Реклама / Ads
2| 81299 |11.01.2024 ИНТЕРВЮ

Спасимир Домарадски за ФрогНюз: Политическите процеси в Полша са на ръба на правовата държава

.
Политологът и университетски преподавател Спасимир Домарадски Източник: Сайт на БНР
"Арестуването на бившия полски силов министър Мариуш Камински и неговия заместник е възможност за Доланд Туск и правителството да нанесат едновременно удар срещу опозицията, чисто политически, но също така и чисто персонално. Същевременно, базирайки това на аргумента, че се възвръща правовата държава. Според мен тъжната последица от тази ситуация е, че преди всичко като краен ефект се подкопава изобщо идеята за правовата държава и това е един доста съществен проблем, върху който политиците би трябвало да се замислят."
 

Това заяви в интервю за ФрогНюз политологът и преподавател във Варшавския университет Спасимир Домарадски. Вижте и цялото интервю:

Г-н Домарадски, новите и бившите управляващи в Полша водят тежка битка за обществените медии. Правителството на Доналд Туск говори за реформа, а консервативната опозиция, която години наред беше на власт - за цензура. Стигна се дотам, че властта поиска "ликвидация" на държавните медии. Какво всъщност значи това?

 

Действително ние сме свидетели на една доста сериозна битка, свързана с обществените медии. Това, което виждаме, в общи линии е последица от характера на полската медийна среда през последните години. Понеже обществените медии са директно свързани с управляващите, неслучайно след като имахме парламентарни избори и промяна на властта, оттам произлезе нуждата и желанието, свързани с контрола върху медиите. В същото време трябва да имаме предвид, че обществените медии в Полша, освен тяхната основна функция да информират обществото, играят съществена роля и в информирането и промоцията на отделните политики, реализирани от правителството.





В този ред на мисли, след промяната на властта в Полша се появи една ситуация, в която обществените медии бяха изключително критични спрямо новото мнозинство в парламента. И това доведе до една ситуация, в която това ново мнозинство не можеше да бъде пасивно, защото отношението на медиите не беше пасивно политически, а доста ясно изразявайки определени обществени нагласи, които бяха част от предишното правителство. И в този ред на мисли, започна една политическа битка, която е част от един също тежък процес, който е на ръба на правовата държава. Защото имаме едно доста разделено общество, а преди всичко власти, които в момента се контролират от различните политически партии, от двата конкуриращи се политически блока. И това води до една парализа на политическата система.

 

Това всъщност до известна степен предопределя търсенето на креативни решения, които доста често могат да бъдат поставени под съмнение от юридическа гледна точка.

"Право и Справедливост" обвинява управляващите, че извършват незаконни действия, ограничават плурализма на медиите и организират отпор срещу плановете им. Има ли резон в тяхната позиция?

 

Ситуацията е изключително сложна, преди всичко защото ние в общи линии сме свидетели на аргументите на предишната опозиция. Т.е. бих казал, че аргументите, свързани с нарушаване на свободата на словото и ограничаването на възможността да се изразяват различни мнения, в известна степен се инструментализира в политическите битки и преди всичко при контрола върху обществените медии, а не толкова действително подчертава този аргумент. Нека не забравяме, че сме свидетели за последните 15 г. за втори път на едни огромни миграции на журналисти след изборите, в зависимост от това коя политическа опция печели - към държавните медии и съответно към частните медии, които подкрепят опозицията. Преди 8 г. видяхме това в едната посока, сега го виждаме в другата посока. Бих казал, че в този ред на мисли тук не става въпрос толкова за ограничаване на свободата на словото, колкото за ограничаване на възможността да се използват най-популярните държавни канали за представянето на собствената визия за политическата реалност в Полша, което е доста по-различно от идеята за свободата на словото.

На 23 декември президентът Анджей Дуда, подкрепян от "Право и Справедливост", съобщи, че ще наложи вето на предложен от правителството законопроект, който предвижда отпускане на 3 млрд. злоти за обществените медии. Според Дуда опитът те да се финансират чрез закон, свързан с бюджета, е "неприемлив в настоящата ситуация". Как бихте коментирали това действие на държавния глава?

 

Действително, и това решение на президента доведе до връщането на законопроекта за бюджета в парламента, който сега поради други политически сътресения дори отложи своето заседание, което трябваше да се случи вчера и днес. Ние сме свидетели на една ситуация, в която политическата битка, т.е. тази политическа кохабитация, която се появява след последните избори, навлиза в изключително твърда фаза, която, имайки предвид останалите конфликти, свързани с бивши политици от ПиС, показва, че загубата на изборите от ПиС, т.е. преди всичко означава, че тази партия ще се отдръпне като един пасивен опонент или опозиция и ще приеме тази роля без политическа битка, която би могла да бъде доста остра.

Нуждаят ли се според Вас полските обществени медии от спешни и незабавни реформи?

 

Обществените медии в Полша са част от, както казах, един политически процес, който в последните десетилетия се кристализира и според мен в Полша преди всичко има нужда от една съществена дискусия върху ролята на самите обществени медии. Тя е свързана с ред проблеми, не само касаещи сегашната политическа ситуация.

 

Това е проблем, който мисля, че дори не касае само Полша, но и ред други държави. Трябва да си зададем въпроса каква точно трябва да е ролята на едни истински обществени медии. Дали те трябва да информират преди всичко, дали трябва да се занимават с лансирането на програми, които не са комерсиално обещаващи и доходоносни. Дали изобщо обществените медии би трябвало да излъчват реклами, както частните телевизии. Какъв трябва да бъде характерът на тяхното финансиране. И какво трябва да бъде тяхното отношение спрямо властимащите.

