Два разговора с мъртвец и с отрекъл се от него приятел

Днес този дует е мъртъв – преди три години на 7 април Геша го разстреляха с три куршума пред хотел „Плиска”, а убийците и поръчителите му и до днес не са разкрити. Но преди това Стоев скъса с Даверов, със своя редактор и съавтор и написа съвсем сам последните си три книги в живота. За тези три години смърт Владо до три пъти се отрече от Георги: бил фантазьор, лъжец и изнудвач.

Но тези дни се появи книгата „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги Стоев” от Славея Иванова. Това е момичето, което в продължение на няколко години записваше направо на компютъра диктовките на черния пророк Христо Калчев, които после излизаха в поредицата „вулгарни романи”. След кончината на писателя, който научи мутрите и ченгетата да четат книги, Славея продължи професионалните си задължения в изд. „Световит”, като материализираше в писмен вид словесните свидетелства на Георги Стоев, а писателят Владо Даверов ги оформяше като истинско четиво.

Ето какво пише в предговора си Славея Иванова: ”Много време ми отне да се реша да направя тази малка книжка. Изключително важно за мен бе да разкажа истинската история, която може да не се хареса на някои хора. Други може да ме обвинят, но това не ме вълнува особено. Дължа своето решение, първо, на Христо Калчев, защото от деня, в който се запознахме случайно, бях до него почти всеки ден от последните му 2 години, докато пишеше своята сага за българските престъпници. Дължа го до известна степен и на Георги Стоев, който за жалост не успя да изчисти името си, не успя да го направи, просто защото все още не бе готов да се изправи и да признае вината си. В книгата си повдигам малко завесата с риск да засегна някого, но не съм си позволила да измислям имената. Не че не можех да го направя, но Калчев имаше любима поговорка: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората…”

„Торнадо” предлага на „читателите си две непубликувани интервюта от подготвяната за печат книга „Кой поръча Георги Стоев” на Румен Леонидов

Георги Стоев: Ако ме убият,признават, че съм ги описал вярно

- Твърдиш, че нито едно убийство на борчески бос не е поръчано от полицията. Упорито се говореше, че някакъв шеф от МВР е създал тайни отряди, които чистят гадовете...

- Подобни слухове направо ги определям като пълна идиотщина. Полицаите не могат да участват в такова нещо.

- Защо?

- Защото нямат сърце за тази работа. Не знам защо напоследък на хората толкова им се иска да вярват в подобни митове, че фантазиите им раждат някакви мистични отряди. Може би защото нямат обяснения за чисто човешките отношения в нашите среди. И тази липса си я заместват с пълни измислици. Вярно, звучи доста екзотично, но няма такова нещо. Ще ти го обясня съвсем елементарно, за да го разберат всички читатели. Ето, седи си тук един и му хрумва да убие онзи човек, с шапката, дето минава в момента отсреща. Иска да го убие, иска да го поръча. Няма нужда от ескадрони, полицейски отряди, за какво са му? Вика трима идиоти от провинцията, които са умрели от глад, и ги нахъсва, казва им, че ще направят голяма добрина, че онзи е много лош човек. Ако има пари да им плати, няма да има никакъв проблем...

- Нали групировките са създадени от службите на предишния режим..

- Но никога представителите на бившите служби не са поръчвали убийствата, те вече нямаха това влияние върху групировките. И да искаха, не можеха да ги поръчат. И да искаха, не можеха да ги организират. Хората от бившите служби преминаха в организирането и създаването на нови политически партии, а не на нови групировки.

- Може би за това силна партия не може да се създаде без участието на бившите служби?

- В никакъв случай. Поне доколкото имам лични впечатления. Можеш да хванеш един случаен човек и да го направиш лидер на партия, но един случаен човек не може никога сам от случаен да се превърне в лидер на партия.

- В какво най-много им помагат при създаването на новите партии – в материално отношение, в организацията, в тактиката, в идеологията?

- Най-вече в идеологията. Материалната част могат да я осигурят и редица бизнесмени, създадени пак от службите. Има доста бизнесмени, които вече са излезли от техния контрол, така да се каже. Само че те нямат акъл да измислят най-подходящата за момента идеология. Това е силата на тия от бившите служби – говорим за двама-трима човека. До ден днешен няма по-добри идеолози от тях. И това е нормално, те имат зад гърба си страхотен опит, опита на всичките 45 години. Опит, който към днешна дата е вече дори 60-годишен. С тях е трудно да се пребориш – излезеш, да речем, от гимназията, после от ВИФ, да речем, какво знаеш, какво можеш, та да се пребориш с тях. Как, по какъв начин? И затова се оставихме да бъдем манипулирани от тях.

- На теб например защо не ти наредиха да направиш нова партия?

- Сега ще ти обясня защо аз не мога, а други могат. Познавам тия хора, за които говорим. Защото другият човек може да се наведе, да целуне ръчичка там, на онзи от бившите служби, докато аз не мога. Гнус ме е да го направя. Само заради това, това е разликата между нас. Иначе по едни и същи начин се познаваме с лицето Хикс от бившите тайни служби, обаче не мога да се наведа и да му кажа: ”Ще правя, каквото кажеш!”. Докато другите могат и явно са по-положителни от мен.

- По подходящи...

- Не, направо ти казвам, че са по-умни от мен, щом могат да го направят, а аз не мога.

- Това ли е критерият при избора – послушанието...

- Не само това. Преценяват те отвсякъде, например аз се паля много бързо. Ето, както си говорим с теб, нормално, мога да се разбеснея и да строша магнетофона и т.н. За какво им е нужен такъв като мене? Докато другият човек, примерно, лицето Игрек, който създава партии, няма изобщо да избухне – те ще го напсуват, ще му се скарат: ”Не прави така, а така!” На мен, ако ми кажат, не прави така, ще направя точно обратното. Преценили са ме добре, че не ставам за тази работа. Другите са много по-подходящи – никога няма да се разсърдят, няма да се ядосат, колкото и да ги обиждат, каквото и да ги накарат да направят, винаги ще са съгласни. Това или го можеш или не можеш. Може би и аз бих могъл да се науча, но след като пуснах тези книги, едва ли някой вече ще повярва, че съм възприемчив, че съм способен да се науча на подобно поведение.

- Нищо не си казахме за твоите книги. Какви ще бъдат следващите, в същия стил навярно...

- Не, няма да бъдат в същия стил. Ще бъдат по-сериозни.

- Досегашните три не са ли сериозни?

- Няма да вървят все така, като чист екшън. Ще бъдат по-психологически. Времената, които описвам, се променят. И книгите ми ще ги следват. Вече никой не тича с бухалки из улиците. Вече героите ми си говорят на четири очи в офисите, където никой не може да ги подслушва, защото са заглушени с всевъзможни заглушители.

- Добре, удовлетворен ли си от себе си след излизането на трите книгите.

- Не съм удовлетворен. По никой начин.

- Защо, понеже няма обществено ехо ли?

- Не е точно това. Едно на ръка е, че съм раздразнен – медиите се правят, че книгите ми не съществуват. Но виждам каква гнусна мафия има и сред тия среди. Не съм удовлетворен, защото сега се чувствам като един от всички, като обикновен човек, а аз не искам да се чувствам такъв.

- Защо се чувстваш един от всички, като обикновен човек? Ти хвърли камък в блатото, това е доста сериозно предизвикателство...

- Моите критерии за сериозност са по-различни.

- Например?

- Не е хвърлянето камък в блатото, а хвърлянето на камък срещу онова, което седи от другата страна на блатото. Директно в него.

- И смяташ, че не си го уцелил?

- Смятам, че не съм избрал правилния подход – чрез книгите... Смятам, че малко съм се унижил по този начин. Смятам, че между мен и враговете ми, ако имам такива, нещата трябваше да се решат по друг начин, а не чрез книги. Смятам, че направих отстъпление от своите позиции...

- Ако не с книги, с какво трябваше да действаш – с оръжие ли?

- Освен оръжието има и други начини. Медиите щяха да се съобразяват много повече с мен, ако аз стана отново такъв, какъвто бях. Отколкото като изявяващ се като писател. Ако ме питаш дали харесвам книгите си, аз ги харесвам много. Но обаче не съм удовлетворен от това, че правя книги. И не знам дали ще ги продължа.

- Някой ден по твоите книги хората ще съдят за нещата от нашето време...

- Едва ли. Същото го казваше и Христо Калчев, Бог да го прости, той смяташе, че неговите романи един ден ще се изучават в училище. Да, ама беше забравен за три месеца.

- Ако се откажеш, всеки ще си каже, че някой ти е затворил устата, че си свил опашката.

- Не знам кой ще посмее да го каже, но ще ми е много неприятно, защото никога от нищо не съм се плашил.

- Ти тъкмо разкъса завесата и ни показа всичко: такива бяхме, такива сме, с всички човешки недостатъци и качества, абсолютно живи хора от плът и кръв. Оказа се момчетата от борческите бригади нямат нищо общо с обществената митологията около тях?

- Тази митология я създаде пресата от незнанието си. От голямото си незнание. За нея това бяха супер нови неща. От начало в нашите среди имаше закон, да се спазва омертата, но после много хора я нарушиха. И щом полицаите ги залавяха, започваха от страх да говорят. От своя страна, и полицаите почнаха да разказват на журналистите. Само че каква е гаранцията, че този, който е нарушил клетвата за мълчание, е казал истината – той разказва винаги своята удобна версия за пред полицаите, а те, от своя страна – своята удобна версия за пред журналистите. Оттам насетне се получи тази грешна представа...

- Вие свършихте мръсната работа, за да оцелеете, за да се самодокажете извън спорта, били сте съвсем млади момчета, общо взето буйни, яки, живеело ви се е и сте си поживели, но вашата история е на привършване. А какво ще стане с онези политици, бизнесмени, министри, които благодарение на вас се добраха до днешното си обществено положение?

- Ще си живеят живота оттук нататък. Сега започва приятното. Досега беше мъката, отсега е вече супер.

- Ще ги оставят ли на мира западните акули?

- Може да е сблъсък на някакви интереси. Но западните играчи са по-напред с материала. На нашите нищо не им пречи да им продадат бизнеса си и да си харчат парите в чужбина.

- Ти имаш ли охрана?

- Имам, но това не е гаранция, че няма да ми се случи онова, за което намекваш. Охраната само може да отложи нещата във времето. Но не е вечно решение. Ето, давам ти за пример с Жоро Илиев. Той взимаше жестоки мерки, но не отговаряше на ударите. И с това само отложи смъртта си с десет години. За да изчистиш проблемите си, трябва да отговаряш на ударите, а не просто да взимаш мерки. Това е като във футболен мач, в който единият отбор играе само в защита – неминуемо му вкарват гол.

- А как реагират твоите познати на твоите книги, обаждат ли те се, псуват ли те?

- Обаждат ми се, радват се, казват ми, че имам моралното право да напиша истината, каквато е. Защо имам морално право, ще се разбере от последните ми книги, живот и здраве. Има и такива, които мълчат, не ми се обаждат. Бих се радвал дори да ми се разсърдят, но те не се сърдят, което означава, че не ми мислят доброто. По-добре е, когато ти звъннат и кажат, що така бе приятел, не биваше да ме описваш така. Но щом мълчат, значи замислят лошотии.

- Какво могат да ти направят, да те утрепят?

- Могат да се пробват. Но ако решат да го направят, ще е много смешно, значи си признават, че са такива, каквито съм ги описал в книгите.

- Патова ситуация…

- Имат изход от нея – до мен стигнаха закани на някакви митични генерали, че искат да ме съдят, но се оказа, че няма такова нещо. Нека да ме съдят, да кажат, защо употребяваш нашите имена, това не е така. Познаваме се от доста години, толкова време не сме се карали, защо ни споменаваш и ни описваш по този начин, не можа ли да ни направиш по-добра фризура.

- За мнозина разумно мислещи ти си или идиот, или герой.

- Искам да го уточня. В никакъв случай не го приемам като геройство, не бягам пред огъня и не казвам, ах, както покойния Христо Калчев, ако ви кажа нещо, няма да изляза жив от студиото. Това беше пълна простотия, защото той не казваше нищо съществено, Бог да го прости. Пиша си го и изобщо не ми пука дали е опасно или не е. Проблемът е друг – аз ги пиша тези неща не за да се жалвам после, че ме страх да не ме убият. Ако ме убият заради тия романи, а не заради нещата, които съм правил в миналото, ще бъде много тъпо. А за всички неща от миналото ми ще разберете от следващите книги, ако реша да ги правим.

Б.А. В следващия брой на „Торнадо” очаквайте анализа на Румен Леонидов – към кого водят следите от неразкритото убийство на Георги Стоев!


Владо Даверов: Ще стане писател виждам, че има талант


Румен Леонидов, Владо Даверов и Георги Стоев

- Владо, по темата мутри и войната между групировките се изписаха стотици вестникарски страници, появиха се разни книги, разкази, романи, дори и един-два филма. С какво ще бъде по-различен вашият бъдещ телевизионен сериал „Имало едно време на Изток”?  

- Този път става дума за цялата истина за прехода, за който досега се разказваше само с журналистически догадки и чрез избрани полицейски клюки. Смисълът на тези романи е, че не ми ги разказва някой, който е чул от друг, на когото трети му го е казал, а всичко идва от човек, свидетел на събитията. Мнозина се упражняваха по темата, но ние сме малко облагодетелствани - 17 години са прилична дистанция от генезиса на родната мафия. Поредицата „Имало едно време на Изток“ ще излезе най-малко след три години, така че в този епос ще влезнат, ако сме живи и здрави, още сюжети от деня. Сценарият ще бъде дописан от очакваните и неочакваните събитията, които ще станат дотогава у нас. 

  - Не съм убеден, че БНТ ще субсидира тази сериал – все още са живи най-влиятелните герои на нашето време. Или се надяваш, че естеството на природата ще се намеси...

- Вярно е, че повечето медии се стъписаха от появата на Жоровите откровения. За първата книга „ВИС” имаше доста реакции, но никой още не се беше усетил, че става  дума за абсолютно истински събития. А след „ВИС -2“ Стоев, от когото се избиваха да искат интервюта, изведнъж престана да съществува. Най-големите вестници отказаха да пуснат откъси от неговите книги. С мотивите: не че ни е страх, но не е удобно – участниците в сюжета били с истинските си фамилии. Щом знаят, че са истински, значи признават, че разказаното за тях е самата истина. Иначе защо се плашат от героите в една книга? Май социализмът се завърна със страшна сила и отново книгите се делят на остри и тъпи, на опасни и безопасни, на удобни и неудобни...

- Дали действително медии у нас са зависими от силните политически силуети в сянка или за самите медии, това е само проза и не искат да й правят реклама...     

- Колкото е проза, толкова е и спомени, разказани едно към едно, без задръжки и лъжесвитеделства. Описват се живи хора, каквито са били в миналото. Някои от тях сега са мегабизнесемени на суперниво, други са известни политици, трети са пенсионирани кадри на ДС. Жоро разказва как са започнали, що за хора са като човеци, а това вече изглежда ги притесни. Две имена ги стресират най-много  – Гоцев и Маджо. Двама от героите в книгите, но точно тези имена ги изплашиха най-много. Ако ставаше дума за някой убит бандит, щяха с радост да пускат откъс след откъс. И щеше да излезе, че мъртвият е най-големият мръсник, че всички престъпления е извършил той.

- Каква е технологията на тези книги, как ги “произвеждате“? 

- Технологията на писането си остава наша тайна. Факт е, че много бързо работим и, според мен, много качествено.

- Можеш ли да кажеш, че и Жоро Стоев е писател?

- Не, но той тепърва ще стане...

- След като свършите поредицата...

- Не бе, Жоро въобще няма намерение да става писател, но ще стане. Лека полека, защото виждам, че му е в кръвта, че има талант. И като характеристика на героите, и като композиция на разказа, притежава забележително концентрирана мисъл, вярно чувство за ситуацията. Мисля, че като завършим този епос, Жоро вече няма да има нужда от мен.

- Това е много силно изказване...

- Абе, силно, слабо - това е положението. Никога не сме говори по този въпрос, но съм сигурен, че е доста отдавна изкушен от литературата. Той я познава, следи социалния и културния живот у нас, знае отлично кой кой е в различните среди, познава най-вече повечето хората, които правят днешния обществен живот. Явно умее да чете книгите и да влиза в тях, чувствителен е и колкото да е парадоксално, притежава тънка струна. Интелигентен е... А, това, че е интелигентен, се забелязва от сто метра.

- Бързо ли си допаднахте, или си паснахте в процеса на работата?

- Не знам как стана, да ти кажа, нищо нарочно нямаше. Изобщо не съм забелязал как се получи, почнахме да бачкаме и толкоз.

- Как се запознахте?

- Тук, в офиса на издателството, когато дойдох да довърша романите на Ицо Калчев. Седеше ето на този стол и по едно време видях, че се смее на моите дивотии. Нещо разказвах, не помня точно какво, но нито знаех кой е, нито, че е човекът на Ицо, Бог да го прости. Лека полека стигнахме до идеята и решихме да опитаме. И се получи. В абсолютен синхрон сме, нямаме никакъв проблем, освен с ранното ставане.

- Имало думи, на които той много държал....

 - Жоро си има пълни авторски права, не само думи, може да пременя каквото си иска - и сюжет, и глави, дори ако всичко е готово.

- Не бе, чух, че е настоявал за някои жаргонни понятия, че ти едва ли не си ги подценявал или нещо такова.

- Как да ги подценявам, като не ги познавам? Например има специален жаргон за поръчково убийство, ако то не се получи. Казвало се – „да не ти върже“. Има още десетки чисто специфични лафове за най-различни неща, известни само в този манипулиран паралелен свят, който се оказва, че не е толкова прост, колкото си го представяхме. 

 - Не е толкова прост, но се опитай „с думи прости“ да го обобщиш?

- В началото това са момчета на по 20-21 години, после порастват, парите ги променят, появяват се интриги между тях, отношенията им се променят с времето. Дори клошарите по улиците претърпяват развитие в отношенията си – днеска се мразят, утре се обичат, в други ден воюват и т.н. И при връстниците на Жоро Стоев е така... Но общественият им образ е изцяло изкривен от медиите и трябваше някой да ги опише – какви хора са в действителност, а не само да ги демонизират като някакви митични чудовища или животни. И те са човеци със своите слабости и положителни качества, със страхове, с лични проблеми, които не са имали друг изход, освен този, който е им е предложен от чичковците на демокрацията.