Вторник, 19 Септември 2017, 14:48
Frognews
6| 15462 |06.06.2017

Ген. Стефан Стефанов: Каракачанов да хване здраво котката за опашката, за да е в час с армията

.
Стефан Стефанов
За избора на ”Грипен” - когато политиката влияе на експертизата, конфликтът е неминуем. Решението на Борисов за ”Царицата на боя” е подсказано от съветници, на заплата от задокеански спонсори. Дали с нашето угодническо поведение няма да превърнем Черно море в Червено? Каракачанов да хване здраво котката за опашката, избърза с отхвърляне на Доклада за ограничените възможностихна на армията.
Това казва за Frog news военният разузнавач и бивш зам.-шеф на военното ни разузнаване ген. Стефан Стефанов.

- Г-н генерал, наскоро имаше Консултативен съвет по националната сигурност при президента. Разбрахте ли каква беше целта му и дали я постигна?


- Обявената тема, поради която беше свикан Консултативния съвет по национална сигурност, разкрива една от целите, която преследваше президентът Румен Радев. Да бъдат анализирани рисковете и заплахите за националната ни сигурност и набележат мерки за противодействие. Според него тази цел е постигната и той изказа удовлетворението си от факта. Неизяснено обаче остава мнението му за другите цели, които прозираха зад решението, да свика КСНС четири месеца след встъпването му в длъжност. Успял ли е да вмести, в рамките на регламентирания протокол за провеждането на този най-висок президентски форум, поведението на лидерите на парламентарно представените партии при воденето на дебатите? Очаквал ли е повече? Знаем, че политиката е изкуството на  възможностите. Постигнатият консенсус за сметка на какво е? На равностойни аргументи или на премерени отстъпки? И най-важното, може ли да считаме, че с успешното провеждане на Консултативния съвет се слага началото на възстановяване на неговия авторитет и значимост, както е предвидено по Конституция ? Ние можем само да гадаем за крайния резултат, но някои факти разкриват, че в по-голямата си част и тези цели са постигнати.

- Можете ли да бъдете по-конкретен ?

Най-тривиалното. Нямаше демонстративно напускане от лидери на политически партии, както бяхме свикнали да наблюдаваме през последните години. Все пак, четири часа на една маса са си четири часа. Чест му прави и на президента, че изказването му след това беше премерено и национално отговорно. Нямаше грандомански съвети или изфабрикувани обвинения, както при предишния президент, към държавни ръководители на други страни.

- Но на много хора не им стана ясно, какви са рисковете и заплахите за България? И защо бюджетът за отбрана трябва да достигне 2% от брутния вътрешен продукт чак през 2024 г. ?

- Рисковете и заплахите за страната ни произтичат от настъпилите промени в средата за сигурност. Това е и най-удобният отговор на водещите ни политици на този въпрос. Малцина от тях осъзнават, под тази обща формулировка, взаимствана от докладите на специалните ни служби, какво се крие.  А то е, че ние не можем да разчитаме единствено и само на членството ни в НАТО и ЕС, а трябва сами да гарантираме сигурността на границите, суверенитета и териториалната цялост на страната. Националната ни сигурност е преди всичко приоритет на българските държавни институции. А това означава, че е дълг на правителството. Например, да гледа с „четири очи“ какво се залага, като въоръжено присъствие, в дългосрочен период, на източната ни граница. И дали с нашето угодническо поведение не разчистваме пътя за превръщане на Черно море в Червено, след режисиран кървав конфликт. На южната и западната ни граници, благодарение на неадекватното ни поведение, външната ни политика е сведена до закъснели констатации и раболепни прегръдки, без да бъдат отчитани ескалиращите местни проблеми и потенциалните възможности да бъдем потопени в тях. На север е „затишие пред буря“, във връзка със запазващите се разногласия по съвместното използване на приграничните транспортни комуникации и исканията на живеещото в северната ни съседка българско компактно население. И над всичко това витае несигурността от възможен терористичен акт, по подобие на този от бургаското летище.

Народът ни ще разбере най-добре за сериозните ни проблеми по предотвратяването на връхлитащите ни рискове и заплахи пред националната ни сигурност,  ако поредният външен министър, след като сдаде поста, вместо да бъде изпратен като наш представител в авторитетни международни организации, в някоя екзотична страна, бъде подведен под съдебна отговорност за неизпълнение на служебните му задължения като министър.

