Игор Волобуев, бивш вице на Газпромбанк: Много хора ще ме заплюят в лицето и знам защо

И с помощта на тази банка Путин сега иска да принуди европейските държави да плащат за газ в рубли. Преди няколко дни друг вицепрезидент на Газпромбанк Владислав Аваев, според руски служители по сигурността, е убил жена си и дъщеря си и се е застрелял. Игор Волобуев не вярва в самоубийство - твърде много смъртни случаи на газови топ мениджъри са настъпили в Русия в последно време.

„Не можех повече да съм сред тези хора“, заявява Игор Волобуев пред LIGA.net.

– Защо решихте да напуснете Русия и как стигнахте до Украйна?

- В първия ден на войната телефонът ми звънеше непрекъснато. Роден съм и завърших училище в Ахтирка. Там живеят баща ми, по-малкият ми брат и приятели. Буквално след няколко дни реших, че вече не мога да живея в Русия. Защото руснаците нападнаха баща ми, нападнаха мои познати, близки и приятели. Баща ми живееше един месец в студено мазе. Хора, които познавам от детство ми казаха, че се срамуват от мен. Казваха ми: „Да не чуем повече, че си от Ахтир, че си украинец. Никога!“ Събрах нещата си и излетях от Русия на 2 март. Работих за Газпромбанк повече от шест години, правейки PR на промишлените активи. И преди това работих за Газпром в продължение на 16 години, от които 9 години бях ръководител на пресслужбата. Не можех повече да бъда сред тези хора. Да се ръкувам с тях, усмихвайки се, гледайки в същото време ужаса, който се случва в Украйна, да се правя че това не ме засяга. Дойдох в Украйна, за да защитя моята Ахтирка с оръжие в ръка. Още през 2014 г., когато Крим беше окупиран, си обещах, че ако руски танкове дойдат в моята Ахтирка, ще воювам с тях.

- Правилно ли разбирам, че друга причина за напускане на Русия е заплаха за живота? Най-малко четирима топ мениджъри на руски газови компании загинаха при странни обстоятелства от началото на годината.

– Не, нямаше заплаха за живота ми в Русия. Освен това нямах никакви проблеми в материално отношение. Да, във всеки смисъл имах всичко там. И ако беше въпрос на безопасност, изобщо не бих отишъл никъде.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СПРАВКА

18 април. В московските апартаменти на вицепрезидента на Газпромбанк Владислав Аваев откриха тялото му, както и телата на съпругата и дъщеря му. Причината за смъртта са огнестрелни рани. Руските медии съобщиха, че Аваев е застрелял семейството си и се е самоубил.

19 април. Бившият топ мениджър на руската газова компания Новатек Сергей Протосеня, съпругата и дъщеря му бяха открити мъртви във вила в Испания. В близост са открити брадва и нож.

29 януари. Намерен мъртъв шефът на транспортната служба Газпром-инвест Леонид Шулман. На пода в банята лежеше окървавено тяло с дълбоки порезни рани.

25 февруари. Открито е тялото на Александър Тюляков, заместник-генерален директор на единния селищен център на Газпром. Той висеше в примка.

3 март. Михаил Уотфорд (Михаил Толстошея), руски олигарх, натрупал богатството си от нефт и газ, беше намерен обесен в имението си във Великобритания.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

– Четири смъртни случая на топ мениджъри, всички представени като самоубийства. Какво се случва? Бившият депутат от Държавната дума, полковник от ФСБ (бившият КГБ) в оставка Генадий Гудков не изключва, че става дума за разчистване на сметки с водещи държавни компании, притежаващи много информации.

– Разбирам… Не съм познавал лично тези хора. Владислав Аваев, ако не се лъжа, беше наречен вицепрезидент на Газпромбанк. Трябва да уточним - той беше първият вицепрезидент на Газпромбанк. Това са две нива нагоре. Има още една неточност. Навсякъде пишеха, че е бивш вицепрезидент на Газпромбанк. Истината е, че към момента на смъртта си той беше действащ първи вицепрезидент. Вие сте медийни хора, трябва да разберете защо е направено това: за да се отклони удара от Газпромбанк. Това е скандал. Особено след оставката на Достовалов, изпълнителен директор на Газпромбанк. Той публично заяви, че вече не може да работи за Акимов и Милър. Аваев докладва на заместник-председателя на УС Владимир Рискин. Рискин в Газпромбанк отговаря за персонала и за VIP клиентите на банката. Тоест, Аваев вероятно е имал достъп до техните сметки, до информация за доходите. Трудно е да се повярва, че Аваев е застрелял 13-годишната си дъщеря, съпругата си и се е самоубил. Според мен това е инсценирано самоубийство. Мисля, че беше убит.

- Вярвате ли, че това е самоубийство? Или ФСБ убива топ ръководители в държавни компании?

– Да, ситуацията с Протосения е много подобна. Той уж намушкал всички и се обесил в Лорет де Мар, това е малък испански град, много населен с имигранти от Русия. Всички тези истории са странни. Не вярвам в самоубийството. Не вярвам.

– Русия чрез Газпром от години изнудва Украйна с газ, прокарвайки тезата, че Украйна е ненадежден партньор, уронвайки нейната репутация. Как се случи това?

- Войната на Русия срещу Украйна започна много отдавна – вече 20 години. Всичко започна с икономически натиск. Задачата беше да се постави Украйна на върха на газовата игла, като Беларус. Трябва да призная, че участвах в тези газови войни, когато работех в "Газпром". Първата газова война беше в началото на 2005-2006 г., втората - през 2008-2009 г. По време на тези войни една цел беше постигната: Украйна бе дискредитирана като надежден доставчик в очите на европейските потребители. Това даде възможност на Газпром да заяви пред Европа, че е необходимо да се изградят обходни маршрути: Северен поток, Турски поток, Северен поток-2. Да се ​​лиши Украйна от статут на транзитна държава. Резултатът бе, че обемът на транзита на руски газ намаля значително. Миналата година обемът на транзита беше само 41 милиарда кубически метра. През 2011 г. обемът на транзита през Украйна беше 104 милиарда. Транзитът е достигал 140 милиарда кубически метра и повече. Няма икономическа логика. Чиста политика! В края на краищата беше възможно да се изпомпват всички тези обеми през GTS на Украйна и да не се заравят в земята, да не се заравят на дъното на Черно и Балтийско море. Ние, като PR хора, които участвахме в тази война, имахме задачата да покажем, че украинската ГТС е в аварийна ситуация, тръбите са изгнили, че е твърде скъпо да се реконструира системата и е по-лесно да се изостави. Тази пропаганда успя. Но се стигна до спад на транзита до смешните 41 милиарда. Парите, които Украйна получаваше за транзит на газ са смешни - 3 милиарда долара годишно.

– Колко пари е налял Газпром за дискредитиране на Украйна в Европа?

- Стотици милиони долари. Бяха наети специални агенции, които изглеждаха нормално от гледна точка на репутацията, които разработваха позиции в полза на Кремъл.

– Казвате, че сте участвали в информационната война срещу Украйна в Газпром. Как изглеждаше тя? Имаше ли затъмнение?

- Това се прояви в периода на газовите войни, например в периода на най-голямата от тях - през 2009 г. Алексей Громов, заместник-ръководител на президентската администрация на Руската федерация, ръководи всичко това. Той беше прессекретар на Путин. Той все още стои на същите позиции (съветникът на ръководителя на президентския офис Михаил Подоляк по-рано заяви, че Громов подклажда антиукраинска истерия от Кремъл.). Громов е основният кардинал в сянка, който управлява информационната политика в Руската федерация и в частност информационната политика на Газпром. В това отношение Газпром не беше генератор на идеи, той беше изпълнител и всички задачи се спускаха отгоре. Аз получавах задачи от прессекретаря на Газпром Сергей Куприянов. С моето ръководство подготвихме резюмета, официални съобщения. Ние не се занимавахме с идеология и стратегия, Газпром беше изпълнител. Усещането беше, че Кремъл и лично Путин ръководят процесите. Ще ви кажа повече, знам със сигурност, че информации на руските държавни информационни агенции, като ТАСС и РИА Новости от името на Газпром, не бяха от Газпром. Куприянов ми призна, че е чел свои изявления, които той не е правил въобще. Това е сливане на власт и медии. Получих задача: срещу една дума от Украйна, да противопоставяме десет. Целта бе Украйна да бъде удавена.

- Разбирате ли вашата отговорност за тази война?

- Не просто разбирам. Моя грешка е, че толкова години работих за руското правителство. Защото цял живот се смятах за украинец и отговорността ми е двойна. Ще ми бъде много трудно да измия руското минало.

- Сега се обсъжда плащането на газ в рубли. Какво стои зад това?

