Джеймс Монтегю: Футболът е корупция и политика. Шри Ланка и Бутан още са чисти

- Очаквате ли с нетърпение путинския шампионат по футбол?

Джеймс Монтегю: Разбира се! Съревнованието между национални отбори – това е последният бастион, защитаващ футбола от комерсиализацията. А тя е бедствие за най-обичания спорт. Другият проблем, освен парите, е навлизането на политиката във футбола. Това става и чрез избора на домакини на световните първенства. Президентът на ФИФА Джани Инфантино е пример за завършен клептократ. Той не пести усилия да спечели доверието на богати и влиятелни хора. Кой е той всъщност става ясно от това как неотдавна продаде правото за организиране на световни първенства на един фонд за 25 милиарда долара.

— Говори се, че всичко вече е решено?

— Инфантино се старае да прокара своя проект в съвета на ФИФА, но без да казва кой стои зад този фонд. Не е далеч времето, когато ФИФА, ще започне да унищожава международния футбол, за който уж милее. Аз лично обожават световните първенства. Особено се радвам на борбата за класиране във финалите. През март 2015 г. гледах мач за класиране на световното през 2018 г. между Шри Ланка и Бутан. Е, това беше прекрасен, чист мач! В този процес обаче се вижда все повече мръсотия. Турнира в Русия ще влезе в историята с огромните корупционни скандали през 2010 г., когато бяха избрани домакините през 2018 и 2022 година – съответно Русия и Катар. Приближаващото световно ще си остане в сянката на корупцията и политиката. Винаги ще тегнат съмнения за договори на газови доставки между Катар и Русия или Парагвай и Русия… Фактът, че се разкри брутално шпиониране на съперниците за домакинство от секретните служби, говори сам по себе си. Да не забравяме и политическия елемент. Путин тази година стана президент за пореден път…

—… стъпи в Крим, разпали война в Донбас.

— А в Англия опитаха да убият Сергей Скрипал и дъщеря му с „Новичок“. Но все пак през 2010 г. времената бяха съвсем ралични. Борис Немцов го убиха след като Русия вече бе избрана за домакин на световното първенство. А го убиха, защото се разрови в корупцията около Зимните олимпийски игри в Сочи. Трябва обаче да сме справедливи. Руснаците заслужават отдавна домакинство на такъв футболен празник. Те обичат играта, имат безспорни завоевания и световни играчи. ФИФА пък се аргументира с разширяване на футболната карта, което също е вярно. Дори е странно, че чак сега Русия стана домакин. Това, което се случи след това и разкритията за корупция, обаче, показаха, че изборът все пак е бил неудачен.

— За какво му е на Путин световно първенство?

— А защо други страни провеждат световни и европейски първенства, олимпиади и световни купи? За да се легитимират пред света, естествено. Какво означава за обикновения катарец домакинството на Световната купа? За да стане страната му известна – това е. Досега Катар бе известна като авиационна база на САЩ. Вече я знае всеки футболен фен, а това не е никак малко.

— Русия обаче едва ли се нуждаеше от реклама.

— Така е, в Русия нещата винаги опират до положението в самата страна. Достатъчно е си спомним организацията на олимпиадата в Сочи. Властта показа на населието, че е силна и равна на големите държави по света. Това бе основното послание. Към руснаците.

— Но това им излезе много скъпо?

— Разбира се, но хората, които пращат послания, не се интересуват от това, че парите не стигат за здравепазване, например. Създателите на руската олигархична система са съгласни дори на допълнителни санкции срещу Москва, само и само да не се променя политиката им. Не ги вълнува спадането на жизнения стандарт в страната, защото това не засяга тях, а обикновените граждани.

— В своята книга „Клуб на милиардерите“ пишете, че собственикът на „Челси“ Роман Абрамович и собственикът на „Арсенал“ Алишер Усманов също е трябвало да се „бръкнат“ за световното в Русия?

— Путин сам каза, че ще им се наложи „малко да се охарчат“. Разбира се, реалната цена на световното и истинските печалби за тези, които спечелиха договорите за строителство, ще останат тайна. Вече споенах, че Немцов се опита да рови в корупцията около Сочи и бе убит. Такива разследвания в Русия на Путин са опасно начинание. Руският президент позволи на олигарсите да запазят богаството си, но срещу лоялност към властта. Условията по сделката са прости: ако на Путин му потрябват пари, те са длъжни да му ги дадат. И те изпълняват това безропотно. Абрамович е олигарх от кръга около Елцин. Обърнете внимание – малцина от този кръг оцеляха. Абрамович все още го има, защото съумя да докаже, че е лоялен. Той отлично знае какво е значението на светоното първенство за Путин и се затова не пести сили, пари и време да лобира за него. В доклад на Английската футболна асоциация има фрагмент, който описва как Абрамович се среща с Йозеф Блатер. Тогава станало ясно, че Лондон няма шанс да е домакин на Световната купа, защото не владее „този подход“. Буквално това е написано.