- А по отношение на бюджета за обрана ?

- Решението бюджетът да достигне лелеяната цифра 2 % от брутния вътрешен продукт до 2024 г., е на базата не толкова на военна експертиза, колкото на политически сметки. Заложеният бюджет за армията ни за 2017 г. трябва да достигне 1.52 % от БВП. Трябва! Което не означава, че в момента правителството има нагласата да го постигне. Оттам нататък, според разчетите на финансовото министерство и съобразявайки се с техните дългосрочни прогнози, за нарастването на БВП се предвиждало едно плавно увеличаване на разходите за отбрана, което да достигнело своя апогей в далечната 2024 г. Това е официалната версия. А скритата цел – отлагане на проблема. „Когато идеите се провалят, думите вършат добра работа. Особено обещанията !“ – твърдеше навремето известен немски философ. До 2024 г. ще имаме поне още едно правителство, което от когото и да бъде оглавявано ще бъде в края на мандата си и ще бъде за него без значение, ако понесе отговорността от неизпълненото обещание. Освен това България ще е приета вече в Еврозоната и ако има външен натиск, по посока за увеличаване на разходите за отбрана, какъвто се очаква, друг да му мисли.

Спомням си за известния руски генерал Александър Лебедев, вече пенсионер, когато стремглаво се изкачваше по стълбите на държавната администрация на Русия, обичаше да казва – „Аз съм за стабилността. Но не само да си запазиш креслото под задника днес, а поне и за утре“.

- Как ще коментирате разногласията между президента и премиера по проектите за модернизацията на армията? Президентът Румен Радев като пилот първи клас е за Военновъздушните сили, а премиерът Бойко Борисов е за "царицата на боя", както той се изразява. Може ли да вървят едновременно трите проекта за модернизация на армията и не е ли това мисия невъзможна?

- Разногласията са основателни и…разбираеми. Когато политиката се опитва да влияе на експертизата конфликтът е неминуем. Въпросът Ви има пряко отношение към избора за закупуването на определен тип бойни самолети за българските ВВС. Да коментираме познанията на премиера в тази област е излишно. Освен „царицата на боя“, някой от неговите съветници би трябвало да му разясни, че има и „бог на войната“, в лицето на артилерията, на когото би трябвало да се отдаде още по-голямо внимание.

По-важното в случая, според мен, какви са мотивите на двете страни за това скрито противопоставяне. Поне за едната това е свързано с политическото й оцеляване, в дългосрочен аспект. В неизгодна ситуация се оказа премиерът Борисов. Опитът му да прехвърли отговорността по избора на предпочитания от специалистите изтребител „Грипен“ на кабинета „Герджиков“ завърши с неуспех. Обиграният юрист формулира решението на служебното правителство като: „решение, да се вземе решение за закупуването на „Грипен“ от редовното правителство. Нищо необвързващо за професора. И върна „топката“ на Борисов. И тогава на последния му беше подсказано оправданието с „царицата на боя“. Безспорно, не без участието и под давлението на някои съветници, коти са на заплата от задокеански спонсори.

Постигнатият консенсус трите проекта за модернизацията на бойната техника на Сухопътните войски, ВВС и ВМС да стартират едновременно е „соломоново решение“, с краткосрочен ефект и твърде съмнителен краен успех. Избраната философия – „на всекиго по равно“ е погрешна, но работи в полза на Борисов. Президентът Радев успя да ограничи неговите въжделения като наложи искането си, за определяне на конкретни срокове на различните етапи по превъоръжаването, с  цел „ускореното“ им развитие. Безспорно, негово постижение е и взетото решение до края на текущата година правителството да приеме план за достигане до 2024 г.на 2 % от БВП за военни разходи.

Налага се изводът, че достигнатата патова ситуация на първият Консултативен съвет, в отношенията президент – премиер е най-доброто, което можеше да бъде постигнато. Тя не изглажда съществуващите разногласия, но дава надеждата и на двете страни за постигането на преследваните цели по пътя на преговорите, в едно по-далечно бъдеще.     

- Г-н генерал, как ще коментирате решението на правителството на Бойко Борисов да отмени Доклада за отбраната на служебния министър , в който той говори за ограничени възможности на армията? Не е ли дори достойно да се каже, че  армията изпълнява ограничено конституционните си задължения. Та само некомплектът на армията е повече от 30%.

- Задавате ми риторичен въпрос. Споделям Вашите оценки. Нещо повече. Убеден съм, че служебният министър на отбраната ген. Янев няма да си позволи да изопачава информацията за състоянието на въоръжените ни сили и я поднесъл във възможно най-дипломатичен вид. В същото време съм впечатлен от прибързаната реакция на министър Каракачанов и съгласието му да бъде вкаран в преднамерено създадена ситуация за оценка на моралните му качества. Настоящите възможности на българската армия са ограничени. Категоричен и не подлежащ на съмнение извод. Освен ако не бъде подбран нов екип за изготвянето на търсената оценка за цялостното й състояние. А за незавидното й положение са виновни предшестващите правителства и особено предишният ни президент.

Позволявам си да напомня на уважаемия от мен, сегашен военен министър, един съвет от великия Марк Твен – „Човек, който носи котка за опашката, научава неща, които няма как да научи по друг начин…“. Става въпрос за генерал Янев. Познавам го. Много котки е носил и много неща е научил… Сега и Вие, министър Каракачанов, държите в ръката си една. Гответе се да научите неща, които няма как да научите по друг начин, освен ако я хванете здраво за опашката.

- В тази връзка, какво смятате за идеите на министъра на отбраната за наборната и доброволната армия, за разширяване на военното обучение в училищата, за вдигане на заплатите на военнослужещите и др. Ще се справи ли с част от задачите екипът му?

Добри намерения. Звучат напредничаво, но дали са реалистични?!  При осигуряване на необходимото финансиране, може би... Министър Горанов обаче се застрахова предварително, заявявайки, че за армията, допълнителни средства за тази и следващите години не се предвиждат. При очертаващата се ситуация действията на екипа на военния министър, колкото и да са добронамерени, са обречени на неуспех. Хубавото е, че при преследването на тези цели министърът на отбраната ще има безрезервната подкрепа на президентската институция. Лично аз обаче не съм оптимист в крайния резултат.

- И един последен, встрани от темата въпрос, какво очаквате от насрочения през септември т.г. 9 – ти конгрес на Съюза на офицерите и сержантите от запаса  и резерва (СОСЗР)?

- Надявам се конгресът да предостави възможност за провеждането на един смислен и задълбочен дебат по няколко основни и от изключително значение за бъдещето на Съюза теми. Трябва да се вземат отговорни решения по въпросите за обновлението, както на неговото ръководство, така и на редовия му състав. На следващо място, по обединението в рамките на  СОСЗР, на разнородните, около 50 на брой, военнопатриотични структури. И не на последно място – за насоките за бъдещото му развитие. Професионално-съсловна, синдикална или патриотична, надпартийна организация ?

Не е тайна, че кандидатурата ми е издигната за член на ръководните органи на Съюза – Националния съвет и Управителния съвет. Очаквам сблъсък на идеи за бъдещето на съюза. Символично е, че в годината на Левски, обявена за такава във връзка с 180 г. от неговото рождение и годината, когато отбелязваме 100 г. от трагичната гибел на полк. Дрангов запасното войнство трябва да вземе тези важни решения. Обнадежден съм от характера на дискусиите, които в момента протичат, по повдигнатите въпроси. Предстоят промени. Дори и поради причината, както казваше полк. Дрангов, че „не може младо вино да се налива в стари мехове !“.   

Интервю на Красен Бучков

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Атанас Русев: Министър Нено Димов е срам за правителството, да си ходи 0| 759 |19.09.2017 . Проф. Мария Славова: Няма правни основания за отказа на президента Радев да издаде указ за назначаване на председател на ВАС 1| 3678 |17.09.2017 . Симеон Иванов: Искаме Иван Бояджиев посмъртно да бъде произведен в генерал 2| 4225 |15.09.2017 . Васил Филипов: С газовия Хъб ”Балкан” премиерът Борисов отново налага хегемонията на Газпром в Югоизточна Европа 9| 13607 |12.09.2017
Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах