Д-р Желязко Христов: 12 – 15% безработица до края на годината

Интервю на Христо Стоянов

- Д-р Христов, КНСБ обяви, че е предложила на новото правителство 15 анти-кризисни мерки, какво включват те?

-. Не бяхме достатъчно удовлетворени от анти-кризисните мерки на предходния кабинет. Те бяха персонализирани като програма „Станишев”.
Ние настояваме сега да се създаде анти-кризисен щаб към премиера Борисов с участието на социалните партньори, а постоянните комисии към националния съвет за тристранно сътрудничество да могат да правят динамичен мониторинг на текущата социално-икономическа ситуация и да предлагат при необходимост спешни мерки. Браншовите синдикати трябва да реализират цялостна дейност по браншови анти-кризисни програми.

Акцентираме върху мерки за ограничаване на сивата икономика. Настояваме за отказ от досегашните инициативи на няколко правителства за привличане на чуждестранна работна сила. Българският държавен модел не е готов да поема чужди работници, ние не сме подготвени да участваме в подобен интеграционен процес.

Минималната работна заплата очевидно трябва да се обвърже с линията на бедност и средната работната заплата за страната. Това вече е практика в цивилизована Европа, а ние сме нейни членове. Трябва да се въведе критерият минималната работна заплата да бъде 60% от средната работна заплата за страната.

В условия на криза трябва да се създаде единна национална информационна система за търсене и предлагане на работната сила. Не трябва да се допуска намаляване на основната работна заплата за изпълняване на функции по трудов договор.

Болезнена тема са депозитите на фондовете за задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Настояваме тези депозити да са гарантирани в пълен размер от търговските банки. Паричното обезщетение при безработица да се преведе в съответствие с Кодекса за социалното осигуряване, който казва: 5% от осигурителния доход на лицето при минимални 90% от минималната работна заплата и максимални 45% от максималния осигурителен доход. Това трябва да се приведе в изпълнение за да облекчи живота на хората, които ще изпаднат в тежко социално състояние.

Искаме още и криминализиране на деянията на лица, които получават и обезщетения за безработица, или помощи при паралелно упражняване на труд в сивия сектор.
Рационално ще бъде въвеждането на ваучери за хранене. В Аржентина те имаха голям ефект по време на кризата. Трябва да се помисли за такива ваучери не само за реалния сектор, но и за бюджетния.

Голям проблем са и лихвите по кредитите. КНСБ настоява за такива регулаторни механизми от страна на държавата, че да не се допуска завишаването на лихвените проценти, особенно по отпуснати кредите. Това води до ограбване на хората и социални семейни драми.

Това само част от идеите, които предоставихме на българското правителство.

- Колко дни отпускате на новата власт за да се ориентира в ситуацията?

- Дали сме им традиционния толеранс от 100 дни. Но истината е, че вече започнахме да работим като партньори. Новото правителство и министрите поеха ангажимент до 15 септември да се обсъдят анти-кризисните мерки и страната най-после да има Национална анти-кризисна програма, постигната с идеите и политиките на съгласие, одобрена от гражданското общество. Това може да гарантира един успех не само за властта, но и за държавата.
В тази програма трябва да има два хоризонта – за първите две години в условията на криза и за изход от кризата.
 


- КНСБ има ли реална информация в какво състояние тройната коалиция остави българското стопанство?

- Ситуацията е драматична, ясно е, че който бърка в кацата с мед, лиже не пръстите си, а цели длани. Ужасени сме от това, което ежедневно научаваме от медиите – от златните принтери купени в МВР до инвестицията в квадратен метър на министерска сграда. Ужасени сме от това, че ресурсите за социалното подпомагане са редуцирани до първото шестмесечие. Всичко това го чуваме през медиите, но не сме видели нищо черно на бяло. Настояваме във всеки сектор да се одитира действителната финансова реалност и да бъде предоставена на социалните партньори. Без нея ние трудно ще можем да правим анализи, да градим стратегии.

- Има ли скрита безработица в страната, до какви нива ще достигне тя до края на годината?

