Христо Друмев: НДК е в плен на подозрения, плювни и заплахи

Предложението за продажба на Националния дворец на културата като възможна антикризисна мярка срещна категоричното “против” на генералният директор на двореца от 20 години - Христо Друмев. Според него, опитите за приватизация и продажба на НДК датират още от 1991г., когато премиерът Димитър Попов спира идеята на двама други министри да предадат НДК в ръцете на една фондация.
Днес НДК е със статут на публична държавна собственост и единственото творческо стопанско обединение (ТСО), оцеляло по време на прехода. А за неговата ежедневна издръжка са необходими над 32 000 лева.

Интервю на Преслава Преславова

- Какво се промени в управлението на НДК от избирането ви за директор през 1990 г. до днес?

- Интересното е, че до тогава НДК имаше държавна субсидия и я подлучваше, така както и днес си я получават театрите, операта, изобщо всички културни институти. От 1991-ва година НДК спря да получава държавна издръжка и това бе направено, за да може НДК да фалира. Тогава НДК имаше 1140 души персонал и 85% държавна субсидия, която след като беше спряна, очакванията бяха, че НДК ще рухне и ще стане плячка на тези, които искат да го приватизират. Като междувременно вече общината с тогавашния общински съвет начело с г-н Янчулев използваха това съществено обстоятелство в нашето законодателство, че актовете за собственост да държавните организации и имоти се издават от служба държавни имоти към общината. И тогава бе направено голямото отнемане на най-оперативните обекти на НДК - тези части, които ако днес НДК все още ги имаше, нямаше нужда да търси какви ли не начини за приходи, които да осигурят самостоятелната му издръжка без помощ от държавния бюджет. Бяха отнети именно – целия търговски комплекс на НДК, целия подлез, огромния паркинг с 920 места, намиращ се на Фритьоф Нансен, надземния паркинг (както знаете паркингите са доходоносни), сладкарница “Бреза”, намираща се на под покрива на НДК, така наречения Английски двор, който днес е в пълна разруха и се беше превърнал в свърталище на наркомани и бездомници за тези 20 години, затова се принудихме да го затворим.

- И вие какво направихте, за да оцелеете?

- Бяхме поставени в едно изключително трудно положение, но стиснахме зъби, започнахме абсолютно нови дейности – съосновахме Стоковата борса, която и до ден днешен се намира в НДК, но е самостоятелен организъм. В тази борса започнаха работа наши служители, които съкратихме от НДК. Започнахме да организираме курсове по английски език, които по това време предизвикаха голям интерес, защото нямаше още много такива. Създадохме най-голямото фотокопирно бюро в България в сътрудничество с Rank Xerox. Печатницата, която имахме започна да функционира на пълно обороти. И започнахме да организираме това, което днес на много хора не се харесва - в огромните фоайета се появиха тези изложения, които станаха хит; създадохме базар “Пасажа” в едно неизползваемо пространство, който и до днес функционира, въпреки че по време на кризата доходността му силно намаля. И най-големият ни ход, който ни помогна – в триетажната сграда, където се помещаваше агенцията за авторско право, заедно с български пощи и БТК основахме Българската пощенска банка, което бе изключително важно хрумване. И още на третата на година, Пощенска банка бе обявена за банка на годината. Но малко след това, Красимир Ангарски, който беше председател на банковата консолидационна кампания ни нареди да махнем Стефан Софиянски от поста председател на надзорния съвет. И същата тази БКК продаде „Пощенска банка” на гърците и именно чрез БКК бяха взети нашите дялове и Гърция стана мажоритарен собственик.

- Защо, обаче и днес продължават тези опити за приватизация на НДК? Прозират ли нечии интереси зад тези опити?

- Опитите за приватизация продължават, след като минаха през два етапа – единият беше масовата приватизация, подготвена от правителството на Жан Виденов и като то падна, приватизацията бе проведена от правителството на СДС. И тогава думата РМД наистина стана ужасна дума. Защото чрез тези РМД-та, които хората наричаха разбойническо-ментраджийски дружества, а на работническо мениджърски дружества, каквито претендираха да бъдат, най-крупни български стопански единици преминаха в частни ръце, но не на така наречения трудов колектив. И това се случи почти безплатно, защото изплащането беше за срок от 9 години и освен това можеше да става с така наречените компенсаторки. Всичко, което общината взе от НДК бе приватизирано чрез общинската агенция по приватизацията и без конкурс бяха взети още от най-апетитните части от НДК като химическото чистене, магазини, Софарма, взеха и Софстрой. И тези обекти преминаха най-вече в ръцете на общинари. Но така или иначе, нашата група от 260 души, които работят за НДК над 20 години като видяха какво се случва с масовата приватизация, до един застанаха до мен, за да не се случи и с нас същото.

- А кои стои зад опитите на масовата приватизация – коментира се името на Иво Прокопиев, така ли е наистина?

- Аз имена на такива хора на споменавам и няма да споменавам. Защото имам едно хубаво семейство, един хубав живот и не искам да ме вкарват в някакъв конфликт, за да се реши всичко това.



- Вие като дългогодишен директор на НДК по какви начини се опитахте да спрете мераците за приватизацията на НДК?

