Ивайло Захариев: Бих изиграл и Юда, ако посланието е добро

За първи път в историята на софийския метрополитен, базата му беше предоставена на снимачен екип. А Ивайло Захариев взе на педали стълбите на спирка „Васил Левски”. Седмици преди това се наложило на полицая-мафиот да тренире с новото колелото, което му дали, тъй като е отказал помощта на каскадьор. Междувременно тази вечер актьорът ще черпи – освен че тези дни стана ясно, че ще става татко, той беше рожденик вчера, 4 октомври, а купонът предстои тази вечер. От понеделник хваща баирите. Снимките на „Под прикритие” продължават в Рила под хижа „Ястребец”, право надолу по пистите.

Интервю на Ренета Попова

- Какво ти е отношението към комерсиалното кино и благодатни ли са условията в България за него? Участваш и в пълнометражния филм „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”?

- Има бъдеще и не мисля, че трябва да бягаме от него. Когато един сценарий е добър и успява да разкаже една история по достъпен начин за по-голяма аудитория, не мисля, че това е лошо. Братя Грим също са комерсиални. Станали са известни, защото приказките им са били разбираеми от мнозина. Сега ги знаят в цял свят. Аз от догодина ще участвам например в проекта "Дрънкалка, количка и три смърдящи памперса".

- Какво правиш в случаите, когато усещаш, че играеш слабо?

- Говоря с режисьора. Ако той каже, че нещата се получават, въпреки че аз не се чувствам сигурен, му се доверявам. Той е човекът, който преценява най-добре отстрани. Най-радостната реплика в подобни ситуации е: „Имаме го.”

- Режисьорската работа влече ли те? Добрият режисьор първо през актьорство ли трябва да мине?

- Да, интересно ми е. И да, и не. Когато си бил актьор, започваш да мислиш как трябва да се изиграят нещата и по-сложно се концентрираш върху цялостната картина. Актьорите, за да блеснат, са готови да импровизират и да добавят нови и нови неща. Тогава има риск да се загуби основната идея.

- Положителния или отрицателния герой?

- Не съм бил досега от лошите, независимо че героят ми и в „Под прикритие” и в „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” все е криминално проявен. Макар и в престъпния свят, точно това ми харесва – да съм част от добра история.

- Ти си евангелист. Има ли вътрешна борба с героите от мафиотските среди, които изпълняваш?

- Ако например ще се снима филм по Евангелието, е нужен актьор, който да изиграе Юда. Историята трябва да бъде разказана. Така че нямам спирки да играя лошия, стига посланието, което носи филмът, да е добро.

- Актьор на свободна практика си. Мечтаеш ли си за щат в театъра?

- Не. Не мисля, че системата в българските театри е добра и помага на актьорите да се развиват. Обвързва ги със задължения на всяка цена да участват във всяко едно представление, което се играе. Аз вярвам, че ако актьорът не играе с удоволствие и по избор, е пагубно за бъдещето му. В една частна трупа например се дискутират ролите и постановките, върху които ще се работи. Когато ти го пусне някой отгоре, не мисля, че е умно.

- По-уверен ли се чувстваш в III сезон на „Под прикритие” отколкото в I?

- Определено. Успях да разбера как работят режисьорите. Те са няколко и се въртят през няколко серии. Вече много по-лесно контактуваме.

- Има ли напрежение между бандитите на Джаро, че всеки един момент може да ви очистят?

- По-скоро не. Обаче трябва да се внимава винаги с продуцентите, защото винаги може да те „свитнат” набързо.

- От май месец си семеен. Вече чакаш първородния си син. Какво се промени в живота ти?

- Отговорностите. По-големи са и все по-често се виждам готов да ги поемам. Въпреки че това е един процес, човек трябва да се научи да е отговорен.

- Водите ли вече дебати с жена ти Миряна за име на детето? Разногласия по темата има ли?

- Имаме идеи за няколко имена, но ще ги запазя в тайна. Чак разногласия, не. Все пак това е дете, не търсим име на фирма.

- Успяваш ли между многото ангажименти да бъдеш и вкъщи?

- Не съм чак толкова зает. Засега се справяме с напрежението. Успяваме да намерим време и за себе си.