Доц. Божилова пред ФрогНюз: Кошлуков умишлено бави с жалби процедурата за избор на директор на БНТ

Доц. Божилова, какво се случва с конкурса за генерален директор на обществената телевизия? 

Преди ден получих касационната жалба на Емил Кошлуков. В 14-дневен срок всички участници, които желаят, трябва да изразят становище. Мина вече почти година и половина от конкурса, който беше забавен умишлено чрез процедури и от Кошлуков, и от Сашо Йовков. Това става все по-водевилно. 

На практика с тази касационна жалба, в която Кошлуков иска конкурсът да бъде обявен за нищожен, не за незаконосъобразен, удължава с месеци наред възможността да продължи този конкурс или да се направи нов. БНТ очевидно има нужда от промяна и в стила на управление, и в програмната стратегия, и в битката за повече финансиране.

Каква е разликата всъщност, ако този конкурс бъде обявен за нищожен, а не за незаконосъобразен? 

Простичко казано - конкурс се обявява за нищожен, ако зам.-кмета е подписал една обществена поръчка вместо кмета. Очевидно отсъствието на колективно решение водят Кошлуков в желанието му конкурсът да бъде обявен за нищожен, още когато съдът на първа инстанция се произнася. Жалбата е подадена още преди три месеца. Една сега стига до останалите кандидати и вероятно още месец ще мине, преди да влезе във ВАС. Никой не знае как ще продължи тази сага и какви ще бъдат указанията на ВАС. 

Времето обаче си тече и Кошлуков на практика е в средата на втория си мандат, без да е бил избиран за него.

Да. И това може да продължи до края на втория мандат, в зависимост от това как ще се произнесе ВАС. Това е умишлено забавяне. След местните избори, въз основа на законопроекта  “Свободно слово”, който бе утвърден като алтернатива на сега действащия закон, ще извадим текстове, свързани с нови изисквания към членовете на СЕМ, друг начин на конституиране и отнемане на правомощието на регулатора да избира генерален директор и управителни съвети на обществените медии. 

Какво означава това на практика?

Това е въпрос на законодателно решение. Има различни варианти в европейските обществени телевизии, но нещо, което ги обединява - имат надзорни и управителни съвети. Така е в германската и френската обществена телевизия, в BBC. 

Този надзорен съвет трябва да бъде плуралистичен. Да има гражданска квота, представители на СЕМ, които да не бъдат мнозинство, да има представители от финансови институции. Важното е, че този надзорен съвет да избира генералния директор и управителните съвети. 

Кошлуков остана директор на БНТ заради липсата на решение от страна на СЕМ. Можеше ли регулаторът да направи нещо - да речем да бъде назначен временно изпълняващ длъжността, за да не остава Кошлуков на поста си за неопределен период от време? 

По времето на ГЕРБ за съжаление бе направена промяна в закона, според която до избора на нов генерален директор, предишният продължава да изпълнява функциите на такъв. Националната телевизия няма и адекватен управителен съвет - той е с изтекъл мандат. И този правен вакуум трябва да бъде решен. Скептична съм, че СЕМ има енергията и компетентността да направи каквото и да било - крият се непрестанно зад закони и казват, че не могат да обявят нов конкурс, защото никой не е избран и това ще повлече нови и нови дела. Това опира до компетентността на избора.

Изборът на генерален директор е бил един от най-сериозните проблеми в дейността на СЕМ, откакто регулаторът съществува. Европейски доклади посочват, че това е свръхправомощие и води до конфликт на интереси. Никой обаче не чува това. 

СЕМ непрекъснато обърква редакционната независимост с програмната политика. Нали все казва, че не може да се бърка? Но програмната политика и програмната стратегия са нещо коренно различно от редакционната дейност. Голямата част от членовете на регулатора не познават добре принципите и работата на медийната регулация в Европа. Това тотално дискредитира СЕМ. 

Говорим за обществената телевизия и функциите й в момент на предизборна кампания. Как оценявате ролята й? 

Проблемът е достатъчно сложен. Първо защото в Избирателния кодекс политиците не направиха нужното като изисквания към политически партии, организации и комитети, които имат свои кандидати. Недопустимо е в една толкова малка страна като България да има толкова много политически партии. Някои са фантоми - явяват се, за да вземат медийни пакети и се появяват в публичното пространство от избор на избор. 

Няма ясни критерии, по-голяма свобода на журналистите в обществените медии да водят тези дебати между кандидатите, да искат представителни изследвания за темите, които вълнуват гражданите. Това не са дебати - това са скучни, дълги, равнопоставени пропорционално разговори. Едва ли има зрител, който ги издържа. Националната телевизия не може да изпълни мисията си по време на предизборна кампания и поради законови пречки, и невъзможността смело и ангажирано да бъдат организирани дебати, включително тематични такива. Не би трябвало да има зрелищност и популизъм, а реален принос в информираността на гражданите. 

Доц. д-р Светлана Божилова е преподавател по телевизионна журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт. Била е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на президента Петър Стоянов и представител на България в Постоянния комитет по трансгранична телевизия. Създателка е на Университетска телевизия "Алма матер" и ръководител на Европейска студентска телевизионна мрежа".

интервю на Джесика Вълчева