М. Филипова: Корупцията не се лекува с аспирин

Интервю на Милан Николов


-Г-жо Филипова, нека за начало да разясните на читателите ни с какво точно се занимава инспекторатът към Върховна касационна прокуратура, който водите?

Инспекторатът е отдел към ВКП, който проверява всички сигнали на граждани и дружества, обществени организации, сигнали от изпълнителната власт, които най-често са насочени срещу бездействието на органите на прокуратурата, забавеното и неефективно разследване на престъпни посегателства срещу личността и собствеността. Хората ни сигнализират за всички безхаберния в държавата и смятат, че прокуратурата трябва да въведе ред. Прави са, защото когато някой държавен чиновник не си върши работата и неговите началници нехаят или са свикнали с това, че обикновеният човек трябва непрекъснато да се моли и да се чувства виновен, че ги кара да работят, надеждата е в прокуратурата. За съжаление не във всички случаи прокуратурата е компетентна, за да се намеси. Хората се оплакват не само от несправедливо правораздаване, те търсят от нас това, което очакват - а именно да ги защитим от всичкото безхаберие на всички държавни органи в страната. Инспекторатът е и звено, което наблюдава всички дела срещу магистрати, които за момента за съжаление са твърде много – 62. Не твърде много като работа, а като престъпления. За една такава държава като България, това е твърде много.

-Получавате ли много сигнали, какви са нарушенията, за които най-често ви сезират?

В отдела постъпват около 2000 сигнала годишно. В основната част сигналите са насочени към несправедливи съдебни актове, в които хората виждат корупция. За съжаление е много трудно да се докаже корупционно престъпление на базата на един незаконосъобразен съдебен акт. Малцина се сещат, че престъпленията по служба са корупционни престъпления. Поставя се обаче въпросът, дали съществуващите в НК текстове за престъпление по служба и престъпление срещу правосъдието отговарят в пълна степен на обществените отношения, които следват да регулират – категорично не. Към днешна дата, януари 2010 година се изисква от нас да търсим наказателна отговорност за престъпления по служба по текст, а именно чл. 282 от НК, който е създаден преди повече от 40 години. Няма как нещата да бъдат регулирани с тази норма. Нека хората да не очакват чудеса от прокуратурата в борбата с престъпността в съдебната система. Не може едно тежко заболяване като корупцията да се лекува с аспирин. Прокуратурата няма адекватни инструменти – законодателство, с което да провежда борбата с корупцията в съдебната система. Но по-страшното е, че нито една законодателна власт не реагира адекватно на ясно поставените искания за промяна на законодателството в тази сфера. Може би е време вече да спра да говоря, защото няма чуваемост. За последно ще дам ясен отговор на въпроса защо е толкова болна съдебната система? Защото няма адекватно лекарство и докато това не се разбере и безсмислено да се харчат европейски пари за форуми и конференции. Има проблем, за който съществува решение, но то не е във властта на прокуратурата.

- Вероятно е принцип на работата ви да проверявате всеки един сигнал. Какъв процент от тях са реални? Попадате ли често на „разчистване на сметки” между магистрати?

Във ВКП се проверяват всички сигнали, в които се задържат данни за дисциплинарни нарушения и престъпления, извършени от магистрати. 80 % от сигналите са реални. Трябва да уточним обаче, че „реални” не значи за действителни престъпления, извършени от прокурори и съдии, а за проблеми в работата на прокуратурата и съда. Защото хората се оплакват от бавното съдебно производство, а в много от материалите четем голямата човешка мъка. Много е тежко, когато те в своите сигнали изброяват починалите свои близки, които не са успели да дочакат присъдата за престъплението, което е преобърнало съдбата им. В жалбите понякога ясно се вижда, че в съдебната система работят и бездушни чиновници, които освен че трябва да бъдат безпристрастни, трябва да усещат и призванието си – да връщат вярата на хората, че за всяко престъпление ще има наказание, че държавата ще ги защити от лошите, че съдът ще бъде обективен да върне заграбеното. Нека да не забравяме, че всяка власт е дадена от Бога. Моралът на някои от хората в съдебната система трябва да се промени, за тези, особено които го нямат.
Макар и рядко, се случва разчистване на сметки между магистрати, но това е една твърде деликатна тема, а хората едва ли се интересуват от нея. Магистратите, които са били прицел на разчистване на сметки знаят, че ние сме се отнасяли винаги твърде сериозно и не сме позволявали това да се случи.