 

Такава дискусия към този момент няма, защото в сегашната обстановка, в момент на смяна на властта в страната, бих казал, че това е абсолютно второстепенен въпрос. Основата в момента е да се намери новата формула на продължаване на този стар и в известна степен порочен модел, в който преди всичко обществените медии са туба на партийните интереси, а не действително една формула, която да играе ролята на един безпристрастен източник на информация в обществото.

Министър-председателят Доналд Туск арестува бившия силов министър Камински и неговия заместник. Как тълкувате това действие?

 

Това е поредният сблъсък, в който сме свидетели на два аспекта. Единият аспект е правният компонент, който е доста парадоксален. Парадоксален е заради ред причини, които създадоха правен абсурд и това се случи във времето, когато ПиС беше на власт. Президентът Дуда избърза да даде амнистия на тези политици във връзка с един скандал отпреди 15 г., свързан със земеделски земи. Когато имаше вероятност съдът да се произнесе окончателно и решението да бъде неприятно за двамата политици, президентът Дуда избърза да им даде амнистия преди да излезе съдебното решение. Това на практика създаде правен парадокс. Тъй като след това ПиС беше на власт, тази тема до известна степен беше замразена.

 

Но в момента, в който ПиС изгуби властта и контрола над някои от лостовете, се оказа, че тази тема е все още актуална. Аз бих казал, че този проблем днес до голяма степен се инструментализира, защото той е доста удобен от политическа гледна точка за опозицията, която представя ситуацията като елемент на политическа репресия. А от друга страна, за Доналд Туск - сегашният премиер и за правителството - това пък е възможност да нанесат едновременно удар срещу опозицията, чисто политически, но също така и чисто персонално. Същевременно, базирайки това на аргумента, че се възвръща правовата държава.

 

Според мен тъжната последица от тази ситуация е че преди всичко като краен ефект се подкопава изобщо идеята за правовата държава и това е един доста съществен проблем, върху който политиците би трябвало да се замислят. Това, също така, води и до допълнителна радикализация в полската политика, което, мисля, че в този момент не е нужно.

Ситуацията в медиите в Полша предупреждение ли е за това, което може да се случи и в други европейски държави при възход на крайнодесни формации?

 

Това е доста интересен феномен, що се отнася до характера и ролята на обществените медии в различните държави. Бих казал, че това, което се случва в Полша, се случва в конкретен политически контекст и също така е до известна степен резултат от определена политическа култура, която е характерна за тази държава.

 

Не съм експерт по публични медии, но това, с което успях да се запозная, ме навежда на мисълта, че ние имаме много различни модели на публични медии. В някои държави те играят ролята на един безпристрастен извор на информация. В други държави те играят ролята на проводник на политически идеи, свързани с властимащите. Така че това, което виждаме, е по-скоро битка между два политически лагера, отколкото краен резултат на една крайнодясна политическа концепция за държава.

 

В този ред на мисли, аз не бих търсил една генерализация на това какво може да се случи с обществените медии в Европа. Както знаем, от различните държави виждаме, че механизмите, които водят до контрола и възможността за това какво да се излъчва в медиите, преди всичко зависят от ръководството, което пък зависи от политическата формула, която го произвежда.

Как Ви се струва актуалното състояние на медийната среда в България?

 

Наблюдавайки държавните медии в България, обществените медии, които имам възможност да следя, оставам с впечатлението, че българският модел също е доста специфичен. Той не пасва особено към формулата, за която говорихме досега. Преди всичко защото, в някаква степен в България като че ли решенията, свързани с характера на обществените медии, са по-скоро неформални, отколкото политически идеологизирани.

 




Това, което особено в сегашната геополитическа среда е елемент, върху който можем да се замислим, е дали идеята за свободата на словото като едва ли не едно ниво, на което всички аргументи трябва да бъдат изказани, независимо от това какви са, е най-правилният подход. Днес сме свидетели на един геополитически сблъсък и в общи линии на една цивилизационна конфронтация.

 

В този ред на мисли, лансирането на тези аргументи, които са в абсолютен разрез с основните ценности, които са характерни за Западната цивилизация, е аспект, който поне би трябвало да бъде елемент на определен дебат и дискусия. А не на аргументи, свързани с това, че едва ли не трябва да знаем едно към едно какво мислят и едните, и другите. Но това е една характерна черта, която според мен е свързана с много по-дълбоки механизми на влияние в българската политика, които също са характерна част от тази среда.

 

Интервю на Георги Камарашев

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 21| 7140 |11.01.2024 Велизар Шаламанов за ФрогНюз: Най-добре за отбраната е да се съхрани екипът на министър Тагарев . 9| 18712 |09.01.2024 Здравка Евтимова за ФрогНюз: Няма по-добро лекарство и няма по-смъртоносно оръжие от истината . 16| 8973 |08.01.2024 Даниел Смилов за ФрогНюз: В мотивите на президента прозира замисъл за по-голяма роля в управлението на страната . 23| 7932 |06.01.2024 Йордан Ефтимов пред ФрогНюз: Злоупотребява се с темата за родолюбието. Леденото хоро в Калофер е псевдопатриотичен празник

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads