Иван Костов: Доган не може да изгони Европа от България

50 км. могат да са равни и на едно интервю с лидера на ДСБ. По избори има криза и за свободно време, предупредиха от пресцентъра на дясната партия. Така, вместо в кабинета, се озовах с Иван Костов в служебния му мерцедес. Около час имам лимит да задавам въпроси. После Командира се впуска в поредица от срещи с избиратели.

„Почваме веднага”, са първите думи на Костов. Шофьорът му кара на принципа газ-спирачка, гоним време. Така върви и разговорът ни. Малко преди Своге бившият премиер признава : „Вие ми се свят от завоите, но... продължаваме да говорим за европейския проект на България”.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Костов, Синята коалиция има ли ясна оценка за мандата на тройната коалиция?

- Това правителство не иска по същество политическият дебат преди изборите да протече на база на това, какво е свършило и какво не. Тоест, да се проведе дебат, който да посочи проблемите на страната, които остават за решаване от следващото правителство. Основните причини са две: Антикризисната програма на правителството, с която то трябваше да получи доверието на хората, се провали. Това го признава и финансовият министър, и президентът. Преди дни в интервю за ежедневник Георги Първанов казва, че също правил антикризисна програма. Тя е излишна, ако има действаща. В този смисъл дебатът трябва да започне с констатацията, че първият опит да се овладее кризата с помощта на програмата „Станишев” се е провалил. Нужен е нов антикризисен план. Но тогава е законен въпросът: Защо Станишев и Доган искат пак да управляват, след като програмата им се е сгромолясала?

Втората причина, е желанието да се избяга от въпроса за много лошата репутация на страната пред ЕС. Тя доведе и до крайно ниския процент на усвояване на европейските фондове, под 1%, говорим за оперативните програми. Този въпрос всъщност е по-болезнен от първия. Той води до въпросите – защо беше допусната мафията във властта, защо спонсорите на тройната коалиция се оказаха сред тези, които се прикриват с политически чадър от правосъдието, защо продължават в такива мащаби мафиотски и гангстерски убийства, защо се отвличат и пребиват хора за назидание, защо беше убит писателят Георги Стоев? Тези въпроси навеждат на мисълта, че ние сме управлявани от банда разбойници. Извинявам се, но нямам други думи. Грубо е, но така излиза.

Дебатът, ако е политически зрял, трябва да се води и за това – ефикасно ли е за България това коалиционно устройство? Ако ще се управлява коалиционно, то на друг принцип да се изграждат коалициите. Нормално е да питаме - не трябва ли да се промени политическата система, да е от англосаксонски тип. Ако примерно се въведат много повече мажоритарни кандидати, тя автоматично ще се превърне в двуполюсна, но дали това не е по-доброто решение за страната? Такъв трябва да е дебатът, но тези въпроси не се поставят, подминават се с мълчание. Тук президентът Първанов е прав – няма дебат, но не само за ЕС, въобще няма политически дебат в страната.

- Правителството на Станишев завършва 20-годишния цикъл на преход, кое е ключовото определение за него?

- Ключовото е, че мафията провали първите 2 години от членството на България в ЕС. Това е с едно изречениe.

- Очаквахте ли,че предизборната кампания ще стартира с груб, черен пиар?

- Когато няма истински дебат, има черен пиар. Всъщност черният пиар се появи, за да замести истинския политически дебат.

- Кой се притеснява, че зад Бойко може да се окаже Костов?

- Костов е нарицателно име на големия опит на автентичната десница в управлението на страната. Паметта, която ние сме запазили, е за огромния брой решавани проблеми, допускани грешки, намерени изходи, идеи за действие сега, познаване на административния капацитет на страната и управлението му. Ние въведохме административните служители, политическите кабинети, цялото модерно и демократично устройство са практически наши проекти.

И заради това огромно е опасението, че ще има реваншизъм. Аз го слагам в кавички. По-скоро ще има дълбока и сериозна ревизия на направеното. Никой, който управлява почтено страната, както бяхме ние, не се притеснява от сериозно ревизиране на това управление и търсене на отговорности. Това са естествени процеси в трудни времена. Хората искат така да се случват нещата. Делата на всеки управляващ трябва да бъдат прегледани. Тази коалиция не смее да остави властта в ръцете на следващото управление.

От там идва този страх, тези внушения, че след Бойко идва десницата. Нека си спомним – никога БСП-БКП не е изживявала такъв страх, какъвто я обхвана през периода 1997 – 2001 г.

- Но тогава вашето правителство не потърси отговорност за съсипването на страната от политиците на Жан Виденов. Хората видяха, че гарван на гарван око не вади.

- Сега президентът Първанов, признава, че е била добра реформата от 1997 г. на банковата система, защото тя функционира стабилно. Кое е било тогава по-важно – да се занимаваме с преследване на предните управляващи, или изграждане на стабилни основи на страната. Самата криза тогава показваше, че трябва да се хвърлят всички сили за икономическа и финансова стабилизация. Това е бил правилният избор.

- И сега ли ще се размине на корумпираните политици и държавници?

- Тази толерантна демократичност този път не може да се прояви, защото не може да се върне доверието на ЕС. ЕС сега е сред тези, които наблюдават с внимание следващото правителство и също, както българската общественост, очакват да бъде потърсена сметка. Виновните да бъдат изправени пред правосъдието и там да си получат наказанията. Ако ЕС не види това, няма да възстанови доверието си към страната.

- Защо десните формации останаха на няколко писти за предстоящите избори?

- Не, само на една писта сме, няма други десни по пистите.

- Примерно "Лидер” не са ли обединение на десни?

- „Лидер” е партия на президента Първанов. Той е близък с неформалния лидер на „Лидер” и това си е типично президентски замисъл. Много упорито се говори, че въпросният лидер има огромни финансови затруднения и е пред фактически фалит. Единственият начин да се спаси от пълен крах пред очите на обществото е да влезне в управлението и да стане енергиен министър. Това не е тайна.

 Такива тясно корпоративни цели в никакъв случай не могат да бъдат поставени пред следващото управление. ГЕРБ трябва да знаят, че ако това се случи, Синята коалиция ще ги напусне веднага. Ние не можем да отидем в управлението, за да се повтори сегашната картина.

- Опоненти от дясното пространство ви обвиняват, че работите за един личностен проект, целящ запазване само на собственото ви статукво?

- А защо го пазя това статукво? Защо изобщо се занимавам с политика? Това обвинение не мога да го разбера. Може би се препъват в мен и затова говорят така. С поведението си, с живота си аз задавам определен желон на поведение, който искам да бъде и стандарт, и да остане като мярка на поведение на десен политик. Това означава, че самото ми присъствие в такова качество, прави невъзможно съществуването на политици от типа на тези, които ме упрекват, че преследвам някакъв личностен проект.



Личностен проект имат хора, които са влезли в политиката, за да правят бизнес в нея. Там си защитават бизнеса и през политиката се стремят към държавно толериране на техните проекти. Аз очевидно нямам такива амбиции, а нямам и кога да ги имам. Целият ми живот е пред очите на обществото. Не защитавам нищо персонално, но защитавам каузата на десницата, като принципна, сериозна кауза.

- Президентът Първанов сега внушава, че всеки следизборен вариант е по-добър, отколкото перманентни избори в условията на икономическа криза. Приемате ли такава теза?

- Тези думи на държавния глава аз ги чета по друг начин. Те всъщност са спор в БСП и вътре с партньорите им. Кръгове от социалистическата партия казват: Нека дойде Бойко и ние ще го свалим след няколко месеца. Нека десните да поемат управлението, в условия на криза, ще се провалят и най-късно на следващите президентски избори ще се върнем във властта предсрочно.” А президентът им отвръща, според мен: Не си играйте със страната. Нужно е стабилно правителство, с цял мандат, за да може да отговори на предизвикателствата.

Това е част от вътрешния дебат в БСП. В тази ситуация президентът се опитва някак си да види и интересите на държавата, защото правилният подход е страната да има стабилно правителство. Ако в България има междинна политическа криза, страната не може да възстанови политическото доверие към себе си. Следователно политическият риск за инвеститорите ще бъде много голям. Така че Първанов ги предупреждава да не си играят с огъня.

- Изненадват ли ви променящите се позиции на държавния глава към създадената от него управленска коалиция?

- Първанов се превръща в неин ликвидатор защото, признавайки, че нямат антикризисна програма, че няма политически дебат, на практика се присъединява към опозицията и атакува фронтално тройната коалиция. За него те са неудачници, хора, които не са се справили, не са били на висотата на отговорността. Но едновременно с това ние не може да не видим гредата в президентските очи. Именно неговите съветници и спонсори бяха тези, над които се разпростря първият политически чадър и така раздразниха ЕС.
.
- Преди 6 г. казахте, че ДПС създава на българските турци усещането за резервна родина, но проблемът ще се преодолее с влизането на страната в ЕС. Прогнозите ви не се сбъднаха.