- Това, което сме правили при всички досегашни правителства, е да пускаме един доклад, че ние не съществуваме наистина ни няма в правния мир в страната. Обаче, това никъде не се казва. И ние, съвсем акуратно, при всяко едно правителство като се почне с това на Филип Димитров, на всичките сме давали писмено предложение съобразно действащото тогава, но постоянно изменящото се законодателство, как да бъде преобразуван НДК. По времето на Филип Димитров се говореше за едно акционерно дружество между Държава и община, след което направихме предложение да станем държавно предприятие. И това нещо не бе прието. По времето на Иван Костов отново направихме предложение, но това, което бе прието бе спасение за НДК, защото през 1996 година бе извършено изменение в закона за държавна и общинска собсвеност и се появиха термините - държавна публична и общинска публична собственост. Тогава, получихме статута на държавна публична собственост и тогава отново същите тези хора, които искаха да ни купят като РМД не можаха нищо да направят тъй като заради придобития статут се наложи да ни извадят от списъка с обекти за приватизация. След това при правителството на Симеон Сакскобургготски също направихме един доклад – ние пазим всичките тези доклади и може би след 10-на дни ще ги публикуваме, за да затворим устата на тези негодяи, които от една алчност прибягват не само да задоволяват частните си апетити, но и да клеветят НДК, което е доста гадно. В нашето предложение към правителството на Сакскобургготски участваше и Меглена Кунева, която е автор на една книга за концесиите. Идеята бе да се направи една малка, административна, оперативно управляваща единица, за която като концесия да се преведе НДК примерно за 30 години, докато се види как ще просъществува. И сега много ме разсмиват някакви хора с техните идеи НДК да бъде дадено на концесия – искам да ги поздравя, защото това е наша идея отпреди 9 години. На Сергей Станишев предложихме един специален закон за държавно предприятие със специален статут. Защото, всъщност по същество нашата дейност е обслужваща интересите на българските граждани, не е чисто търговска дейност, която носи печалби. Сега сме приготвили този проект отново, за да го дадем на новото правителство.

- Една от сегашните версии за приватизацията на НДК е чрез Фондовата борса – съзирате ли нещо нередно в такъв подход?

- Нередното е, че 51% процента струват по-малко отколкото 99% или 100%, обаче този който придобие 51% процента, той ще има повече власт и после ще последва евентуално увеличение на капитала, което всички го знаем как става. А Фондовата борса наскоро претърпя една промяна в ръководството си. Зад това ръководство стоят определени личности, а на самата фондова борса има изключително много кухи фирми. Тези кухи фирми винаги на фондовата борса могат да заявят и да закупят останалите 49% дял от НДК. Разбира се, че ще пуснат и на пазара някакви акции, но съм сигурен, че няма да има такъв будала, който да купи акции от приватизиран НДК поради две причини: първо, за да стане НДК печеливш трябва да спре тази обществено полезна и културна дейност, която в много от случаите е напълно безплатна. Всички тези музикални фестивали, изложби, панаир на книгата, представяне на книги и музикални произведения са безплатни. Даваме и по 500 билета на хора, които са безработни или са изпаднали в тежко положение. И ако тези хора от правителството, които не са подвластни на някакво влияние се усетят, ще им стане ясно, че става дума за реализация на неуспели досега желания.

- От всичко казано до тук, излиза, че вие от НДК сте доста точни и прозрачни. Защо продължават упреците за скрито покрито към вас?

- Изключително непочтено е, това, което разправят, че сме непрозрачни, че някакви милиони пристигат при нас. Първо, до 1997г. сме се отчитали на министерство на финансите с така наречените приходо-разплащателни сметки, след което те бяха премахнати. След което нашите отчети отиваха в Сметната палата, но и там вече не ни ги искат, защото там се отчитат предприятията от държавния бюджет. Имахме бюджетна сметка към БНБ, която бе закрита. И сега имаме обикновена разплащателна сметка, но това значи ли, че сме нелегитимни или мистериозни, които изкарват някакви милиони и си ги тъпчат по джобовете?! Ние ежедневно водим дневник за сумите, които постъпват и тези, които се харчат в НДК. И разходите са в зависимост от приходите. Последните няколко години са доста успешни за НДК и ние влагаме парите в подобрения – направихме хидроизолация, НДК стана достъпен за хора с увреждания и даже получихме наградата Fox Ford постигане на европейски стандарт.Обаче, подозренията, плювните и заплахите срещу НДК продължават. А тези ежедневни дневници за приходите и разходите ги предаваме на НАП. Всеки месец правим отчисления от ДДС-то, което дължим, както и това, което на нас ни се дължи, защото и ние сме регистрирани по ДДС и тази разлика ние изнасяме най-точно всеки месец. Внасяме всички осигуровки, както и данък общ доход, който се превежда директно на НАП – всичко това прави 3 милиона на година. За 2008 година разходите са ни 27 000 лева на ден, а за 2009- та са ни 32 000 лева на ден. И тъй като държавата не ни дава пари за електричество, ние ще сключим заем и започваме за идната година т.нар. действия с надеждата, че ще получим средствата от един фонд, за да извършим така наречената енергийна ефективност. Това сме ние, лошите, мистериозни, грабители, управници на НДК.

- Добре, но няма ли как тези базари в НДК, изложенията във фойаетата, които се организират да станат малко лъскави, малко по-подредени?

- Постоянният базар "Пасажа" е в прекрасно състояние. Но, изложенията вътре като „Произведено в България”, „Стройко” и панаира на книгите са добре подредени. За да изглежда всичко това по-лъскаво трябва да е по-скъпо, а ние търсим т.нар икономическа ефективност.

- Добре трябва ли в крайна сметка да се продава НДК или не?

- Имаше една анкета по телевизията, според която 89% от хората на искат да се продава НДК, 11% са за това да се приватизира НДК. Освен това искам да кажа, че няма да се намери и един човек в света, независимо дали е Джордж Сорос или някой достатъчно богат, който да плати половин милиард за НДК, ако ще трябва да запази този профил на обществен организъм, на съвременната българска „Агора”. Отделно, че само на Столична община двама НДК 3-4 пъти в годината напълно безплатно. Имаме точен списък на кого даваме безплатно Зала 1.

- Ще ни го покажете ли списък ?

- Да мога да ви го покажа, даже да ви го пратя.