Реклама / Ads
5| 7196 |01.12.2022 ИНТЕРВЮ

Иван Брегов пред ФрогНюз: Държавата е в хватката на политически и икономически интереси, трудно ще я освободим

.
Иван Брегов, юрист и експерт в Института за пазарна икономика
През 2014-2022г. корпоративните и партийните мнозинства организираха много здраво програмата си за това какво искат да свършат в съдебната власт – кого къде да назначат, как да обезпечат с кадри съдилища и конкретни институции. Докато се търсиха мнозинства за провеждането на реформи, ДПС и ГЕРБ действаха на терен, подсигуриха с кадри важни и ключови институции. Това много трудно може да бъде обратимо с обикновени и последователни усилия. Държавата не е на автопилот. Тя е в хватката на политически и икономически интереси.

 

 

Разкажете ни защо актуалната политическа обстановка е пряко обвързана със състоянието на съдебната с-ма, както и липсата на воля за реформирането ѝ?

 

За да се постигнат една част от нещата като реформи, както и трайно промени в съдебната власт, са необходими няколко отделни стъпки. Първата е необходимостта от стабилни мнозинства, които да променят законодателството, както и глава шеста от Конституцията на България. След това трябва да бъде обезпечена среда, която прилага тези закони по добър начин, а не веднага със следващите действия да бъдат игнорирани. Ще го илюстрирам - през 2015 г. бяха приети редица изменения на Конституцията, свързани с устройството на ВСС, така че той да бъде разделен на две отделни колегии съдийска и прокурорска. През 2016 г. в изпълнение на този замисъл и като логическа последователност бяха доразвити редица правни положения, свързани със статуса на съдиите и прокурорите – основно при назначаването, оценката, наказването и повишаването им , включително и болезнените въпроси по командироването на съдии и прокурори.

 

Знаем командировките се превърнаха от временно решение в инструмент за назначение по заобиколен и спорен начин. През 2017г. парламентът проведе избор за членове на ВСС, подбирайки основно негодни хора. Те и към настоящия момент задават тона в работата на  действащия ВСС и с практиката си извратиха замисъла, духа на измененията в съдоустройствения закон от 2016 г. , в това число избора на председатели на съдилищата, конкурсните процедури, пасивното и избирателно противопоставяне на посегателства срещу редовите съдии...

 

Отново през 2017г. мнозинството, водено от  ГЕРБ и ДПС и поредните псевдопатриоти, внесе изменения и усоетиха голяма част от приоритет през 2016 г. С практиката си Върховният административен съд преиначи още повече нещата. Та, да се върнем в началото - необходимо е стабилно мнозинство, което много последователно да налага управленска воля заедно с гаранции, че няма нещо да бъде променяно многократно, така че то да не може да бъде работещо като концепция. Моделът е ясен – гласуваш текстовете, даваш време за правоприлагане, паралелно с това изграждаш човешки капацитет на самите институции и една след определен период от време и след анализ правиш отново изменения.

 

В момента чисто политически сме изправени пред това, че от една страна имаме две заявили се прореформаторски сили. Това са ДБ и ПП, които твърдят, че са носители на реформаторски дух и модел на държавност, основана на демократичните принципи – зачитане на индивидуалните права на хората, бизнеса и строго разделение на властите с подчертана грижа за съдебната власт, поне това се разпознава от политическите им концепции и редица от действията ми.

 

Доказателство за това са и част от техните законопроекти, внесени в предишното и в действащото НС – в областта на борбата с корупцията, статуса на главния прокурор, апропо, проектът на екипа на Надежда Йорданова намери положителна оценка от Венецианската комисия, а екипът на Крум Зарков доизчисти каквото имаше като технически бележки. Но ДБ и ПП не могат да акумулират политическа подкрепа, която да е достатъчна тези политики да бъдат изпълнени. Което показва и друго - хората не се вълнуват от правосъдие, добра среда за живот или пък политиците на могат да привлекат вниманието им, но проблемите остават нерешени като краен резултат.

 

От друга страна стои големият въпрос – ясно е, че не можем да чакаме идеалния политически момент, в който тези две прореформаторски сили ще могат да акумулират подкрепа, за да реализират идеите си в областта на съдебната власт, денят за правене на утопична идеална държава няма да настъпи и рано или късно ще им се наложи да се договарят със силите на статуквото, особено трудно ще бъде това, но само с фанатизъм не става. От друга страна, всички помним т. Нар . исторически компромис от 2015 г... Необходимо е прореформаторските сили по много по-убедителен начин да обяснят на обществото какво целят, а дотогава просто статуквото ще владее институциите.

 

Разбира се, няма как да гласуваш доверие на хора, които са оказали, че по-удобният партньор за тях е този, който руши устоите на държавността, този, който съчинява исторически компромиси и след това ги осуетява. Трайното овладяване на съдебната власт, силните политически играчи в съдебната власт са ДПС и ГЕРБ, така че си налагат своя интерес, а ние виждаме какви са последствията и резултатите от това.

 

Защо толкова години сме свидетели на това как липсва воля и решимост за реализация на адекватна съдебна реформа, която ще позволи да имаме работещи институции, функциониращо правосъдие и т.н.?

 

Правосъдието и сега е функциониращо, просто избирателно и удобно елементи от системата обслужват икономическите и личните интереси на определени политически и икономически кръгове. През тези години, в които ние се радваме на уж не дотам изпълнените идеи, отново да се върнем на 2014-2022г. Корпоративните и партийните мнозинства организираха много здраво програмата си за това какво искат да свършат в съдебната власт – кого къде да назначат, как да обезпечат с кадри съдилища и конкретни институции, пример за това е Върховният административен съд. В момента виждаме, че в съдебната власт е много трудно. Докато се търсиха мнозинства за провеждането на реформи, ДПС и ГЕРБ действаха на терен, обезпечиха с кадри важни и ключови институции. Това много трудно може да бъде обратимо с обикновени и последователни усилия. Държавата не е на автопилот. Тя е в хватката на политически и икономически интереси така че всички процеси да работят за тесен кръг хора.

 

Защо има избирателно правосъдие – т.е. за престъпления, които не са в особено големи размери има присъди, а за други, които са за крупни суми и ощетяват държавата, могат да се проточват с години и най-накрая да няма виновни?

 

 

Това е старият проблем – че не всички са равни пред закона. С различен аршин се мери кой трябва да бъде разследван и кой не. Ако стоят сериозни икономически интереси или политически влиятелни фигури за тях разследванията вървят бавно, не се дава никаква публична информация. Всичко е замаскирано като свещенодействие и ние не може да разберем какво се случва по тези преписки. Ако преписката е срещу неудобни на определен кръг политически лица, там вече внимателно се гледат материалите по делото, т.е има избирателен подход.

 

Законопроектът за измененията на Наказателно-процесуални кодекс, проект на Надежда Йорданова, внася осезаема яснота по темата, например – за това как следва да се разгласяват материали по разследването. Предвидено е представители на средствата за масова информация да имат право на достъп до постановленията на прокурора за отказ да образува досъдебно производство, за спиране и прекратяване на наказателното производство. Отказът за достъп от страна на прокурора ще подлежи на съдебен контрол.

 

Това е опит да се въведе по-ясна отчетност как да се изнася информация. Според мен това е едно добро разрешение, стига да има мнозинство в НС, което да го подкрепи и да го гласува.

 

Опит да бъде сложен Главният прокурор под някаква публична отчетност е заложена в Правилника за организация на работата в НС. Тя се изразява в това Главният прокурор да се явава периодично в парламента, да бъде изслушван там по ключови и организационни въпроси за дейността на прокуратурата и по конкретни проблеми по прилагане на закона. Ще се върна малко назад. 2015г бе направен опит да се сложи фокус върху годишния доклад на главния прокурор. С лекота и финес тогава Цацаров осуети подобно действие, не и без помощта на конституционните съдии.

 

Добре, ясно стана, че не може да се пита за конкретна преписка, но може да се поставят въпроси, които пряко да засегнат правомощията на главния -  как използва инструмента на командироването, както и как организира редица други въпроси в самата прокуратура – например бюджетните – Гешев например стана специалист по покупка на скъпи домакински уреди и ползване на държавни резиденции, ама дори не му отива, няма класата, макар и да може да злоупотребява. Но тук трябват и грамотни депутати, т. е. имаме последователни усилия за поя-ясни правила, за повече информация. Необходимо е те да бъдат използвани добре.

 

Фигурата на Главния прокурор е спорна сама по себе си. Защо Гешев толкова много държи да остане на своята длъжност, въпреки призивите през годините на гражданите да подаде оставка?

 

Това е един твърде висок пост, с твърде ниска проследимост как се упражняват тези правомощия, феодал, затворен в комфортната среда в рамките на прокурорската колегия на ВСС. Напоследък виждаме тенденция настоящият главен прокурор Гешев да ходи и да плаши населението с бум на престъпността, отправяйки неграмотни жалейки за закритите специализирани съд и прокуратура. Обаче нивото е като на неуспешен тракторист-кооператор или замогнал се кандидат-политик от интелектуалнити низини. Откровено злоупотребява, без да се съобразява, с данните в годишните доклади на прокуратурата и няма как да му се потърси отговорност и за това.

 

Защо общественото доверие е смазващо ниско към прокуратурата? Според данни то е 6-8%.

 

 

Общественото доверие към прокуратурата и съда стъпва на две неща – първо, когато някой конкретно се обърне към съда и прокуратурата, второ – по публично известните преписки. Човек не много често ползва тези услуги. Той изгражда своето впечатление и отношение към прокуратурата на базата на публично-известни казуси, които звучат гръмко в обществото. Те са свързани с големи икономически интереси, както и с хора на високи политически позиции, както и такива казуси, които касаят човешката личност, живот и достойнство. Тогава обществото формира своето мнение. Тези, които са свързани с човешката личност и достойнство са особено трудни за коментар, съвсем грешно, не и без „помощта“ на политици и посредствени началници в прокуратурата, се наслагва очакване за свирепи наказания при пределната яснота, че това не работи. Системата на наказанието работи, ако изтърпяването е съпроводено със строгост, но и усърдна социална работа с престъпника, но това са сложни неща, не са за настоящия главен. Прокуратурата е повдигнала това обвинение, което е доказано и за него се полага такова наказание, което съдът е предписал. По-интересни са другите два казуса, когато става въпрос за лица, които са по високите етажи на властта и дела с голям икономически интерес. Там се срива доверието в институциите, защото тези преписки попадат в ръцете на добре проверени кадри, които по един или друг начин наблюдават преписките, смачкват ги и остават безнаказани. По този начин институционално се срива целият образ на всички, които работят в правосъдната система, а в множество случаи и незаслужено.

 

Ето, затова ни трябват реформи – за да има възможност вещите и грамотни хора в тези системи да се развиват, а некадърните и услужливи да бъдат дисциплинирани. Сега се получава обратното – некадърните и корумпираните удобно растат и оглавяват, подигравайки се на хората вътре и на обществото ни, при това с нашите данъци.

 

Интервю на Ирина Тодорова с юриста Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 4875 |29.11.2022 Поетесата Поли Муканова първо пред ФрогНюз: Всеки намира своя пристан, своето уединено място – буквално и метафорично . 15| 15284 |25.11.2022 Ивайла Бакалова пред Фрог: Викаха ме в СДВР по жалба на “Нотариуса”, че ще корумпирам прокурори и съдии . 7| 6698 |23.11.2022 Икономистът Калоян Стайков пред Фрог: Хипотетични са приходите от 700 млн. лв. от ”Лукойл” за 2023 . 10| 4919 |22.11.2022 Проф. Кочева пред Фрог: В Скопие май не искат да тръгнат към ЕС. Елитът ще трябва да излезе от орбитата на Москва

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads