Ервин и Илхан: Накарахме американците да ни завиждат, че сме българи

Двама младежи, българи‒мюсюлмани от област Благоевград ‒ Ервин Даутев и Илхан Киневирски се завърнаха току‒що от семинар на остров Крит. В него участваха младежи от повече от 10 страни – Гърция, Италия, Дания, Турция, Германия, Румъния, САЩ. Международната образователна програма “Зрънцата на нашето бъдеще”, по линия на която двамата бяха на остров Крит, се организира от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество от 2004 г. Фондация Българска Памет спонсорира участието на двамата младежи в семинара. Тя финансира инициативи за насърчаване на възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и национални ценности.

интервю на Ана Кочева

‒ Преди броени дни се завърнахте от евроатлантическия семинар „Зрънца на нашето бъдеще”, който се проведе на остров Крит, Гърция ? Как стана възможно вашето участие?

Ервин: Да. Това беше семинар на Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество за обучение на млади лидери - едно истинско предизвикателство. Несъмнено всички израстнахме личностно там, а и срещите с много и различни хора оставиха неизтриваеми спомени и впечатления в мен. Това стана възможно за нас двамата с Илхан благодарение на Фондация Българска Памет, а също сме благодарни и на зам. ‒министър Августина Цветкова, която е предложила на фондацията да подкрепи тази международна образователна програма.

Илхан: Да добавя нещо за семинарите на програмата „Зрънца на нашето бъдеще”... Провеждат се вече 6 години - 14 дни на остров Крит и 4 дни Атина. Посрещнаха ни много гостоприемно още на летището. Бяхме младежи от целия свят с коренно различно мислене, но еднакво емоционални и енергични. Благодарим специално на д-р Милен Врабевски, че избра нас да представим България на този международен форум. Освен изключително приключение, това беше и отговорност за нас.

‒ Каква беше основната идея на семинара ? Успяхте ли да се представите като екип, заедно с другите двама български младежи ?

Ервин: Главната задача беше да насърчат и образоват младите хора като бъдещи лидери, работещи за сътрудничество и интеграция на младежите в рамките на НАТО. Мисля, че успяхме да се сработим в екип. За тези близо три седмици създадохме много истински приятелства.Това, че бяхме от различни точки на света, изобщо не се оказа пречка, за да се опознаем добре. По време на лекциите и симулационните игри работихме като истински колектив, въпреки че всеки един има различен и уникален характер. Всеки носи част от традициите на своята страна.Но същевременно всички ние сме едни и същи - млади хора, които се интересуват от едни и същи неща, четат едни и същи книги и гледат едни и същи филми. Всеки един от тези хора малко или много промени живота ми.

Илхан: Общото между нас беше и това, че всички искаме да бъдем лидери в бъдеще по един или друг начин, от семейството до лидери на работното място. Не бяха една и две и разликите ни. Една от най-големите беше в различните религиите на участниците. Но тя се усещаше като някаква екзотика около преживяването, без да изиграе особена роля в отношенията ни. Накрая си обещахме да си пишем всяка седмица за случващото се покрай нас - много сериозна инициатива. А като екип представихме България с три незабравими презентации, едната от които трябваше да изиграем. Повечето чуха за пръв път за нашата страна, но със сигурност ще запомнят нашите презентации...

‒ Какво ще запомните от участието си в този семинар?

Ервин: Научих, че човек се чувства истински удовлетворен и щастлив, когато общува пълноценно и е част от общност, когато се изявява и е ценен заради своите качества. Бъдещето принадлежи на позитивния човек, който е разбрал цената на образованието и търси начините за реализация. Научих много за планетата и проблемите, свързани с нейното опазване и защита, научих много за НАТО и неговите инциативи, научих,че винаги ще има хора, които се занимават с каузи с идеална цел и това най-много ме развълнува.

Илхан: Научих неща, които не се преподават в училище. Започнах да си задавам много въпроси, свързани с бъдещето ми. Още от втория ден след тази програма започнах да прилагам методи, които научих там, например “Първо изслушвай и разбирай другия, след това казвай твоето мнение”. Освен това започнах да се чувствам горд, че съм българин. Това започна още с първото ми участие в инициативи на Фондация Българска Памет. Започвам да мисля с какво бих могъл да допринеса за развитието на родината си. Намирам някои отговори, които изпълнявам, било то в чужбина, било то в България и резултатите не закъсняват. Едно просто примерче – накарахме американци, които бяха с нас на остров Крит да ни завиждат, че сме българи. Мисля, че това е добро начало.


презентацията на българската група

‒ А в какви други инициативи на неправителствени организации сте участвали ? И в кои проекти виждате най-голям смисъл?

Ервин: През последните две години съм участвал във всички образователни и евро-интеграционни проекти на Фондация Българска Памет. Това ме амбицира изключително много. За това време просто пораснах и развих повече чувство за отговорност. Няма нищо по-мотивиращо от одобрителния поглед на хората, на които държиш. Тогава се стремиш да дадеш най-доброто от себе си. Развих и колективно мислене, което преди беше ограничено в рамките на моя клас. Сега се чувствам гражданин на света (особено след Гърция). Моите родители са учители и много добре разбират и виждат проблемите на младото поколение. Те самите търсят пътища за мотивация на младите хора и посрещнаха с ентусиазъм тези мои участия, защото споделят ценностите и мисията на фондацията на д-р Врабевски.

Илхан: В инициативи за подпомагане младите, ентусиазирани българи да се докоснат до европейското, чуждото. Взимам участие, защото се замислям и за това какво какво притежаваме ние българите. Преди да участвам в инициативите на Фондацията Българска Памет не съм си мислел, че е възможна подобна подкрепа от родителите ми, близките и приятелите ми. Но откакто участвам, се уверих, че съм грешал. Ако близките и приятелите ми не ме подкрепят в това, което правя, не мисля че има смисъл да го правя. Чувствам се като лидер с хилядна армия зад себе си, която не спира да скандира “продължавай напред”.

‒ Как се почувствахе, след завръщането ви в България ?

Ервин: Почувствах,че съм на мястото си. Най-хубавото е, че където и да съм в Европа, освен подаръци и сувенири, нося на моите близки и частица от мястото, където съм бил. Те го усещат и в поведението и в знанията ми. Моята приказка за Европа продължава и моето ковчеже се пълни с богатствата на страните, които съм посетил, но те принадлежат изцяло на България, защото нея нося в сърцето си !

Илхан: Горд ! Представихме България в добра светлина, такава каквато е, и впечатлихме дори и най-големите критици присъстващи там. Още със слизането от самолета, погален от слабия дъжд, който валеше, се почувствах все едно, че пристигам в Рая. И наистина пристигнах в Рая за мен – България! Няма по-хубаво място !