Реклама / Ads
21| 7148 |11.01.2024 ИНТЕРВЮ

Велизар Шаламанов за ФрогНюз: Най-добре за отбраната е да се съхрани екипът на министър Тагарев

.
Велизар Шаламанов Източник: БГНЕС
"Както бяхме активни за стартирането на мирна мисия между Румъния, България и Турция в Черно море, така ние трябва да бъдем активни заедно с Румъния, Полша, вероятно Словакия и Унгария в една по-засилена мирна мисия по противовъздушна и противоракетна отбрана на критичната инфраструктура в Украйна и гражданската инфраструктура (...). Ако погледнем правителствената програма, основните резултати са планирани в периода от Нова година до Великден 2024 г. Най-важно е да бъде съхранена посоката, темпото на работа. Най-добрият начин да стане това е да се съхрани екипът, който води тези промени".
 

Това каза пред ФрогНюз отбранителният експерт и бивш министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов.

 

Ето и цялото интервю:

Доц. Шаламанов, тече петдневната визита на министъра на отбраната Тодор Тагарев в САЩ, където той ще се срещне както с представители на американското правителство, така и с обществени организации и с представители на отбранителната индустрия. Какви възможности произлизат от тези срещи? 


Въпросът е основателен поне по три причини. Първо, тази визита е част от Стратегическото партньорство между България и САЩ. Втората годишна среща беше през септември 2023 г. Настоящето посещение на ниво министър позволява да бъдат задълбочени разговорите, консултациите в сферата на сигурността и отбраната, които са много висок приоритет.


Второ, това посещение е в контекста на подготовката на Срещата на върха на държавите-членки на НАТО през юли във Вашингтон. Тя е изключително важна и по отношение войната в Украйна, и по отношение бъдещето на НАТО. В същото време се отбелязва и 75-годишнина на НАТО.


Трето, освен правителствените срещи, има възможност за комуникация с обществеността в САЩ, с неправителствения сектор чрез Атлантическия съвет и фондация “Джеймстаун”. Това е важно за разбирането на България в САЩ. Има ги и срещите с индустрията - с General Dynamics Land Systems по отношение на машините “Страйкър” и Lockheed Martin по отношение на самолетите. Освен тези два непосредствени проекта, става въпрос и за едно развиващо се индустриално сътрудничество, за работа в сферата на иновациите. 






Чрез срещата в Националния университет по отбрана пък има възможност да се засили сътрудничеството в образованието - знаем, че подготовката на офицери и цивилни служители е приоритет за по-добро окомплектоване и издигане на професионализма в армията. 


Чрез срещата с Агенцията за сътрудничество в отбраната и сигурността, която управлява всички проекти по програмата FMF за международни продажби на САЩ дава възможност да продължи сътрудничеството извън помощта, която САЩ оказват по линия на FMF, и да бъдат развити нови проекти - и то съвместни, което за нас е изключително важно, имайки предвид предизвикателствата в Черноморския регион.


Очакванията от визитата са високи. Вярвам, че министър Тагарев ще може да представи сериозни резултати в правителството и парламента, след като се завърне. 


Една от задачите, поставени от парламента, е да се търси възможност за усилване на нашата противовъздушна отбрана, на нашата сигурност в Черно море, включително с противокорабни ракети. Други задачи са да се обсъдят въпроси, свързани с киберсигурност, с противодействие на дезинформацията, дори възможност за заместващо въоръжение, ако България предостави допълнително помощ на Украйна. Това са все въпроси, които могат да бъдат най-добре покрити от една визита на такова високо ниво - министър. Жалко е, че министър Остин (Лойд Остин, бел. ред) е в болница и вероятно няма да може да има среща на ниво секретар на отбраната.

Споменахте помагането на Украйна с допълнително техника. От края на миналата година наблюдаваме масирани руски атаки по украинска цивилна инфраструктура. Смятате ли, че България трябва да е по-активни в помагането на Украйна?

 

Мнението ми винаги е било, че България трябва да е по-активна. Както бяхме активни за стартирането на мирна мисия между Румъния, България и Турция в Черно море, така ние трябва да бъдем активни заедно с Румъния, Полша, вероятно Словакия и Унгария в една по-засилена мирна мисия по противовъздушна и противоракетна отбрана на критичната инфраструктура в Украйна и гражданската инфраструктура.


Тези - по същество терористични, актове от руска страна с ирански дронове, със севернокорейски ракети, не са върху военната групировка на Украйна, а върху граждански обекти. Страдат цивилни граждани - една част от тях са и етнически българи, страда и икономиката на Украйна, което след това трябва да се компенсира с пари от Европейския съюз, включително България. Така се забавя целият процес по възстановяване на Украйна и подготовката ѝ за членство в ЕС. 






Ние сме заинтересовани поне тази част от Украйна, която е извън окупираните от Русия територии, да бъде защитена и да има нормално икономическо развитие, като продължи подготовката на Украйна за членство в ЕС. Тази агресия един ден ще свърши и ние искаме да видим Украйна по-бързо в ЕС и НАТО. Това е най-сигурната гаранция за мир и стабилност в нашата част от Европа, което е жизненоважно за България.

Казвайки мирни мисии по противовъздушна и противоракетна отбрана, какво точно имате предвид, какво би могла да извършва България?

