Д. Горчева: БСП е единствената партия, която успява да ни обедини

- Горещото политическо лято на 2013 може да е изненадало само лидера на т.нар. Българска социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев, който си мисли, че наглостта  – неговата собствена и на цялата им комунистическа камарила -  може се разтваря до безкрайност в българското общество. Е, има един предел, една точка на насищане и ако Сергей Дмитриевич имаше поне малко здрав разум, щеше да знае, че не бива да прекалява. 

- Станишев е уплашен и с европейската му кариера е свършено. Затова може да приказва, каквото си иска, но реалността го опровергава всеки ден и истината се видя, включително от чуждите кореспонденти. Месец и половина всеки ден протестираха хиляди и хиляди души в София, в някои дни броят на протестиращите достигаше 30, 40 и дори 50 хиляди души. Кой е този, който може да плати на десетки хиляди да протестират над 50 дни? При това в различните дни протестираха различни хора, защото не всеки може да отдели време всеки ден, за да участва в протестите. На протестите всеки от нас вижда кажи-речи всичките си познати, роднини и приятели. Аз видях не само цели групи съмишленици, с които от години имаме общи каузи, но и бивши съученици, състуденти, бивши мои преподаватели от Софийския Университет, бивши мои ученици, кого ли не. Стари и млади, цяла София беше там... И не е истина, че по-голямата част от обществото подкрепя този кабинет, след като за двете партии общо са гласували по-малко от 20% от хората, които имат право на глас в България. Сегашното правителство на БСП и ДПС няма нито парламентарна, нито международна, нито вътрешна обществена подкрепа.

- От БСП не са ли твърде нахални? Какво искат да кажат с това? Че хората в провинцията са по-глупави от тези в София ли? Че са слепи и глухи, че не четат и не мислят? Че не виждат какво става? Интересно кои са тези нормално мислещи хора, които ще подкрепят политици – марионетки, чиито конци се дърпат от невидимите ръце на неизвестни кукловоди. Ами че това е зловещо само като си го помисли човек! А опитът да бъде назначен един меко казано съмнителен медиен магнат за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) говори точно за това. Освен това имаше протести и в няколко от големите градове – Пловдив, Варна и т.н. На протестите в София имаше и много хора от Пловдив, Велико Търново, Варна, от Благоевград и къде ли не. Да не говорим за протестите на българите в чужбина. Проблемът е, че в провинцията има натрупани (и то не без основание) доста страхове, защото там всеки познава всекиго. 

- Станишев и Орешарски се разкаяха за това, че назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е било политическа грешка и няма нужда от такава свръх реакция.

- Не беше никаква грешка, а беше част от пъклен план, чието осъществяване българските граждани предотвратиха. Всичко говореше за дълго и добре обмисляно решение – вкл., че законът за ДАНС бе специално променен, за да бъде назначен тъкмо Пеевски. Няма никакво, ама никакво прилично обяснение защо опитаха да назначат за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) човек, който няма нито ден юридически стаж, който макар и едва 32 годишен, незнайно как (но със сигурност не чрез почтен труд!) е станал собственик на голяма част от медиите в България и който вече е бил разследван за престъпления от същата тази ДАНС. И при това специално променят закона, за да може да го назначат. Това не е грешка, това е нагъл опит да бъде овладяна ДАНС и сигурен знак, че заради нечисти задкулисни интереси днешните управляващи са готови да изложат националната сигурност на България на риск. Това беше опит за посегателство срещу свободата на българските граждани. В БСП си мислеха, че ще стане както обикновено: „кучетата си лаят, керванът си върви“ и ... „всяко чудо за три дни“. Само че трябваше с изненада да разберат, че този път са си направили сметката без кръчмаря. И че днешното българско общество вече не е онова апатично общество, което най-много да попита дали всеки да си носи въжето за бесене от вкъщи или ще ги раздават даром от ОФ.

- Дължи се на смяната на условията. Първо, вече не живеем в диктатура. Второ, вече не може да има контрол над информацията и познанието – едно, защото границите са отворени и всеки български гражданин може да отиде на екскурзия, да живее,  да учи или да работи на Запад (а не само „богоизбраните“ от комунистическата номенклатура) и второ,  с развитието на новите технологии и интернет информацията пристига за секунди от всеки край на земята и практически не подлежи на контрол. Вече не медиите, били те зависими или не, подбират какво и как да ни информират, а ние сами избираме какво, как и откъде да научим. Освен това имаме възможност да сравняваме информацията, да я получаваме от първа ръка, да дискутираме с хора от цял свят, включително политици, историци, журналисти  и то директно, без посредници и без да мръднем от вкъщи. Това затруднява и донякъде обезсмисля цензурата, манипулацията и дезинформацията и покачва интереса към действително независимите и обективни медии. И не на последно място, за 23 години българското общество, което в продължение на половин век (а това е страшно много време!) беше лишено от демократична и правна култура, от исторически познания, вече понавакса и поназнайва собствената си история. А това създава остра нетърпимост към лъжите и наглостта на комунистите.

- Те могат да се наричат и марсианци, но това не значи, че са паднали от Марс. Истината е, че нито са, нито ще станат социалисти. Поне не и с този криминален багаж, който натрупаха за 23 години престъпен преход, преливайки политическата си власт в икономическа и обратно в политическа. Така както навремето не бяха антифашисти, а примитивни сталинисти, които през 1940 г. посрещаха съветския комисар Соболев с позиви, пръснати из цяла София: „Искаме съюз със СССР! Искаме съюз с героична и социално-справедлива Германия!“. Всъщност, даже и комунисти не са, а най-обикновени опортюнисти. Почтените комунисти отдавна се покаяха за комунистическите престъпления, а много от тях станаха антикомунисти, когато се сблъскаха с комунистическите практики. В крайна сметка всеки има право на политически възгледи или на свои си идеологически пристрастия, както и право да греши и да промени възгледите си. Но тези нашите не са дори комунисти, а комуняги, тоест бандюги, обединени в престъпна комуна. Това, което ги обединява, са кражбите в особено големи размери, лъжите и цинизма им. Уж довчерашни върли атеисти, днес – смирени богомолци. Уж яростни борци против капитализма, пък се самоназначиха за ... капиталисти. И то с нашите пари! Нека да припомним къде, как и от кого бе учреден Българският съюз на частните предприемачи „Възраждане“ на 21 декември 1989 година.

- Ами в залата на Съюза на активните борци против капитализма (АБПФК) на ул. „Позитано“ 20...  В залата на тия, които бях непримирими противници на частната собственост и бяха превърнали думата „частник“ в мръсна дума. На „Позитано“, където днес е централата на БСП.

И кой му става председател на този „Съюз на частните предприемачи“? Някой си проф. Борис Димитров от фирма „Експерт“, който се оказва преподавател в партийната им Академия, т.нар. АОНСУ. С други думи – здрава червена номенклатура. А въпросната фирма „Експерт“ пък е създадена още през август 1989 и се представлява от споменатия професор Димитров и ... от Добромир Гущеров. Впрочем, говорител на новосъздадения Съюз на частните предприемачи става тъкмо Гущеров, който днес е печално известен като кредитен милионер. Ето къде се излюпват българските т.нар. капиталисти – в инкубатора на „Позитано“ 20! Че и веднага си създават „конкуренция“. Един ден по-късно, с благословията на Андрей Луканов е учреден Съюзът за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ).  Негов председател пък става Валентин Моллов. И той „честен частник“ с вече регистрирана фирма още през март 1989. Няколко месеца по-късно Моллов вече е член на фондация „Еврика“, получила правото да се разпорежда с 41 милиона лева държавни пари – един милион от фонд ТНТМ при ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз(ДКМС) и 40 милиона по сметка от Минералбанк. Тия пари бяха набирани задължително с вноски от предприятията, от работещите и учащите. Всички задължително влизаха в ДКМС и плащаха задължителен членски внос за Комсомола. Смелите частни „предприемачи“, предприели „бизнес“ с нашите пари! Направо да се разплаче човек от умиление. Социалисти били! Един колега ги нарича саркастично цоциалисти. Понеже не спряха да цоцат от общите пари. А и това е само крайчецът на върха на айсберга! Трябва да се прочете великолепното журналистическо изследване на Крум Благов „Първият милион“, изд. Репортер, 2011. Фактите говорят достатъчно.

 

- Има едно неписано правило, според което на всяко ново правителство се дават 100 дни, за да покаже на какво е способно. Но Станишев и Орешарски удобно „забравят“, че вече са били на власт, както и че сега дойдоха на власт след една позорна предизборна кампания, отказала половината български граждани да гласуват. Мнозина бяха не само отвратени от компроматните лъжи на БСП в тази кампания, но и останаха с усещането за извършен преврат. И пак повтарям: и Станишев, и Орешарски не са нови хора в политиката и двамата бяха изчерпали предварително кредита на доверие. Нека да припомним, че днешният премиер Пламен Орешарски също като Христо Бисеров и Йордан Цонев е политически номад, прелетял от единия край на политическия спектър в другия. Че в предишното правителство на БСП с премиер Сергей Станишев, Орешарски беше министър на финансите и ще бъде позорно помнен с бездушието и цинизма си спрямо българските учители, които според него трябвало да бъдат размотавани, въпреки справедливите им искания за едно прилично заплащане.  

- Именно. Без да подозира, че шушукането му с министъра на образованието се записва от поставения на масата пред него микрофон на българска телевизия (която за нейна чест излъчи записа), Орешарски си позволи презрително да нарече учителската стачка  „седянка“, която трябва да бъде разтурена, а учителите – размотовани. Да размотава хазартния бос, една от мрачните фигури на криминалния български преход Васил Божков– Черепа обаче на Пламен Орешарски нито му стиска, нито му се иска. Защото ние помним, че преди да премине на страната на БСП, Орешарски беше заместник-председател на СДС и кандидат за кмет на София. И че неговите странни срещи с Васил Божков принудиха тогавашния председател на СДС Надежда Михайлова да оттегли кандидатурата му и така – заради неговите „бизнес“ контакти СДС остана без кандидат за кмет едва три месеца преди изборите. Така че в момента и Станишев, и Орешарски са заприличали на булка, която след като е била бременна, родила е едно-две отрочета, минала е и то неведнъж под венчило и след няколко години – ни лук яла, ни лук мирисала, тръби на всеослушание, че е невинна и настоява да докаже девствеността си.

- Преди няколко дни на Бузлуджа се сплотиха редиците, вързаха се червените връзки и се развяха червените знаменца, за да бъде отпразнувана 122-та годишнина на БСП.

- Да, и осеяха пейзажа с червените си боклуци в буквалния смисъл на думата. Във Фейсбук се разпространяват снимки на захвърлени червени каскети, байряци и пр. атрибути след поредното голямо плюскане на кебапчета и карначета. Човек се пита как живеят с тази шизофрения – хем комунисти, хем капиталисти...Хем социалисти, хем пък не се отказват от историята на БКП. И не само, че не се отказват от кървавите престъпления на терористичната си партия, ами се и гордеят с тях! 
Поне веднъж да бяха заявили, че се срамуват от извършените от родителите им престъпления, така както децата на висшите нацисти се срамуват. Но не и не! И сме се докарали дотам дъщерите и синовете на убийци и терористи, живели цял живот с привилегиите на престъпните си родители, днес да говорят за морал! Вярно е, че не носят вина за извършените от бащите им убийства, но са отговорни за собствените си действия и наглост. Как се съчетават морал и привилегии? Може би като си припомнят невинните детски годинки на славни пионерчета и като си вържат пак червените връзки? Станишев доскоро се правеше на мъжествен рокер с кожено яке, сега след като си върза пионерска връзка, няма да се изненадам ако си обуе и късите панталонки. Впрочем, на Бузлуджа се видяха хора с шапки, на които пише Россия. Това са те нашенските комуняги. И това че очевидно са дошли на власт с обещания пред внучето на Сталиновия готвач, подполковника от КГБ Путин се вижда и с просто око. Иначе защо е това трескаво бързане с проектите в интерес на Русия и в ущърб на българските национални интереси? И затова, когато оня ден доскорошният съветски гражданин Сергей Станишев си върза напоената с кръвта на комунистическите жертви червена връзка на Бузлуджа, той всъщност заяви в лицето на децата на избитите българи: убивали сме и се гордеем с това. Ето това послание отправи той оттам. Че с право са убивали без съд и присъда след 9 септември. И че поемат вината само с мезета. А може би намекна и че тази власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат. Впрочем, всички помним как правителството на Станишев смаза с кръв и насилие студентските протести на 14 януари 2009. Тогава пак не подадоха оставка. За разлика от ГЕРБ, които каквито ще да са, но не направиха опит да задържат властта на всяка цена. А днешните рубладжии не ги стърпя и отново проляха българска кръв на 40-я ден от протеста.
 

 

- Когато журналистите питаха Станишев не го ли е срам за назначението на Пеевски, той ги попита дали тях не ги е било срам от управлението на ГЕРБ. 

- Сергей Станишев е последният, който може да пита другите дали ги е срам. Защото една от най-безскрупулните сделки, с които е ощетена държавата е извършена с неговата благословия. Нека да отговори Станишев кой, как и защо подари на Георги Гергов Пловдивския панаир? Не беше ли правителството на Сергей Станишев? Ето какво казва за това разследващият журналист Крум Благов, който описва как  е изгряла звездата на Георги Гергов, приет за член на БКП на 26 години и от директор на държавното предприятие „Свиневъдство“  в с. Маноле, станал крупен „бизнесмен“ с политическата благословия на Любен Беров, Георги Танев, Богомил Бонев, Георги Първанов, Иван Чомаков, Емил Кюлев и т. н. „Най-големият подарък на Гергов обаче направи правителството на Сергей Станишев. То му отстъпва контрола над Пловдивския панаир, който сега кабинетът Борисов се опитва да си върне чрез съда. Гергов обаче има друг могъщ приятел на власт – президента Георги Първанов"... получава

След като описва безсрамния начин, по който Гергов става изпълнителен директор на Пловдивския панаир, а после и собственик на 50,8% от акциите, Крум Благов завършва така: „А сега да посмятаме. Ако приемем, че акциите на реститутите са продадени на пазарна цена, т.е., че 1,8% са 2,4 милиона лева, панаирът трябва да струва около 133 млн.лева. Делът, контролиран от Гергов излиза около 68 млн лева. За него той е дал 4,9 млн лева, един ресторант(„Пълдин“), два етажа от къща (Церетелевата) и хотел „Санкт Петербург“, който през 1999 е оценен от държавата на 1, 576 млн долара. Всичко това по най-щедри оценки едва ли излиза повече от 10 млн. лева. Само печалбата на панаира преди приватизацията е била над 5 млн. годишно.“ Та така... Ограбена е държавна собственост по времето на управлението на Сергей Станишев. Затова нека Станишев, когато заговори за срам да започне от себе си. Не го ли е срам?

- О, да! Безспорно! БСП е единствената  партия, която успява да ни обедини всички нас, българските граждани. Успява да ни обедини независимо дали сме етнически българи, турци, роми, евреи, арменци,  дали сме християни, мюсюлмани, юдеи, атеисти и агностици, дали сме с леви или десни убеждения. Така беше и през 1990, и през 1997, така е и сега. Разликата е, че днес имаме повече опит и знания. И че номерът  определени лица от БСП отново да заложат българските национални интереси за няколко милиона, които да потънат в нечии джобове няма да мине. Днес българите казват: ние искаме да живеем в родината си. Вие се пръждосвайте.  

интервю на Фрогнюз