- ДПС се оказаха най-неадекватни към европейска България, най-ориенталски. С всички лоши традиции на Ориента – мудност, безпомощност в управлението, липса на идеи, непрофесионализъм, дерибейщина, корупция в огромни размери. Те наистина в момента са дошли до гуша на всички, включително и на целия бизнес в България. Демонстрират много неевропейско поведение, движат се много извън европейската цивилизация.

 Поведението на лидерите им даже е конфронтационно спрямо европейските порядки. С наглост, с безочие, с арогантност налагат своите правила в европейска България. Тези правила са в ущърб и на хората, които гласуват за тях.

- Но явно не им пука какво мислят за тях, само преди дни на събор в Шуменско Доган прати недоволните от управлението да ходят в Африка и Австралия.

- Да де, ама това означава, че цяла Европа трябва да отиде в Африка, за да отвори място на Доган. Проблемът е, че на ЕС не харесва тази България управлявана от ДПС. А Доган, колкото и да е пострадал от мегаломания, трябва да знае, че не може да изгони Европа от България.

- Защо Сокола плаши, че идва нов възродителен процес?

- За него персонално и за върхушката около него трябва да има много сурово търсене на отговорност за всичко, което са направили. Но това не е възродителен процес. Ако му се отнемат Боянските сараи, направени с пари на българския данъкоплатец, за какъв възродителен процес можем да говорим? Тоест, нека персоналната вина, която трябва да носи, да не я представя като възродителен процес, това е смешно.

- Имате подозрения, че в ГЕРБ съществува ляво крило. То има ли ресурс да промени ориентациите на партията и вместо със Синята коалиция, да се роди правителство с БСП?

- Всъщност ляво крило аз условно нарекох тези, които биха желали ГЕРБ да бъде в коалиция с БСП. Това вероятно не са избирателите в голямото си мнозинство. Чувал съм самият Бойко Борисов да казва, че едва 15% от електората му искат коалиция с БСП, но друг е въпросът на нивото на политическите ръководства. Може да е обърната пропорцията, никой не знае това. Очевидно е обаче, че се постилат пътеки, по които да мине една коалиция на ГЕРБ с БСП. Да не се правим, че не виждаме този процес, няма да сме реалисти. И точно тези хора припознах като „ляво крило”, но сигурно не е подходящо да ги наричаме така.

- Какви ще са неизбежните мерки в икономиката, които трябва да предприеме бъдещото правителство?

- ДСБ бяха първата политическа сила, която предупреди за кризата, много преди тя да се развие. Тогава ядосахме много управляващите, дори ядосахме и малката макроикономическа общност. Младите ми колеги изобщо не знаеха защо говоря по този начин. Сега, надявам се, вече са придобили повече опит, за да четат знаците, които дава икономиката. Но дори за българските макроикономисти, за голямата им част, без някои сериозни изключения, кризата беше изненада. Това държа да го подчертая, защото е доказателство за наличие на политическа прозорливост, което е изключително важно – да виждаш по-далече от другите, да взимаш навреме мерки. Но сега ситуацията е вече различна.

Обстановката е такава – министърът на финансите каза, че бюджетът трябва да се преразгледа през август-септември. А въпросът е защо не го преразгледа веднага. Първата сериозна, антикризисна рамка е да се актуализира финансовата политика на страната, съобразно реалностите. А те са елиминирали възможността да бъде реализиран планът „Станишев”. Той се оказа абсолютно неадекватен. Въпросът е защо тази актуализация да се чака до септември и проблемът да се оставя на новото правителство. Не може ли на следващия екип да се даде подредена страна, с подредена политика, да се облекчи старта на идващия кабинет. Ако не се вземат мерки в момента, веднага, спешно – означава наистина да се пренебрегнат интересите на цялата страна.

Няколко неща трябва да се направят веднага: Първо, властта да спре да харчи пари от държавата за мегапроекти. Да се стопира изразходването на пари от Банката за развитие. Много малко хора видяха, че отчетът на БНБ за първото тримесечие на този година показва над 1 млрд. дефицит на платежния баланс, тоест продължават да спадат валутните резерви на страната. Това значи, че всеки разход, който води до увеличаване на вноса, трябва да бъде преразгледан.

Освен това, трябва много смело в момент на криза да се завършат реформите в образованието и здравеопазването. Там има неоптимална училищна мрежа, неоптимална здравна система. Здравната каса също е пред дефицит, много тежък. Тя не е в състояние да посреща даже неотменими задължения към болните. Това е същата картина като през 1990 година. Привиждат ми се отново страховити проблеми, към които не съм вярвал, че ще се върнем. Тоест, приоритетите на здравната система трябва да бъдат подредени, да е ясно къде ограниченият ресурс на държавата ще бъде вложен. Зловещо е да се харчат пари от бюджета за инвестиции, които потъват в нечии джобове, а да не се грижим за функционирането на здравната система.

От Синята коалиция настояваме и да се спрат всички безумни проекти – например, зала в Президентството да се превръща в киносалон, или място за пресконференции. Това е безобразие, сега ли му е моментът? От друга страна, вижте Пътния фонд. Той е на червено отдавна. Там кражбите и безобразията източиха парите за изграждане на транспортни магистрали. Ще припомня, че в Програмата за развитие, която нашето правителство прие през 2000 г. до 2009, трябваше да е изграден целият магистрален пръстен в страната. Трябваше вече да ги има всичките магистрали. Строителството им беше изпълнимо, ако тази страна имаше добри стопани.

- През последните месеци се усеща напрежение, хората обръщат спестяванията си в евро. Надценен ли е левът, има ли опасност от промяна на курса?

- Не! Но все пак зависи как се управлява страната. В случая аз съзирам една друга постановка. Има широка представителност на хора от бизнеса, добре представени в медиите, които закъсаха. Поради добрата конюнктура преди време, изтеглиха кредити, но в момента обслужването им поскъпна. Това ги поставя в много трудно положение. Именно те започват да говорят за обезценяване на лева, за да могат да върнат заемите си, спомняйки си как навремето Върховният касационен съд позволи на кредитните милионери с обезценени пари да погасят борчовете си.

Тази мисъл, че може да се обезцени лева, за да се облекчат техните собствени задължения, съпоставена към интересите на вложителите в банките, е опит да се краде. Такова поведение не би трябвало да допуска никоя нормална държава - тоест, да се девалвира левът, за да се облекчи положението на получилите кредити. Това е възможно най-лошата политика. От друга страна, прави са макроикономистите, които виждат опасност от дефицит на платежния баланс и дефицит на бюджета.

 Според икономическата теория тези два дефицита са в състояние да влошат много бързо положението в страната, защото ще изчерпят валутните резерви бързо, ще изчерпят резервите и на правителството и ще го накарат да излезе на открития пазар да тегли кредити. Но там управляващите ще се сблъскат с двуцифрен процент. Така една голяма част от парите на данъкоплатеца ще започнат да отиват за лихви по кредити.

А от друга страна, бизнесът няма да има възможност да вземе тези пари на по-ниски цени. Така ще бъдат нанесени тежки щети на икономиката на държавата. Всички ще предпочитат да си купят държавни облигации с двуцифрени лихви, вместо да оставят парите в банките, или да правят бизнес с тях. Затова в настоящия момент не можем да си играем на рулетка с икономическата политика.

- Вие сте най-демонизираният политик на прехода. Дори Жан Виденов вече не ви е конкуренция. Как преодолявате тази отрицателна енергия, висока ли е личната цена, която плащате?

- Плащам висока цена, но реализирам личен проект (смее се с глас). Това сигурно ми е далаверата. Но извън шегата, ние знаем много малко за политиката в условията на демокрация. Всичко това се е случвало навсякъде по света. Отношението на обществото към неговите водачи е част от многопартийната демократична система. Моето име и крайният успех на България са по някакъв начин свързани.



 Истинският отговор на всички нападки срещу мен ще дойде, когато проектът завърши. Ако ние завършим успешно европейския проект. Ако въведем европейските правила в страната, ако нормализираме България в европейския смисъл и започне да се развива благосъстоянието на страната, тогава ще бъде коригирана и тази кампания срещу мен. Тя ще получи отговор и ще се самоизтощи. Атаката е платена от определени среди и не трябва да я свързваме с хората. Сега обаче тази негативна кампания черпи патос и енергия от провала.

На хората им се казва – махнахме Тодор Живков, приватизирахме земята, предприятия, влезнахме в ЕС, но къде е ползата, ефектът? Виновни са тия от десницата и най-вече - Костов, защото стоят в основата на този европейски проект. Временните неудачи и провали на този проект, продължават да захранват тази черна кампания. На хората животът не се промени, а сега е лесно да се каже: „Можеше и по друг начин”. Но никой не казва, каква е алтернативата. Ние се колебаем да вървим по европейския път и търсим трети път заедно с БСП, затова отиваме в третия свят. А Вацлав Клаус го каза още навремето – третият път води към третия свят. Първият път води към цивилизования свят. Вторият - към света на Русия. Хората трябва да изберат.