 

Под мирни мисии имам предвид мисии в мирно време извън района на бойните действия. Противоминната мисия например може да засяга цялата зона на нашите териториални води, икономическата зона на Румъния, България и Турция, може да засяга и цялата акватория на Черно море извън териториалните води на Украйна и Русия, които са във война. Към такава мисия може да бъде присъединена и Грузия, дори само с използване на нейни простанища, така че да бъде гарантирана максимално свободата на навигация в Черно море извън териториалните води на Украйна и Русия.






По отношение на противовъздушната отбрана - незаконната агресия и окупация на територии в Украйна от Русия ограничава да говорим за останалата част от Украйна като територия, която трябва да бъде защитена като гражданска инфраструктура и икономика. Този вид противовъздушна отбрана трябва да бъде подкрепяна много по-енергично от нас, тъй като това е пряка защита за гражданите. Нека да не забравяме още, че вече имаше инциденти с руски ракети и в Румъния, и в Полша. Имаше дронове и мини, открити по Българското Черноморие. От непосредствен интерес за страните, граничещи с Украйна по суша и море, е противовъздушната отбрана - поне в свободната част на Украйна, да бъде системно подобрявана и да се изключи всякакъв риск от това ракета, дрон, самолет да наруши нашето въздушно или морско пространство. 

Как смятате - има ли възможност да видим как Русия нарушава сериозно нашето въздушно и морско пространство?

 

Прекалено дълго време не съм чул да се прекратява учението на руски кораби в нашата икономическа зона. Миналата година имаше и стрелба. Повишава се и активността на авиацията. Черноморският флот на Русия практически отстъпва от Крим и търси да действа от води, извън обхвата на украинските оръжия. Виждаме, че все повече се разчита на оръжия, идващи от Иран, от Северна Корея, които вероятно не са овладени до степен, че гарантирано няма да бъде допусната грешка и тези дронове или ракети няма да се озоват някъде извън Украйна.

В позиция ли е в настоящия момент България да модернизира по-бързо армията?

 

Това е отразено в решенията на Парламента. Много добре е, че Министерският съвет прие Инвестиционна програма, която е много по-конкретна, бюджетът нараства. Резултатите от тази програма и от нарасналия бюджет обаче ще се видят след години. В непосредствено бъдеще е важно да има многонационални сили на българска територия, разполагане на зенитно ракетни комплекси, на комплекси за брегова охрана, както и да има засилване на капацитета за въздушно патрулиране и за гарантиране на въздушния суверенитет - дали от самолети, разположени на наши авиобази, дали от съседна Румъния, където има съюзнически самолети от различни страни на НАТО. Това са въпроси, които могат да бъдат решени по линия консултациите с наши съюзници, стратегически партньори като САЩ и Великобритания в рамките на НАТО. Те могат да дадат резултат буквално за дни и седмици, защото резултатите от превъоръжаването ще ги имаме след поне пет години.

Предстои промяна в ръководството на НАТО - при генералния секретар на алианса. Стратегически или оперативен въпрос е кой ще бъде избран за Вас?


Това е стратегически важен въпрос, защото ще бъде решение, взето от всички страни членки на най-високо ниво, включително с участието на България. Затова е много важно да имаме своята визия за нашия регион, за очакванията към НАТО, за приноса, който България може да даде към НАТО. Когато даваме подкрепа за един или друг кандидат, трябва да чуем доколко неговото виждане, отношение и план за действие съответства на българските интереси. 






Решенията в НАТО не се взимат от генералния секретар, а от страните членки, но воденето на консултациите, съставянето на дневния ред и управлението на процеса са изключително важни, а те зависят от генералния секретар.

Предстои ротация в българското правителство. Ако настоящето ръководство на Министерството на отбраната в лицето на министър Тагарев бъде сменено, доколко това ще се отрази на положителните процеси в отбраната - ще продължат ли? 


Мисля, че това не би било добро решение. Естествено обаче, това е отговорност на управляващото мнозинство в Парламента. Сигурен съм, че България е достатъчно зряла демокрация дори и при известни промени да бъде запазена приемственост, да бъде запазено това темпо, което виждаме в последните месеци. Ако погледнем правителствената програма, основните резултати са планирани в периода от Нова година до Великден 2024 г. Не много неща са доведени докрай, започнати се важни процеси като Стратегически преглед на отбраната, подготовка на изменения в закона, така че да бъде създаден инвестиционен фонд, за промени в Закона за резерва на въоръжените сили, за развитие на индустриалното сътрудничество, на иновациите - това са все много важни неща, които в голяма степен са подготвени, но ще видим резултатите през следващите месеци. Най-важно е да бъде съхранена посоката, темпото на работа. Най-добрият начин да стане това е да се съхрани екипът, който води тези промени.

 

Интервю на Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 9| 18718 |09.01.2024 Здравка Евтимова за ФрогНюз: Няма по-добро лекарство и няма по-смъртоносно оръжие от истината . 16| 8978 |08.01.2024 Даниел Смилов за ФрогНюз: В мотивите на президента прозира замисъл за по-голяма роля в управлението на страната . 10| 9788 |06.01.2024 Адв. Емануил Йорданов за ФрогНюз: Няма адекватно обяснение защо цели 9 коли на МВР са изпратени след Пламен Пенев . 23| 7934 |06.01.2024 Йордан Ефтимов пред ФрогНюз: Злоупотребява се с темата за родолюбието. Леденото хоро в Калофер е псевдопатриотичен празник

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads