Христина Ангелакова: Никой не кани оперните певци в публични дебати

Визитка:
Световната оперна прима Христина Ангелакова е родена на 29 октомври 1944 г. в Исперих. След като завършва Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на проф. Сима Иванова, специализира в академията "Санта Чечилия" в Рим и в Центъра за млади оперни певци към "La Scala" в Милано. По-късно е поканена да подпише тригодишен договор с "La Scala", където са първите й публични изяви. През 1973 г. Христина Ангелакова получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. След като името й нашумява в световен мащаб, Ангелакова е поканена в състава на Софийската опера, на чиято сцена остава цели 23 години. От 2001 до 2004 г. е директор на Софийската опера. От 1985-а преподава оперно пеене в Националната музикална академия, а от 2000-та е и доцент. Директор е на Моцартовия фестивал в Правец и председател на фондация "Опера и балет".

- Как сте, г-жо Ангелакова? Имахте проблеми с коляното, излекувахте ли го?

- Трябваше да си правя операция, но я отложих. От една страна - не се организирах достатъчно. От друга - един приятел ми препоръча да се посъветвам с астролог. Аз нямам такива навици, но този път реших да се вслушам. Дадох си данните на астролог, който ми върна изготвена астрологична карта. Неговото заключение е, че най-подходящият период за подобна операция е през есента. По принцип астрологията я свързвам с Гена Димитрова. Тя много се занимаваше с астрология, беше навлезла. Струва ми се, че й отделяше всяко свободно време.   

- Какви усилия ви струва подготовката на „Моцартови празници Правец”?

- Усилията са големи. В България е така. Когато човек иска да направи нещо сериозно, нещо мащабно и качествено, винаги нещата стават трудно. Отделно и финансовото обезпечаване на подобен проект е сложно. За съжаление, няма страст към класическата музика. Подобен фестивал, в който участват около 250 души, между които оркестър, хор, балетна трупа от Италия и много певци, няма как да не струва скъпо.

- Как се спрявате с финансовите капризи на изкуството? За какво не ви стигнаха пари?

- Искахме да изкараме на сцената жива камила. 1000 лв. й беше хонорарът и към него трябваха около 300 лв. пътни  – ето за това не ни стигнаха парите. Трудно подсигуряваме самолетните билети за около 2000 – 2500 лв., тъй като ще пристигнат двама души от Америка и тенор от Канада. Затова решихме, че камилата ще я оставим за по-нататък.

- Откога подготвяте тазгодишната програма?

- От миналата година – почти веднага след края на осмия фестивал. Като свърши фестивалът през август, починах си 15-20 дена. В средата на октомври вече имах идея за програмата за тази година. В месеците тя се поизбристи, но не се промени.

- Какви изненади сте подготвили тази година за почитателите на класиката? Моцарт ще подели ли сцената с 200-годишните юбиляри Джузепе Верди и Рихард Вагнер?

- Тази година излизаме с още по-мащабна програма. Дори и самохвално да звучи, мисля, че имам голяма заслуга за това. За втора година фестивалът се организира на открита сцена до езерото в Правец. Идеята ни е класическата музиката да стане достъпна до по-голям кръг от хора. Ние не сме група интелектуалци, които обичат класическата музика и имат желание да си начешат крастата. Например откриваме фестивала с „Аида” по случай 200-годишнината от рождението на Верди, като една от най-зрелищните и популярни опери, за да привлечем повече зрители. За първи път в програмата включваме и симфоничен концерт. Поканили сме Софийската филхармония с участието на Виктор Голдбърд – пианист от Израел , нищо че ще пристигне от САЩ, а диригентът е Росен Гергов. Цялата програма е от Моцарт. Финалният концерт ще бъде класика, рок и джаз. Ще се включи група „Кикимора” на Николо Коцев, който всъщност  направи аранжиментите специално за този концерт. Ще чуете и „Полетът на Валкюрите” в рок аранжимент  – това  е нашият реверанс към  Вагнер по повод 200-годишнината от рождението му. Нямаме потенциала за нещо друго Вагнерово. Само преди месец освен това приключи „Пръстенът на нибелунга” в Софийска опера. Другото любопитно в тази последна вечер от фестивала е, че Рафи ще пее ария от "Риголето" – много популярната „Ла донна е мобиле” отново в рок аранжимент заедно с „Кикимора”. Увертюра от „Вълшебната флейта” ще бъде изпълнена с джаз вокализи от Йълдъз Ибрахимова. На 17-и сутринта има детско матине, отново на брега на езерото. Водеща ще бъде Мария Силвестър. Бобо ще пее реге по Моцарт. Всичко ще бъде адаптирано за детска публика. Подготвили сме и операта „Бастиен и Бастиена”. На мен самата ми е интересно. И ще отида, нищо че нямам внуче, а дъщеря ми отдавна е пораснала. А площадът в Правец - това е моята голяма емоция. Харесвам пълните площади и то, когато са изпълнени с публика, жадна за хубава музика. Миналата година беше пълен, нямаше места – радостно беше.   

- Каква е цената на билета за „Моцартовите празници”?

- Цената е символична – 10 лв. Тази година за първи път ще се плаща. Предишните години беше безплатно. Операта е скъпо изкуство. Определихме тази цена, за да не стреснем хората за първа година. Подобно представление извън България би струвало най-малко 50 евро билетът, но ние се съобразяваме със стандарта в България. Все пак обаче човек, като отива на кино, дава 10 лв. и повече, би трябвало и този, който обича операта, да е готов да даде 10 лв. и повече. Финалният концерт, както и детското матине са безплатни. Има и много гости чужденци. По това време има много американци – гости на хотела в Правец. Още от средата на юли са разпродадени всички пакети към хотела, в които е включен и фестивалът „Моцартови празници”.     

