен, след като не са получили разумен отговор от „Медицински одит”. Сигурен съм, че чувствайки подкрепа, и други колеги ще ви потърсят.

- Кажете за някой случай?

- Миналата седмица дойде жена. Тя е претърпяла лекарски инцидент по повод проведено неправилно лечение. След като се е жалвала в агенцията, оттам са й отговорили с писмо с безумно съдържание.

- Какво са написали?

-  Отговороли са й за всичко, но не и за проблема на жената. Липсват констатации по повод проведеното лечение. Не е заявено нито, че лечението е качествено, своевремнно и достатъчно, нито обратното. Подобно произнасяне приравнявам на липса на произнасяне. Говори за тотален разпад, защото преди пациентката да получи отговора си, контролното производство е минало на съгласуване през минимум четирима началници. Моят въпрос вече не е само към проверяващия екип, и в частност лекаря – контрольор, а към всички онези шефове от коментирания от нас съгласувателен режим, барабар „запознатия” директор. Неразбираемо е за мен как се допуска не само да не се коментира медицинския казус, а въобще да липсва произнасяне по същество в каквато и да е насока. Пълен абсурд. За случаят ще бъде сезирано МЗ. Сега същият този случай ще се наложи да бъде преразгледан, като и всички други опорочени производства. Дали е поради некадърност или корупция, е въпрос на разследване и доказване. Конкретният случай, лично го оценявам като проява на некадърност и административно безхаберие.

-Ако вие сте пострадал от лекарска грешка, бихте ли се обърнали за помощ към „Медицински одит”.

 - В момента НЕ! 

- Смятате ли, че държавата в конкретния случай сработи?

 - Без да политизирам въпроса - НЕ!

Интервю на Катя Илиева