Иван Сотиров: Прокуратурата се използва за политически поръчки

- Г-н Сотиров, днес адвокати ще искат освобождаването на кмета на „Младост” Десислава Иванчева и заместниците й. Като бивш районен кмет на Средец, какъв е вашият коментар за случилото се с нея?

- Прибързаните коментари, без да са ясни и доказани фактите по който и да е случай, са глупост, според мен. Били сме свидетели на много зрелищни акции, не съм привърженик на уличното правосъдие, в което се залита в една или друга страна. Това, което дразни и показва непрофесионализъм от страна на прокуратурата и новосъздадената антикорупционна комисия, е преиграването и неумелият начин да се прави пиар акция. Категорично се получи обратен ефект от действията на тези държавни структури. Не е добре хора от тези органи да влизат в разкази и обяснения за нощния живот, за битовизми от живота на обвинените. Това е доста ниско ниво, израз на лош вкус и милиционерски манталитет.

- Израз на какво бе тази акция, според вас?

- На неотложната необходимост да си говорим за проблеми в нашето мислене. В цял свят публичните фигури подлежат на сериозно обществено порицание. Всички видяхме как бе задържан шефът на МВФ Строс Кан – като най-обикновен наркотрафикант. В България трябва да се научим, че колкото по-високо си в обществената йерархия, ако те засекат в нарушение, ще бъдеш третиран с най-сериозни наказания.

- Да де, ама Иванчева не е на най-високи позиции…

- Така е, това провокира чувството за справедливост. Хората знаят, че в държавата ни има мегакорупция и нищо не се прави спрямо виновниците за нея. За целият период на прехода – вече близо 30 години, няма един наказан от високите ръководни позиции. Циркове и заигравания гледахме, но за целият грабеж, който се случи през това време, ние нямаме една фигура от първо ниво, която да е била подведена под отговорност и осъдена.
 
- Кой носи вина за това?

- Винаги съм твърдял, че това е прокуратурата, която пряко се използва от изпълнителната власт за политически поръчки. Това е проблем обаче на всички, които са управлявали досега. Още от самото начало на прехода, в първите години след 10 ноември, имаше предложения за промени на обвинението. Те бяха направени от водещи наши юристи, които алармираха за опасности, тъй като нашата прокуратура е устроена по съветски модел. За 29 години този модел не е променен. И това не е проблем на Конституцията, както някои, които не желаят да се върви към по-добро, твърдят.

- От къде тръгват проблемите?

- Централизацията на прокуратурата е решена със Закона за съдебната власт. Висшият политически елит в държавата, управляващите партии, никога не са имали интерес да децентрализират прокуратурата, тъй като тя по Конституция повдига обвиненията от общ характер – за всички престъпления и злоупотреби на публични фигури като министри, кметове и др.. Т.е., ако тя не повдигне обвинение, те могат да си правят каквото си искат. В този смисъл, чрез контрол върху Главния прокурор, политическата класа има контрол върху прокуратурата. Ако обаче се децентрализира тази институция, тогава може да потръгнат нещата, защото е доста трудно да се контролират ен на брой прокурори. По-удобно е да се работи на принципа „Вържи попа да ти е мирно селото”. За съществуването на този проблем обаче носят отговорност всички водещи политици и управлявали партии през прехода. И в този контекст искам да попитам и г-н Христо Иванов: Внесе ли проект за децентрализацията на прокуратурата? Самият Главен прокурор, който участваше в Костинбродската афера, беше притеснен и уплашен, което показа, че той не е над изпълнителната власт, а е едно алиби за нея. Тогава той каза, че не желае толкова власт, че е добре да се ограничи, което е знак, че въпросът не опира до Конституцията, а до определен закон. Властта обаче му отговори, че не желае да му ограничава правомощията, защото така й е удобно. Това е. Всичко останало е бягане от темата и измиване на ръцете с Конституцията. Подобна е и ситуацията във ВСС, където винаги цялата битка е била за това партиите да си пренаредят квотите, за да кадруват. Затова нямаме никакви резултати в борбата с корупцията и само си лаламе за нея.

- Все още ли има резон в твърдението, че общините са най-големите развъдници на корупцията? Впрочем, в правомощията на районните кметове ли е да подписват резрешителни за големи строежи?

- Районният кмет никога не е имал право да разписва разрешения за строежи над определени в закона параметри. Аз се занимавам от началото на прехода с местно самоуправление и твърдя, че у нас вече има обратната тенденция – все повече намаляват правомощията на местния кмет. Бил съм секретар на „Средец” от 1992-1994 г. и тогава имах повече правомощия и ресурси, отколкото после през 2003 г., когато бях кмет. А кметовете след мен са с още по-малко възможности, въпреки че някои от тях са избирани пряко от хората. Това е абсолютна подигравка с гражданите. Отбиване на номер от страна на политиците. В парламента съм водил тази битка за увеличаване на ресурсите на районните кметове, но пък там има едно неразбиране на тази материя. Това е много сериозен проблем.

- Възможно ли е някой да е делегирал извънредни правомощия на кмета на "Младост", каквото предположение преди дни изрази бившият кмет Стефан Софиянски?

- Според мен не е редно и не ми се вярва. Не виждам никаква логика един районен кмет да бъде поставен в различен режим от останалите. "Младост" не е уникален район, той е като "Люлин" и др..

- Районите или Столична община носят отговорност за калпавите ремонти през последните години? Ето, сега плочките край НДК не доживяха дори да края на европредседателството...

- Районните кметове вече нямат правомощия дори за дупките в собствените си райони. Степента на централизация е много висока и се отнася и за тези дейности. Проблем е че напоследък много зачестиха тези случаи. Системен проблем е и е заложен в механизмите на обществените поръчки. Още по време на 40-тото НС бях предложил законопроект, който не видя бял свят, но беше да има пълна публичност на всички възлагания, сделки, договори, които се извършват от публичните институции. Когато с пари на данъкоплатците се финансира нещо, то цялата информация да се публикува и да е достъпна за всички, за да е ясно кое колко струва и кой носи отговорност за харченето на общите ни пари. Никой не прояви интерес, нямаше воля, въпреки че всички се кълнат, че са за прозрачност. Резултатите са налице – има си строителна мафия, която работи еднакво добре с всички политически партии. Има си и други видове мафии…Сменят се правителства, ама като се направи справка се вижда с кои фирми си другаруват – едни и същи.

- Не мога да не ви попитам за СДС – има ли надежда за реанимация там?

- Напуснах съюза преди 5 години, защото не виждам път напред там. С болка казвам, че не вярвам във възможностите за реанимация. Ако виждах дори нищожен шанс за живот в тази формация никога нямаше да си тръгна, защото то е все едно да си напуснеш семейството. И до днес ме боли….В „Демократична България” пък няма нищо дясно. По - почтено бе да направят една нова модерна лява партия, тъй като те са си леви хора. Обичам да цитирам Айнщайн, че е лудост да правиш едно нещо по един и същи начин отново и отново и да очакваш различен резултат. Когато това се прави така в политиката, е престъпление, защото ангажираш за теб да гласуват много хора, които ти се доверяват. Понякога човек става заложник на собствените си илюзии, но трябва да си дава сметка, че подвежда мнозина след себе си. Това е отговорно, не бива повече да ставаме жертви на заблуди.

Интервю на Аделина Делийска