Реклама / Ads
1| 6788 |12.01.2024 ИНТЕРВЮ

Доц. Джеймс Йоловски за ФрогНюз: Водещият проблем в бюджетната ни политика е нарастването на текущите разходи

.
Доц. Джеймс Йоловски
"Бюджет 2024 не предлага съществени реформи и няма радикални промени при фискалните параметри. Като цяло той следва политиката от последните няколко години. По мое мнение най-същественият проблем в нея е постоянното нарастване на текущите разходи. Аз лично не съм привърженик на политиката по генериране на високи дефицити – особено когато тя е трайна тенденция. Не трябва да забравяме, че тези 3% дефицит, които ние превърнахме в своя цел, всъщност са максимално допустимата горна граница."
 

Това заяви пред ФрогНюз финансистът и университетски преподавател доц. Джеймс Йоловски. Вижте и цялото интервю:

Доц. Йоловски, какво е мнението Ви за Бюджет 2024 г. от гледната точка на финансист? Кои са позитивните му аспекти и има ли негативни такива?

 

Бюджет 2024 не предлага съществени реформи и няма радикални промени при фискалните параметри. Като цяло той следва политиката от последните няколко години. По мое мнение най-същественият проблем в нея е постоянното нарастване на текущите разходи. Аз лично не съм привърженик на политиката по генериране на високи дефицити – особено когато тя е трайна тенденция. Не трябва да забравяме, че тези 3% дефицит, които ние превърнахме в своя цел, всъщност са максимално допустимата горна граница. 

 

Аз считам, че отговорната бюджетна политика предполага да видим усилия за затваряне на този дефицит. Той поражда и необходимост от поемане на допълнителен дълг. Като дял от БВП неговото ниво все още е ниско, но ускореното му повишаване крие дългосрочни рискове за устойчивостта на публичните финанси, а в определен момент разходите за лихви ще започнат да тежат на бюджета.




Въздействието на бюджета върху икономиката по-скоро ще се случи чрез други решения, които го съпътстват. Например положително можем да оценим отпадането на редица мерки за повишаване на събираемостта, които щяха да създадат значителна административна тежест за бизнеса. Същевременно, по мое мнение, нямаше да допринесат особено за приходите в бюджета. Това се потвърждава и от факта, че въпреки отпадането им, не видяхме ревизиране на размера на приходите. Силно влияние ще има и значителното повишаване на минималната работна заплата с 20%, тъй като нарастването на доходите съществено изпреварва производителността на труда. Това обуславя риск някои бизнеси да бъдат принудени да напуснат пазара, а други – да повишат цените си, т.е. да наблюдаваме инфлация.

Експерти коментират, че заложените в Бюджет 2024 г. приходи трудно могат да се реализират. Основателни ли са тези притеснения?

 

Категорично. Винаги, когато коментираме един бюджет за бъдещ период, трябва да видим какво се е случило през изминалия. През 2023 г. бяха заложени 69,5 млрд. лв. приходи, а реално са събрани 67,1 млрд. лв. С други думи приходите спрямо 2022 г. са се повишили с по-малко от 2,5 млрд. лв. При разработването на бюджета за 2024 г. бяха планирани 77,6 млрд. лв., т.е. ръст от 10,5 млрд. лв. спрямо 2023 г., което звучи нереалистично. Трябва все пак да се подчертае, че през изминалата година не успяхме да получим второто плащане по ПВУ. Това не е особено добра оценка за начина, по който управляваме тези процеси. Ефектът върху постъпленията в бюджета за предстоящата година обаче ще бъде позитивен, тъй като приходите се изместиха за 2024 г.




Струва ми се, че преди пандемията политиката при управлението на бюджета беше за подценяване на приходите, което да гарантира резерв и накрая да генерира непланиран излишък. Сега наблюдаваме тъкмо обратното – приходите се завишават максимално, така че да бъдат планирани и максимални разходи.

 

Този подход измества резерва при разходите, така че дефицитът да се контролира чрез тяхното неизпълнение, което, както виждаме през 2023 г., е съществено.

За първи път в Бюджет 2024 г. са изнесени заедно с финансовите параметри и националната инвестиционна програма, всички капиталови разходи и инвестиционната програма за общините, заяви финансовият министър Асен Василев. Според Вас това трябва ли да ни вдъхва оптимизъм?

 

Всъщност неизпълнението на разходите, което споменахме, се случва тъкмо за сметка на капиталовите. От своя страна, така ограничаваме капацитета си да създадем по-добри условия за икономически растеж. Завишените капиталови разходи – над това, което можем реалистично да изпълним, ни дават имагинерно фискално пространство, така че делът на текущите да не изглежда твърде висок.