- Темата е драматична за всяко общество. Истинската безработица в страната не кореспондира с официалната статистика. Тя не е 7,62%, а е няколко процента отгоре. Според разчетите на нашите експерти сега тя гравитира над 10%, а до края на годината, този прогнозируем ръст ще стигне не по-малко от 12 до 15%. Тези процеси се намират в динамика, дано да се случват и добри неща, за да не звучат като прокоби цифрите, за които говоря.

Обнадеждаващи се тенденциите за състоянието на икономиките на Франция, Германия, Япония от последните дни. Очевидно е, че се очаква глътка надежда за експортно ориентираният бизнес, който в момента е изключително свит. По официални данни промишленото производство за първите 6 месеца спрямо юли миналата година бележи спад с 19%. А спадът на промишлените продажби е малко над 24%. При тази ситуация не трябва да пропускаме, че може би годишната инфлация ще клони около 0. А това означава, че имаме сигурен белег на рецесия, мъртвило, липса на оживление в стопанството.

Само с професионализъм, с експертност и диалогичност, на базата на анализи могат да се намерят верните решения за да не се превърне безработицата в епидемия.
.
- Преди изборите политиците обещаваха сваляне на осигурителните вноски. Реалистична ли е такава мярка в условията на криза?

- Не можем да говорим с популизъм за осигурителните вноски и НОИ. Преди изборите се утрепаха да се надпреварват, кой ще ги сваля повече. Но очевидно са забравили, че над 10 милиарда лева бяха освобождавани от вноски в продължение на години, но това не донесе нито по-добър стандарт за хората, нито повече работни места. В този смисъл КНСБ е против драстично сваляне, а 5% е драстично сваляне на осигурителната тежест. С всички рискове днешният дефицит, който е над 2,5 млрд лв. ще отиде просто на 3,5 млрд лв. Но какво правим тогава с пенсиите, със сигурността на пенсионната ни система? Нещата са раними и болезнени.

Но тук се сблъскваме и с друг сериозен проблем – дали държавата да продължава да плаща осигуровките на висши държавни служители – военни, полиция и др. Изходът е на тази категория да им вдигнат заплатите със съответната осигурителна тежест и тези хора да знаят, че ставата равнопоставени българи пред осигурителната система. КНСБ настоява и то особено сега в ситуацията на криза да въведем равнопоставеност за всички осигуряващи се в държавата.

- Имате ли опасения, че стопанската криза ще увеличи работниците в сивата икономика?

- Има такива симптоми, ако няма сериозен ред и балансирани политики. Бизнесът е жив дялов, той минава през иглени уши за да оцелее. И дай боже да оцелее, защото той създава заетостта. Но това трябва да става с равнопоставеност и коректност. КНСБ дълго се бореше само срещу сивата икономика. Тя е бич за всяка държава, но 30% брутен вътрешен продукт идващ от сива икономика няма в нито една европейска държава. А в България е факт.

- Очакват ли се фалити на фирми, кои са най-рисковите сектори?

- Правим непрекъснат мониторинг. Безспорно почна драмата със строителството. Доста хора от този сектор останаха без работа. Очакваме при стартиране на големите инфраструктурни проекти част от безработните строители отново да бъдат ангажирани. Истината е, че бизнесът през първото полугодие на годината се държа доста устойчиво към заетостта. Но ако трябва да сме обективни има рискове за фалити на малки и средни предприятия със състав до 15 човека.

- Кои са основните грешки които правителството на Станишев допусна в диалога с хората на труда?

- Това са грешки характерни за всички правителства от прехода. Големият проблем е, че няма регулярен диалог и прозрачност. Постигнахме и добри неща. С миналото правителство успяхме да запазим класа за прослужено време.
Но основните грешки на този кабинет бяха - високомерие, не дълбочинна експертна диалогичност, злоупотреби и корупция. Прав е един сегашен министър, който казва, че старата власт е харчила безогледно като за световно. Как иначе да си обясним, че през миналата година отчетохме 1,5 млрд бюджетен излишък, а сега през юли сме с огромен дефицит.