Елена Поптодорова пред Фрог: Трудно мога да си представя по-унизително и обречено състояние за България

Това каза пред Фрог нюз бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова във връзка с колебливата позиция на България да предостави военна помощ за Украйна. Ето какво още обясни тя:  

Г-жо Поптодорова, какъв прочит правите на посещението на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба у нас?  

Няма никакво съмнение каква е целта на неговото посещение. Както разбираме то е обиколно. Външният министър на Украйна прави тези посещения в порядък на спешност. Не е изненада, че нямаше никаква предварителна информация за него. Обиколката на Кулеба не влиза в обичайния жанр на външно-политическите посещения. 

Видяхме, обаче опити идването му да се представи като такова. 

Това е абсолютно неразбиране и опит за обезценяване на това посещение. За съжаление, доста анонимната председателката на външната комисия в парламента беше тази, която го определи като протоколно. Не, това е спешно посещение на външния министър на държава, която се намира в тежка война, атакувана от безмилостен агресор. Кулеба пътува през Румъния до държавите, за да поиска конкретна военна, военно- техническа помощ. Да я наречем помощ, за да не дразним нечии уши. Това изцяло е целта на посещението.

Имаше опит в началото да се представи неговото присъствие тук, за да благодари за това, което е направила България досега. Разбира се, Кулеба го направи съвсем искрено и всички ние видяхме това. Само можем да си представим, а може би и не можем, какво означава всеки един подпомогнат човешки живот. Същевременно той идва не просто при приятелска държава, а при много близка държава. Защото истината е, че исторически България и много по-тясно свързана с Украйна, отколкото се казва публично. Не случайно в неговата делегация е и председателят на асоциацията на българите в Украйна, и депутат. Имаше един специален призив към България като към много приятелска за Украйна страна да окаже конкретна помощ. 

С противоречията във властта относно помощта, не ви ли се струва, че по-скоро разочароваме Украйна? 

Разбира се. Затова толкова настоятелно и натрапчиво обяснявам каква е целта на посещението на г-н Кулеба. Това разочарование не се е появило от днес или от вчера. Ние, за съжаление, даваме една последователна линия от объркани и двусмислени политически знаци по отношение на най-важната част от помощта за Украйна. Смятам, че правителството трябваше да има куража и лидерството да пренебрегне всякакви конюнктурни особености и да вземе своето решение. Добре, то не може да го вземе. Липсва такава решителност. И тогава пък дойде очакването, че поне парламентът ще може да встъпи в своята роля. Трудно ми е да разбера днешната липса на лидерство и личен интегритет.

Ще ви върна към начина, по който тръгнахме към членство в НАТО. Много са забравили за драмите около едни водоноски, които трябваше да пресичат територията на България от Румъния към бивша Югославия през 1999 г. Имало е поредица такива критични моменти. Да не говорим за самата война на Милошевич в бивша Югославия. Не съм свикнала да виждам липса не само на кураж, но и липса на яснота на позиции от политици, облечени в много висока отговорност. Точно това се случва. Помислете само какво се случи с предложението за изслушване на Володимир Зеленски в НС, което не е никаква военна помощ. Ми то е още в комисия! Ние два месеца сме във война, а това предложение “отлежава” в комисия.

Същият ден гръцкият министър-председател направи същото предложение пред своя парламент. Опозицията стана, изръкопляска на крака и на мига се реши този въпрос. Значи този парламент, който е политическият двигател на най-важните решения у нас, даже не може да реши за едно изслушване на Зеленски в период, в който има надпревара между националните парламенти да бъде канен. Двете проекторешения на ДБ и на ГЕРБ- СДС отлежават от 20 дни във външната комисия. Сега се оказа, че няма доклад и не може даже да влезе в пленарна зала това половинчато и сакато решение, което най-накрая добутаха във външната комисия. Какво да ви кажа?! Потискащо и омерзително е всичко това. 

Какво ще ни коства подобно поведение в международен план?

Веднага ще ви кажа - свидетели сме на  продължителен и агоничен гърч. Чуваме за голямата роля на България и за високото доверие, което имаме в двете си семейства - ЕС и НАТО. Фактите са следните - България отива към все по-голяма изолация, особено в нашия регион. И ще ви кажа - по-лошо е от изолация. Просто няма да ни броят. Хем сме там, хем ни няма. И трудно мога да си представя по-унизително и по-обречено състояние. То няма да е само заради нашето поведение, страхливост и лицемерие, на фона на много висока и отчетлива ангажираност на околните държави. Вижте какво става - двигателят в региона стават Полша, Румъния, Балтийските държави. Процесите в нашата част на Европа ще се движат от тях. Амбициите и шансовете ни да сме лидери в региона са занулени. Всеки, който твърди друго просто подвежда обществото. Моята работа е със съюзниците ни. И постоянно ме питат какво се случва. И няма добър отговор. За мен тази външно-политическа и дипломатическа перспесктива на страната ни е все по-нерадостна. 

Какво изпитвате - срам, гняв…

Всичко. Омерзение и безпомощност също. Нямам реални властови лостове и възможности. Но мога да говоря и го правя. За съжаление, това остава без последици. Знаете ли - в ситуация съм на тягостно усещане за безпомощност, когато виждаш как влака се е засилил без спирачки по нанадолнището. 

Интервю на Катя Илиева