Георги Коритаров: Вместо да се лее помия, да се смени името на улица „Граф Игнатиев“ на „Апостола на Свободата“

Това каза пред Фрог Нюз журналистът Георги Коритаров. Ето какво още обясни той:

Г-н Коритаров, вчера буквално взривихте социалните мрежи, след като сравнихте Апостолът на свободата с осъдения за убийство австралийски гражданин Джок Полфрийман. Като пренощувахте, не съжалихте ли за думите си?

Това, което вчера казах, бих го повтарял милионократно, непрекъснато и по същият начин. Единственото, което бих искал да уточня, че е добре това да бъде приемано като „Теоремата на Коритаров“. Теорема, която всеки българин, ако е достатъчно откровен пред себе си, просветен и демократичен, трябва да докаже.

Бихте ли уточнили какво имате предвид, за да не звучите много енигматично, а на някого и леко надменно.

Веднага ще кажа, че смисълът на сравнението между Полфрийман и Васил Левски е във фактологията на извършено убийство. Но и в нещо друго, което е много по-важно. Тезата, че обществени групи са си закичили Полфрийман на ревера е дълбоко невярна. Защото тези, които защитават правото на съдебен състав да излезе с позиция, чиято последица е предсрочно освобождаване на Порфрийман, са закачили на ревера си не на убиец, а принципа на правовата държава и на съдебните й функции. В този смисъл съм защитил тезата си а именно, че тези, които застанаха зад позицията, че съдът трябва да бъде оставен да си свърши работата, закачиха на своите ревери правовата държава, а не убиец.

Много хора защитават също такава теза, но защо тогава намесихте името на Апостола?

По същият начин, когато говорим за Васил Левски искам да кажа, че българският народ, на когото горещо желая скорошно просвещение и скъсване с митологията, не е закачил на ревера си Васил Левски, защото по стечение на обстоятелствата е убил това ратайче, а е окичил на ревера си най-свидния си символ на национална кауза, на олицетворение на смелост и визионерство за бъдещето на България като равноправна Република на всички, независимо от техния етнос, език и религия. От тази гледна точка, ако българите, биха били наистина склонни да мислят рационално, те щяха не просто да са научили, но и непрекъснато да мислят над въпроса: Защо Васил Левски е осъден на смърт чрез обесване чрез активната роля на Граф Игнатиев, а не е било възможно той да бъде или освободен с енергията на свободолюбиви българи, докато конвоят го е водел към съда, или защо не е бил осъден на заточение, на каквото са съдени националните революционери?!

И какъв е вашият отговор?

Очевидно е, че когато се опознае историческата истина, ще стане ясно, че ролята на Граф Игнатиев за обесването на Васил Левски е огромна. И тогава аз питам: Вместо да се лее безпросветна помия, вместо българската пословична неграмотност да триумфира, не е ли по-добре тази енергия да се насочи в посока да бъде издигнато искане пред кандидатите за кмет на столицата, онзи от тях, който спечели, да инициира смяна на името на ул. „Граф Игнатиев“- на човека, който е съдействал пряко за обесването на Васил Левски и за преименуването на тази улица с името „Апостола на Свобдата“. Направих справка и установих, че има улици „Васил Левски“, има и улици „Дякон Левски“, но нито една улица в столицата не носи това прекрасно име „Апостола на Свободата“. Хайде тези българи, които бълват помия и се възхищават и доволстват в своята необразованост, да съберат малко сили и да помислят за това, което са способни да направят. И да излязат с такава инициатива - да бъде сменено името на „Граф Игнатиев“ с името „Апостола на Свободата“.

Тоест, въпреки негативните мнения, вие продължавате да правите сравнение между Полфрийман и Левски?

Сравнението между Полфрийман и Васил Левски е повече от основателно. И в двата случая става дума за това, че трябва да се прави разлика между съд и емоция, между право и справедливост, което наистина е едно субективно усещане, което пък е функция от чувства, а не от закон.

След това интервю нали знаете, че отново ще бъдете атакуван.

За мое огромно съжаление, никога не съм смятал, че има толкова неграмотни слоеве в българското общество.

Интервю на Катя Илиева