- Как гледате на взаимодействието между музикалните стилове? Например операта и хип-хопа понасят ли се заедно? Или с реге, джаз, рок и др.?

- Да. И веднага се сещам за Печенката. Впечатлението ми от нея, познавам я покрай Веско Ешкенази, е, че е един млад, талантлив и стойностен човек, който би могъл да поведе част от младите към класическата музика. Смятам, че всички тези симбиози между класиката и другата музика не са за пренебрегване. Трябва да се търсят начини да се възбуди любопитството както на младите, така и на по-големите. Ако чрез реге, рап, рок стилове, които са много по-близки до младите, може би могат да бъдат мостът към  класиката. Ние, хората, отдадени на операта, сме длъжни да я предадем по възможно най-добрия начин по-нататък. Харесвам  слогана „Предай нататък”.     

- Пеят ли младите и има ли интерес към оперното изкуство?

- Интерес има. Талантливи има. Трудно им е, защото операта изисква много работа, въпрос и на характер е. Има много певци, конкуренцията е сериозна, особено от Русия. Ние не подготвяме певци само за България. Имаме 5 оперни театъра, които нямат нужда всяка година от нови оперни певци. Повечето певци, които подготвям аз, искат да се явяват на конкурси навън.

- Вие самата сте имали възможност да продължите творческия си път в чужбина, но сте предпочели да се върнете в България. От сегашната си позиция как оценявате този ход?

- Оценявам го като грешка. Тогава бях в Италия в период, в който имаше невъзвращенци – останеш ли там, не можеш да се прибереш в България. Носталгията ми беше голяма. Беше ми изтекъл и паспортът. 6 години не се бях връщала и като се прибрах, реших, че е толкова хубаво тук. Тези 6 години в странство ме крепеше единствено идеята, че не си губя времето, че правя кариера.

- Наесен Монсерат Кабайе идва в България за концерт? Пели ли сте заедно на една сцена?

- Правихме операта „Иродиада” от Масне в Римската опера. Съставът беше звезден – пееше Монсерат Кабайе, Хосе Карерас, известният италиански бас Феручо Фурлането. Аз тогава бях най-малката звездичка в този състав. Помня, че в деня на премиерата  отидох рано в театъра, за да занеса цветя за Монсерат Кабайе, да се поклоня пред тази гранддама на операта. По-късно и аз намерих цветя от нея в моята гримьорна. Не мога да намеря думи и до днес да обясня вълнението си от този жест на колегиално внимание. И колкото и странно да звучи, почувствах се още по-мъничка. Много съжалявам, че тя не можа да дойде на концерта, който правихме в памет на Лучано Павароти.

- Симпатизирате ли на хората, които излезнаха на улицата, за да протестират срещу неправдите на нашето управление?

- Аз симпатизирам на младите хора в техните протести, но трябва да се конкретизират нещата, които трябва да се поправят в нашата страна, а те са много. Според мен най-страшното и най-лошото е тази задкулисна обвързаност. Но борбата срещу нея не знам дали ще стане с плажуване и пиене на кафе пред парламента. От една страна е добре, че се дава да се разбере, че хората не желаят да търпят повече. Винаги трябва да има протест, да се знае, че не върви. Но не може над 50 дена да не се стигне до някаква конкретика.

- Вие бяхте против Пламен Карталов да бъде назначен за трети мандат като директор на Софийската опера. Какви бяха доводите ви?

- Карталов е бил почти 10 години директор на Софийската опера. Сега същият човек получи още 5-годишен мандат. Той е доста обсебващ. На него операта му служи по-скоро като лична изява, отколкото той да се посвети на нея. Това не е кой знае какво чудо на чудесата, че Софийската опера единствена била поставила на Балканите тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. Всеки театър сам си определя репертоарната политика и я реализира. Защо трябва да го коментираме като кой знае какво, това е смешно. У нас все още важи максимата ”В царството на слепите едноокият е цар”. Освен това Карталов е режисьорът, който не обича певците. Той ги ползва, защото без тях не може, когато спектакълът е оперен. И си мисля, че е време операта у нас да смени стила си и на ръководене и да не продължава да е собственост на един феодал. Може би нямаше обществена нагласа да се смени Карталов, защото на хората не им е много до опера.

- Защо хората неглижират оперното изкуство?

- Операта стои малко встрани от центъра на събитията. Когато канят хората на изкуството за някакъв публичен дебат, почти никога не канят оперни певци, оркестранти. Стигат до Съюза на артистите в България и дотам. А нашите певци и инструменталисти ”захранват” всички елитни оркестри и оперни афиши по света. Сигурно има какво да кажат и да споделят опита и наблюденията си.

- Вие сте почетен член на движението „България си ти!”. Как се запознахте с тях?

- Много неочаквано. Те ме поканиха на едно събитие в памет на Тончо Жечев. Аз щях да ходя така или иначе, защото бях поканена от съпругата на му. Останах много изненадана, когато ми съобщиха, че тяхно жури ме е избрало за почетен член на движението и да ми бъде връчена тяхната почетна награда. Сега участвам в някои техни инициативи. В момента те помагат много активно в организацията на детското матине на „Моцартовите празници”. То е част и от названието им „България си ти!”. Защото България са нашите деца.

От 15 до 18 август град Правец ще бъде за девета поредна година домакин на музикалния фестивал „Моцартови празници Правец 2013”. Фестивалът е включен в националния културен календар на Министерството на културата. Пълната му програма четете тук.