— Казвате, че Абрамович е променил революционно финансирането на футбола?

— Преди да се появи Абрамович имаше етап на Джек Уокър, който е свързан с „Блекбърн“. Уокър бе консерватор, сподвижник на Маргарет Тачър. Той бе влюбен в „Блекбърн“ и няколко пъти помогна финансово на отбора. Състоянието му се изчисляваше на 900 млн лири. Уокър реши да купи клуба и наля в него огромни пари. Така „Блекбърн“ стана шампион на Англия. Това бе сензация, но изплаши лидерите „Манчестер юнайтед“ и „Ливърпул“. Дотогава те доминираха, защото нямаше практика милионери да наливат торби с пари в един отбор.

След Уокър дойде Абрамовеч. Той вдигна летвата високо с придобиването на „Челси“. Можеше да купи който клуб поиска. Предлагаха му „Портсмут“, но той отказа. Съветваше го Пини Захави, който сега представлява интересите на футолиста Робърт Левандовски. Захави признава, че е водил разговори дори с „Манчестър“, но сделката била много сложна заради големият брой акционери.

— И в този на сцената излиза Кен Бейтс?

— Бейтс щеше да продаде „Челси“ на първия срещнат непознат, стига да му бе предложил все пак сносна сума. Така че Абрамович му показа портфейла си и 15 минути по-късно си стиснаха ръцете. Ето как през 2003 година руският милиардер направи революция във футбола, вкарвайки в „Челси“ невероятни пари. Това превърна отбора от посредствен и застрашен от изпадане във втора дивизия, в отбор, който претендира за всички трофеи. Абрамович стартира „надпреварата във въоръжаването“.

Сега всеки отбор, който иска да е на европейско ниво, трябва да има собственик милиардер. Семейство Глейзър купи „Манчестър юнайтед“, Томас Хикс и Джордж Жилет купиха „Ливърпул“ и т.н. Стигаме до случая с „Манчестър сити“, който е нов етап в революцията – цели фамилии, градове и държави да инвестират във футбола. Вече става дума за притежатели на трилиони, пред които Абрамович може да изглежда бедняк.

— Абрамович не е ли бил запален по футбола? Защо му е бил нужен отбор тогава?

— Мога да назова само мотивите, които не са били водещи при него. Той не инвестира в „Челси“ от скука, от любов към топката или защото е харесвал синия отбор. Не го е направил и заради рекламата, защото не обича публичността. Не и заради пари, защото от футбола повече се губи, отколкото се печели. Ако все пак има печалба, тя е направо смешна за амбициите на Абрамович. Тези нормални мотиви ги няма. От опита, който имам и разговорите, които съм провел с експерти, главният мотив в случая най-вероятно е безопасността. Защото много олигарси в определен момент са губили парите си…

— Или живота си.

— Преди всичко… Първо губят милионите, а след това падат от 40-я етаж, палейки си цигарата, например… Те знаят правилата на играта. Михаил Ходорковски се надяваше да получи неприкосновеност, влизайки в политиката. Путин обаче не хареса това и пресече опита му, като реши да го ликвидира. Отначало Ходорковски беше в ареста, после в затвора, взеха му фирмите и имуществото. Накрая все пак успя да се спаси в изгнание и сега е в Лондон. Това всъщност е единствения начин да се спаси бизнесмен от режима в Москва. Футболът дава на Абрамович известна сигурност и безопасност. Макар че, ако лоялността му не съвпадне с очакваната, няма да го спаси никакъв „Челси“. Освен всичко това, Абрамович вероятно е решил покрай футбола да „изпере“ известно количество пари.

— Катарците ли са новите революционери във футбола?  

— Да, но също и управляващата фамилия в Абу Даби, която купи „Манчестър сити“. Когато с футбол почнаха да се занимават цели държави той стана средство за провеждане на геополитика. Държави от Персийския залив блокираха и бойкотираха Катар, а президентът Тръмп я обвини в подкрепа за тероризма. Международните скандали вече засягат не само отделните футболни клубове, но и световните първенства. Затова катарците използват своето домакинство, за да засилят връзките си с Иран и Турция на Ердоган. Затова с всички сили и средства защитават своето домакинство през 2022 г. Ако лишат Катар от домакинството, това ще е истинска драма за страната. Затова емирът на Катар отиде при Тръмп и започна да подписва всякакви договори за военни доставки, без дори да ги чете. Само и само да запази домакинството на първенството. Американският президент от своя страна вече посъветва краля на Саудитска Арабия да спре блокадата срещу Катар. Това направи футбола част от геополиитката. Честно казано, на мен ми е жал за привържениците на „Пари Сен Жермен“ и „Мачестер сити“, които толкова много се радват на победите и трофеите на своите отбори. Защото шейховете могат да изостяват тези клубове за един миг, ако изгубят интерес и полза от тях.