 

На въпроса – да, категорично, това е стъпка в правилната посока. Въпросът е дали е достатъчна. Като цяло е необходимо да се инициира съществена реформа при управлението на инвестициите – както на централно, така и на местно ниво. Една от препоръките, които многократно е отправяна към Министерството на финансите, е да се прилага методиката на капиталовото бюджетиране. Но със сигурност можем да отчетем като позитив, че наблюдаваме стъпки към подобрение в тази посока. Въпросът е накрая да оценим каква е била тяхната ефективност.

По какъв начин Бюджет 2024 ще повлияе на инфлацията?

 

На първо място трябва да се подчертае, че влиянието на фискалната политика върху инфлацията е косвено и ограничено. Това е особено валидно, когато не се предприемат някакви специфични антикризисни мерки. Въпреки това, трайната политика на генериране на бюджетен дефицит, ускореното нарастване на текущите държавни разходи, повишаването на дълговото финансиране и политиката за значително изпреварване на доходите спрямо производителността на труда, оказват проинфлационен ефект. Разбира се, не може да се очаква инфлацията да достигне такива нива, каквито наблюдавахме през последните две години.




Въпросът с доходите обаче е съществен. Вече споменахме рязкото увеличение на минималната работна заплата. Безспорно е, че доходите у нас трябва да догонват европейските. Но ако това не се случва устойчиво и паралелно с повишаване на производителността на труда, ще растат и цените. Като краен резултат може да изравним заплатите в Европа, но при много по-високи цени, т.е. реалният доход няма да се промени съществено. Такова развитие обаче би било пагубно за икономиката ни, тъй като ще понижим своята конкурентоспособност.

Радва ли се застраховането на достатъчна популярност у нас, според Вас?

 

Наблюдава се положителна тенденция по отношение на повишаването на популярността на застраховането у нас, но има още какво да се иска. В България все още наблюдаваме и едно особено развитие, свързано с това, че хората не застраховат масово най-ценното – живота си. Така поставяме в риск тези, които са зависими финансово от нас. Не мислим и за неблагоприятните събития, които могат коренно да променят живота ни – такъв, какъвто го познаваме. Може би по-ниските доходи са един от факторите, който влияе върху популярността на застраховките, но за мен водещо е значението на финансова грамотност.

Управляваме ли добре инвестициите си?

 

Не бих казал. Една от основните цели, които аз преследвам дълги години, е именно повишаването на тази финансовата грамотност, която споменах. В България все още значителна част от хората възприемат депозитите като инвестиция. През годините наблюдаваме отливи от тях към недвижими имоти и обратно, които зависят от лихвените равнища. Инвестиции, които носят много по-висока доходност и са много по-високо ликвидни от недвижимите имоти, остават на заден план. Това се отнася както за класически възможности – като покупка на акции, така и за относително иновативни – като p2p кредитирането. До някаква степен проблемът се дължи на липса на информираност за съществуването на такива възможности и за начина, по който те работят. Така хората подхождат твърде мнително, защото изпитват страх от неизвестното. Именно тук е ключовата роля на финансовата грамотност, която със сигурност би променила отношението ни към инвестирането.

 

***

Доц. д-р Джеймс Йоловски е доктор по икономика с дисертация в областта на управленското счетоводство и в частност - на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ провежда кабинетно проучване в сферата на финансовите инструменти в University of Oxford.

 

От 2018 г. доц. Йоловски заема позиция на главен експерт във Фискалния съвет на България, като анализира макроикономическата среда и ключовите компоненти на бюджета. Професионалният му опит включва също финансов мениджмънт и цялостно управление на проекти в частния и нестопанския сектор.

 

Доц. Йоловски е преподавател по публични финанси във ВУЗФ. Той е сертифициран преподавател по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.

 

Интервю на Георги Камарашев

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 2| 81286 |11.01.2024 Спасимир Домарадски за ФрогНюз: Политическите процеси в Полша са на ръба на правовата държава . 21| 7110 |11.01.2024 Велизар Шаламанов за ФрогНюз: Най-добре за отбраната е да се съхрани екипът на министър Тагарев . 9| 18700 |09.01.2024 Здравка Евтимова за ФрогНюз: Няма по-добро лекарство и няма по-смъртоносно оръжие от истината . 16| 8962 |08.01.2024 Даниел Смилов за ФрогНюз: В мотивите на президента прозира замисъл за по-голяма роля в управлението на страната

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads