Иван Бакалов за Фрог: Има много светии с името Свети Йоан, много хора не знаят кого празнуват!

Това каза в интервю за ФрогНюз журналистът Иван Бакалов.

Ето го и цялото интервю:

Господин Бакалов, какво отбелязваме всъщност на Ивановден, освен именния ден на всички, които носят това име?

Последните години, откакто съществуват социалните мрежи, обяснявам на хората какво е Ивановден, защото много хора не знаят кого празнуват. Има много светии с името Свети Йоан. Преди няколко години дори бях написал специален материал, за да обясня какво празнуваме и кога. Защото освен Свети Йоан Предтеча има Свети Йоан Богослов, Св. Йоан Златоуст, Свети Йоан Рилски, Свети Йоан Кукузел. 

Бях написал материал, в който да обясня кой какъв е да знаят хората. Може би е хубаво да се каже кой е Свети Йоан Предтеча  е пророк, братовчед на Иисус Христос и негов кръстник, кръстил го е в река Йордан, затова го наричат и Кръстител. 

Йоан Предтеча е разпознал, че Иисус ще стане светия, пратеник на Бога и кръщането, сега не ги правят в река, а в църква, но тук по-важното е, че съдбата на Йоан Предтеча или Кръстител е такава, че му е отрязана главата. 

Трябва да напомним, Божидар Димитров, Бог да го прости, той не вярваше на хората, но в манастира на остров  Св. Иван срещу Созопол, намериха мощи от Свети Йоан Предтеча, изследваха ги във Великобритания и се оказа, че точно съответстват на епохата, преди 2000г. 

Може би ние сме единственото сигурно място, където има някакви мощи от Свети Йоан Предтеча. Иначе из европейските църкви има пет, шест крака, седем, осем ръце и няколко глави на Свети Йоан Предтеча, които се пазят като мощи, но за тях няма доказателства, че са такива. Така че историята е интересна и е хубаво да се знае.

Как Иван Бакалов отбелязва Ивановден?

От сутринта, като съобщят по радиото и сутрешните блокове, че днес е Ивановден всички започват да се сещат за всичките си приятели Ивановци. Трябва да отбележим, че името Иван е едно от най-разпространените имена в България след Георги. Именниците са много и когато хората чуят от блоковете, че е Ивановден, отварят си смартфоните и започват да си гледат телефонния указател, да проверят колко Ивановци имат познати, не се сещат веднага и започват да звънят. 

На мен този ден ми преминава в отговаряне на телефонни обаждания. Радвам се, че имам толкова приятели и познати, които се сещат за мен на този ден. Получавам купища пожелания и предполагам с всички Ивановци е така.

Естествено на този ден трябва да почерпя по близките разбира си, събираме се и се черпим. Не може без чаша вино на Ивановден! 

Някои биха казали, че не може без чаша ракия на Ивановден!

Виното все пак е библейско питие. Не може без чаша вино на Ивановден! 

Какви са вашите лични спомени и преживявания от Ивановден?

Сещам се за едно не толкова хубаво преживяване, но спасително на Ивановден. Преди много години, още бях ученик и с майка ми пътувахме между София и Троян, някакъв участък нямаше още там, между магистрала Хемус, тъкмо минавахме завоите след Правец, когато автобусът ни се сблъска с някакъв военен влекач.

Така се блъсна, че влекача го разпра по дължина, имаше поне 20-ма ранени. На 7 януари, в студа ни стовариха на пътя, с коли откараха ранените. Докато чакахме да дойде автобус и да ни извози, някой каза: “Ей тук има един Иван!”.

Оказахме се двама и всички започнаха да ни благодарят, че заради нас сме се отървали от най-стращното. И то в действителност автобусът беше преминал с едната си гума през купчина пясък и бяхме на ръба на нещо като пропаст. Надолу имаше един дол, рекичка, пропастта не беше голяма, но през нея автобусът можеше да се претъркули няколко пъти и тогава не ми се мислеше какво може да се случи. 

Това е едно силно премеждие, за което се сещам за Ивановден, иначе е било едно безкрайно празнуване през годините. 

Знаете ли каква е причината да ви кръстят Иван, от къде идва вашето име?

На дядо ми по бащина линия са ме кръстили Иван, по стара българска традиция. 

Какъв човек беше дядо Иван, с какво се занимаваше той?

Мълчалив, особняк, почина на 80 години. Беше ковал оградата на село на една страшна жега, хората са му казвали “Недей, на 80 години си”, но продължил да кове и накрая получил  удар. 

Иначе е бил участник в Септемврийското въстание през 1923 г.. След това бяга, за да не го арестуват и убият заедно с още един дядо от селото. Тогава са били млади хора, успяват да избягат в Истанбул, оттам с кораб в Одеса, в Украйна са преживели Голодомора, като е имало много други мигранти и от България, Испания и други, които са написали молба до съветските власти и те им разрешили и направили интернационална комуна.

После отишъл в Москва и противно на историческите сведения, че Васил Коларов е участвал в репресии срещу българи, изпращал ги е в Сибир, точно той е извикал дядо ми и още няколко мигранти и им казал бягайте в България, там има амнистия, тук не мога да ви спася, говорим за 38-та година вече. Това знам за дядо си, след това се е прибрал и е живял на село.

Какво послание бихте отправили към хората на Ивановден?

Не съм човек, който отправя послания. Само искам да обърна внимание, че ние в България сме хора в много особено положение и от акъла си патим, да не търсим виновни, че някой друг ни е виновен. За всичко от 89-та год. насам, за всичко сме виновни сами, нека не търсим виновни, никой не ни е съсипал селското стопанство, ликвидационните съвети го направиха. 

Никой не ни е разорил индустрията, сами си я съсипахме, ограбихме, каквото можахме, ликвидирахме. Всички други страни от Източна Европа, каквото имаха наследено го развиваха, ние го съсипвахме, никой не ни е виновен. Посланието ми към е хората е такова, време е да се осъзнаем и да не търсим виновен. 

Интервюто направи Констанца Илиева