- Формулата, до която изглежда са стигнали, е: европейците прехвърлят пари в евро и долари в Газпромбанк, където те се конвертират в рубли. Това е чисто вътрешен пиар: „Путин постави европейците на мястото им?“ На практика това все още не се е случило. Схемата изглежда така: парите се превеждат по специална сметка в Газпромбанк във валутата, посочена в договора. Тогава Газпромбанк купува рубли за тази валута чрез Московската борса. Но след това се кредитират средствата по втората сметка, вече в рубли, а купувачите на газ трябва сами да направят последната операция - да преведат тези пари на Газпром експорт. И тук е въпросът. Ако Газпромбанк промени валутата на рубли и я даде на самия Газпром експорт, това е едно. Но там не всичко е толкова просто и самият купувач трябва да участва във финалната надпревара (европейска страна взема рубли и ги прехвърля на дъщерно дружество на Газпром, тоест това, което Путин се опитва да постигне). Това вече е друга история. Как ще бъде на практика, още не е ясно. Схемата трябваше да започне да работи за доставки от 1 април, но плащанията се забавят.

- Може би всичко това е, за да се спаси Газпромбанк от санкции?

- Това е една от целите. Но дори и тази ситуация да не съществуваше, Газпромбанк е толкова тясно свързан с плащанията от ЕС за газ, че това укрепва позицията на банката. Имаше някои санкции срещу Газпромбанк още през 2014 г., но SWIFT не беше прекратен и в сравнение с други големи банки Газпромбанк се чувства много спокойно, защото нейният клиент Газпром продава газ за Европа. Това е същата "газова игла".

Путин отдавна се опитва да обвърже Украйна икономически, включително и чрез газа. Вече иска да приложи това и към Европа. Има едно понятие, което се използва вместо корупция – „шрьодеризация“ на Европа. Не само Германия. Колко лидери от различни страни се озоваха в съветите на директорите на руски компании? В началото на февруари Шрьодер беше номиниран и за борда на директорите на Газпром. Матиас Варниг, бивш служител на Щази, също. Има още един, приятел на Путин, управляващ директор на Nord Stream AG. Това е правено и с други. Наблюдавах колко тесни са връзките между руски и немски газови работници, с французи. Всички тези празници като „25 години доставки на руски газ във Франция“ бяха отбелязвани в Царско село в Екатерининския дворец. Руснаците знаят как да правят тези неща. Това е като дявола, който изкушава през цялото време. Ясно е, че някои европейци се изкушават от това, което им предоставя Русия. Така че има място за корупция.

-  Икономически изгодно ли е за тях?

-  Тук обемите имат значение. Когато икономиката растеше, европейците не можеха веднага да получат толкова газ, колкото им трябваше. Е, къде да го взема? В Русия. Но ако кажем, че Русия е опасност, изглежда много странно, когато на фона на войната в Украйна доставките само нарастват. Изглежда, че в Европа не разбраха каква заплаха представлява режимът на Путин и самите те седнаха на тази „игла“. И сега се опитват да се махнат оттам.

- Но има и другата страна на монетата - за Русия Европа е най-големият пазар. А сега ЕС иска да се откаже от руския газ и петрол до 2027 г. Ако Руската федерация загуби най-големия пазар, колко сериозни са тези загуби, колко е „следващото ниво“ на щетите за руската икономика в сравнение с това, което вече има?

- Да пресметнем. Миналата година Газпром продаде газ на стойност 55,5 милиарда долара, втечнен природен газ на стойност 9 милиарда долара и петрол на стойност около 110 милиарда долара. Повечето от тези пари идват от Европа. Това са огромни суми. Лишаването от тези пари е огромна загуба. Русия може да издържи само известно време. Ще заприлича на Северна Корея. Цените вече се покачват в галоп. Мисля, че може да се каже така: къде е линията, след която ограбеният руснак ще излезе не с плакат, а с вила.

- Един вероятно не много приятен въпрос. Защо реши, че ще бъдеш добре дошъл в Украйна?

- Разбирам, че не съм добре дошъл в родината. Разберете, това не е въпрос за мое очакване някой да хареса завръщането ми. Завръщането е важно за мен самия. Не мога да живея с това, което бях досега. Разбирам, че дойдох целият в лайна и нямам илюзии, че мога напълно да се изчистя. Но отвътре съм чист. Когато си тръгнах, нямах представа какво ще се случи. Сега нямам нищо, дори препитание. Но не ми пука, искам да се пречистя и да остана тук завинаги. Не знам дали родината ще ме приеме. Разбирам, че шансовете са малки. Много хора ме осъждат: баща ми, моите роднини, познати, въобще хора, които просто ще минат покрай мен по улицата. Могат да ме заплюят в лицето и аз ще знам защо. Разбирам, че ще ми бъде много трудно и разбирам, че го заслужавам.