Хр. Генчев: Съветските паметници – в двора на руския посланик

Той е роден перз 1934 г. в Габрово. Завършил е архитектура в Инженерно-строителен институт, сега Университет по архитектура, строителство и геодезия. Бил е председател на Съюза на архитектите в България през 1990-1992 г. Кандидат за вицепрезидент на България с Димитър Попов през 1992 г. Автор на многобройни публикации по геополитически и културнополитически проблеми, както и на 9 книги.

Интервю на Васил Василев

- Арх. Генчев, защо вече 4 години България е в ЕС, а ни приемат за държава „втора ръка”?

- Всичко зависи от нас. България по време на Балканската война съвсем не е била страна на втори план. Мнозина са считали, че ще въведе ред на целия Балкански полуостров. Какво означава да сме на втори план? Това е един комплекс на мнозина наши сънародници, които лесно обясняват със собствените си недостатъци и липса на капацитет. Аз никога не съм се чувствал човек втора ръка. В това отношение журналистите се държат много безотговорно. Има ваши колеги, които говорят неприятни и смущаващи неща за собствената си страна. Тук нямам предвид някаква цензура и налагане на забрани, говоря за истината. Това сигурно е пътят към журналистическата кариера. Трябва да имате силата да назовете лошото, но в същото време да давате кураж на народа. Когато му се навира постоянно главата в тези истории, няма как да намери сили и да реши проблемите си.

- Води ли се война между ЕС и Русия за България?

- Това аз не мога да ви кажа. Но знам, че не е хубаво да няма интерес към една страна. Хубаво е, че се обръща внимание, но нека да се помисли какво целят и Русия, и Европейският съюз. Да се прави разлика между хората, които работят за българските интереси и онези, които са вредители. Ние не можем да се правим на ощипани госпожици и да отказваме всички предложения.

- Турция заяви, че издигаме нова Берлинска стена на общата ни граница. Има ли опасност да развалим отношенията помежду си?

- Турция би предпочела да има подкрепата на България за ЕС. Но как може да стане това, като има насадени конфликти? Те не могат да бъдат игнорирани. Турция дължи по договор пари на тракийските българи. Ние също имаме интереси, които навлизат в турска територия. Може би трябва да се изгради газов терминал на турското крайбрежие. Тези неща не са решени. Взимаш – даваш. Турция се опитва да укрепи позициите си в мюсюлманския свят и дори да доминира, да стане водеща сила там. Това са амбициите на Ердоган.

- Такава ли е ситуацията с Гърция и Македония?

- Мисля, че там проблемът въобще не е в името – дали да е Македония или не, а за териториални претенции. Ако беше само до името, още по Титово време щяха да се решат нещата. Какви са претенциите на гърците, никой не знае. Пред света те само загатват. Македонците, ако искат да оцелеят, трябва да отнемат този коз от ръката на южните ни съседи.

- Отърси ли се вече българинът от сянката на СССР?

- Няма поколения без проблеми. Да не смятате, че нашите родители са живели по-лесно от нас? Какво иска народът? Да живеем като датчаните ли? Там е такава убийствена скука. Няма да издържим. Оправянето започва от себе си – дали си е измил съдовете, дали му е чист домът, как се отнася с децата си и пр.

- Харесва ли ви София в момента? Европейска столица ли е?

- Разбира се, нали е в Европа. За мен София е чуден град, който познавам дълбоко. Аз заставам на определени места, от където гледам София. Има и такива, от които гледам да бягам. Знам всяка метростанция как е построена. Знам къде е правено по проект и къде по моята дисертация. Когато властта попадне в ръцете на един издигнат монарх, се правят великолепни неща. Същото е направено и в Париж, но по много брутален начин. Възмущават ме огромните сгради, където човек се губи. Обичам да ходя по „Граф Игнатиев”, например. Тази улица е направена сякаш лично за всекиго.

- Какво е отношението ви към моловете?

- Не ми харесват, разбира се. Всеки архитект, който уважава себе си, ще ви го каже. Те не са архитектура, а опаковка. Архитектурата се прави за вечни времена. Щом обичате да гледате Народната библиотека или ректората на Алма Матер, ще заобичате и бившия партиен дом. Това е архитектура, която физически не може да остарее, тя е за вечни времена. Старите кооперации са хубави, те продължават да са модерни. Сега какво се прави? Строи се със стъкло и гипсокартон. Животът на всичко това е 10 години, след това го няма. Все едно тези молове ги прави някоя цветарка – слага цветята и ги опакова в целофан. Гаврата с архитектурата е световно зло. В Италия, си спомням, че имаше една сграда, която беше тотално клюмнала. Берлускони се беше пошегувал: „На архитекта му трябва виагра”.
В мола животът е безсмислен. Хората си губят времето и странят от проблемите си, взирайки се в лъскавите витрини. Това е ужасно нещо. Аз съм ходил само веднъж в мола. За мен е потискащо. Те са „престижни”, но криворазбрани. Всеки, който иска да строи някаква грамадна сграда ще ви каже, че го прави за престиж.

- Необходими ли са небостъргачи на София.

- Кому са нужни? Хубавото на тази финансова криза е, че ликвидира проектите за небостъргачи в София. Парите много лесно обслужват собственото его на самозабравили се хора, които гледат на картинки или на филми Америка и с едно копче решават, без да знаят какво правят, да строят. Каквото и да е. Не малко са и политиците, които действат по този начин. Небостъргачите не са за европейските градове. Ние имаме градска картина с равен силует с няколко акцента – „Александър Невски”, бившият партиен дом и това е достатъчно. Любимата ми сграда е Министерството на вътрешните работи, само да не ме разбере някой превратно. Страхотна сграда, на чиято великолепна камена облицовка си позволяват да пробиват дупки, за да проврат през тях маркуч за климатик. Когато го видях, не можех да повярвам. Те не си дават сметка какво притежават.

- Липсва ли ви мавзолея на Георги Димитров?

- Да, определено. той беше построен от един велик българин – Георги Овчаров. Архитектура на световно ниво. Мавзолеят можеше да смени предназначението си, но не и да бъде рушен по такъв безсмислен начин. Малцина души си изработиха политическо алиби. Не може сградата да се използва като заместител на политически противник. Това не е демократично, а беше направено от хора, които се представяха за демократи. Мавзолеят беше строен с камъни габро, последните, които имаше в България. Аз се съмнявам, че са изгубени, по-скоро някой си ги е монтирал във вилата си.

- Каква да е съдбата на паметниците на социализма, сега се дебатира остро за мемориала на „Съветската армия” в центъра на София?

- Това е паметник на армия, която унищожи суверенитета на България. Другаде освободи народи, ако поляците се смятат за свободни, разбира се. С нас Русия се отнесе брутално. ние бяхме нейния посредник с Германия, заради което си понесе последствията. Русия отне милиони от България през Втората световна война. Така ли се държи една армия освободителка. Паметникът няма място до ректората. С него хвалим нещо, което е било враждебно. Никой не трябва да го събаря. Аз бих го дал на руския посланик, за да си го сложи в двора на посолството. Светият паметник за София, а и за България е този на Цар Освободител. Шипка е свято място. Вижте обаче колко е скромен паметникът на Цар Освободител и колко е претенциозен този на Съветската армия или костницата на бул. „Черни връх”. макар че не съм чувал на наша територия да има загинал руснак по време на Втората световна война.

- На фона на неспиращите скандали в държавата, разрушителен ли е българинът?

- Българинът е консервативен. Той е възпитан със селски добродетели и продължава да мисли по този начин. Нямаше да оцелеем на това бурно място, ако не бяхме създатели. Не сме рушители. Жалко е, че политическата конюнктура и необразоваността понякога ни подвеждат да рушим ценни неща. В центъра на София загинаха много реликви от римско и тракско време. но не защото вие или аз сме ги рушили, а заради неграмотността. Има един селски прагматизъм, което не е добре. отдадохме се на провокацията. Българският театър няма никакво право на претенции по отношение на общество и държава, ако продължава да се държи по аморалния и деструктивен начин.

- Има ли сграда, която не ви харесва и искате да бутнете?

Не, няма такава. Има сграда, която пречи на София – кулата на транспортното министерство, защото руши силуета на столицата.

- Доволен ли сте от действията на главния архитект на София Петър Диков?

- Има нещо, което аз никога не мога да му простя. Той елиминира архитектурната колегия от участие в управлението на София. Преди винаги имаше дискусия в съюза на архитектите. Ние в момента строим в центъра на София, но никой не знае има ли проект и какво се случва въобще. Всеки си носи кръста. Първото дисидентско дружество беше в сградата на архитектите. Какво ли не се обсъждаше – метрото, булевардите и т.н. Наред с това имаше много политически идеи, които не трябваше да се чуват от партията.