- Колко магистрати са сгафили за миналата година? Когато се установи вина, какви са най-често наказанията? Стига ли се често до образуване на съдебно производство?

За миналата година сме констатирали, че 76 магистрати при работата си са допуснали дисциплинарни нарушения. За тях са наложени следните наказания : на 12 им е направена забележка, на 8 порицание, на 34 им е обърнато внимание, двама са освободени от заеманата длъжност, 1 е понижен и на 1 му е намалена заплатата. През миналата година са образувани 8 наказателни производства срещу магистрати.

- Неволните грешки на даден прокурор могат ли да се превърнат в престъпление? Какъв е критерият, който определя дали дадена грешка е неволна или умишлена?

Не, неволните грешки са отстраними в голямата им част и те не могат да се приемат като престъпление. По отношение на въпроса ви как се определя дали един магистрат е сгрешил неволно или умишлено, трябва да ви кажа, че в този въпрос влиза един цял раздел от наказателното право. Поради което в едно такова интервю много дълго бихме беседвали. Искам да ви кажа, че престъпленията по служба са винаги умишлени,

- Защо според вас обществото е настроено срещу магистратите? От проверките ви е видно, че корумпираните са шепи хора. Не е ли глупаво честните прокурори и съдии да берат срам заради шепа техни корумпирани колеги?

Ще ви отговоря по един вероятно неочакван за вас начин. Защото съдебната система е болна от липса на ефективно законодателство, от ялови скъпо струващи експерименти, какъвто е настоящият Гражданско процесуален кодекс, тежък и формален наказателен процес, неуредени в действащото законодателство обществени отношения, инцидентни поправки в НК. За съжаление негативите от всичко това се преписват като персонална вина на магистратите. Считам, че трябва колкото се може по-скоро да се създаде нов Наказателен кодекс. Поправките в настоящия са неефективни. И този кодекс трябва да се създаде не в рамките нa месец – два, а в срок за 2-3 години с ефективното участие на изявени юристи, представители на правната наука и практика. В системата работят хиляди честни специалисти, които са принудени да носят негативите на шепа техни колеги. И тук ще спра с изказа си, защото не искам да казвам неща, които ще бъдат много неприятни за хората, които петнят системата.

- Имате ли в момента данни за магистрати, които са свързани с престъпни групировки?

За съжаление няма да мога да отговоря на този въпрос.

- Как бихте постъпили, ако получите сигнал за корупция, насочен към много уважаван от вас и съвестен прокурор, който винаги е бил повече от перфектен в работата си. Ще вложите ли лични чувства и пристрастия?

Първо, трябва да сте сигурни, че няма аз да извърша проверката, ще я възложа на някой друг колега без да въздействам. Но трябва да ви кажа, по сигнали срещи такива прокурори се работи безпристрастно, както по всички останали, за да не остане сянка на съмнение, че именно хора, които са твърде уважавани към тях има други стандарти. Към тях проверката е изключително задълбочена и професионална, но винаги си правя отвод, когато смятам, че по някаква причина няма да бъде обективна. Но ето от 2000 сигнала има около 70 нарушения, което значи, че не всеки сигнал означава, че той е извършил корупционно престъпление. Най-тежко е, когато образуваме дела срещу колеги, правим го с чувство за отговорност, но и се чувстваме омърсени без да имаме вина или съпричастност. Когато видим в новините задържан магистрат, усещането е, че късаме част от собствения си организъм. Част от един жив организъм. Много трудно се разбира болката, която изпитват хората от системата, които работят по дела срещу магистрати. Работата срещу магистрати, не като да работиш по всички останали престъпления. Да работиш срещу магистрати в системата е твърде отговорно и понякога много трудно и опасно, защото заставаш лице в лице срещу хора с власт и пари.

- Ще ви задам един въпрос, на който болшинството от хората не знаят като че ли отговора. Може ли на един прокурор да се заведе дело? Или те са недосегаеми, както смята голямата част от хората?

Съвсем не е така. Конституцията и законите на страната важат за всички. Прокурорите не стоят нито над Конституцията, нито над законите. Няма от какво хората да се притесняват, ако считат, че имат основание да заведат дело, никой няма да им попречи.

- Действат ли реално и вършат ли работа специалните звена към ДАНС и ГДБОП, които наблюдават корупцията в съдебната система?

Звената за борба с корупцията в съдебната система работят съвместно с инспектората към ВКП на принципа на екипността. Това, което постигаме , като резултати, е благодарение на техния изключителен професионализъм съчетан с този на колегите в отдела. Зад цифрата 62 дела срещу магистрати седи работата по тежки оперативни дела на МВР и ДАНС и професионалното ръководство от страна на прокуратурата.

- Темата Никола Филчев изчерпана ли е в работата на инспектората към прокуратурата? Работите ли още по факти, свързани с този ваш колега?

Инспекторатът на прокуратурата не е оставил без отговор нито един сигнал, без значение към кой е бил насочен. И мисля, че вече е крайно време да се отнасяме с повече отговорност и уважение когато говорим за главните прокурори на България. Защото всеки един от тях за времето, за което е бил на този пост е понесъл тежкия товар на отговорност и негативи, за които никога не се говори. Отговорност и негативи, произтичащи от битката за законност и ред, която не всякога е одобрявана от властимащите.

- Влиза ли в правомощията ви да проверявате действащ главен прокурор? Идвали ли са сигнали срещу г-н Борис Велчев? Как действате при евентуален подобен сигнал, ако е в правомощията ви?

Вече казах, че за прокуратурата няма недосегаеми. Няма хора извън закона. И се учудвам защо някой смятат, че човекът на науката, преподавателят по наказателно право ще си позволи да не зачита законността. Нямам притеснения, ако пристигне такъв сигнал. И двете звена на ГДБОП и ДАНС работят по всички сигнали за всички нива в съдебната и изпълнителната власт. Истината е, че когато някой прокурор е сгрешил, хората виждат вина и на главния прокурор, което е твърде несправедливо. Но в едно демократично общество трябва да сме готови да поемаме и критиките, които дори и несправедливи са носители на човешките послания до нас.

- Къде е по-лесно един магистрат да се корумпира, в работата като съдия или като прокурор?

Много ме затруднява този въпрос, защото няма еднозначен отговор. Въпрос на човешки морал и чувство за отговорност. Не може да се каже, че работейки в едната система човек може по-лесно да се корумпира. И съдията и прокурорът могат да се корумпират, ако нямат нужните морални устои.

-Къде и как да подават сигнали гражданите, които имат информация, че даден магистрат е корумпиран?

Сигналите могат да бъдат подавани до главния прокурор или директно в отдел „Инспекторат”. Когато гражданите не са в София или имат някакви притеснения, че пишейки на хартиен носител, минавайки през няколко кабинета може да изтече информация, която може да накърми правата им, могат да се обръщат към звената на ГДБОП и ДАНС по местоживеене. Не сме върнали нито един гражданин, който иска да ни съобщи за корумпиран прокурор или съдия. Дори по електронната поща получаваме сигнали. Проверяваме дори и анонимни сигнали, понякога хората се страхуват да кажат името си, но това не означава, че сигналът им остава непроверен, когато той съдържа конкретни данни за конкретно нарушение или престъпление.